nabore.bg

Интервю

Топжурналистът Валери Найденов: Баща ми беше кримски партизанин

Георги Найденов предложил на Тодор Живков нова концепция за социализма

 

Историята не е точна наука и поради това много истини, свързани със събития, дати и личности, несправедливо остават в забвение – дотогава, докато не бива сритана от милионите угнетени и онеправдани от съдбата. Но понякога дори и след тези редки, но съдбоносни революционни промени тя упорито продължава да мълчи. И тогава единственият начин да я накараме да проговори е да говорим самите ние.

Един от българите, за когото днес почти никой освен неговите близки и стари колеги не си спомня, е Георги Найденов. Не става дума за националния вратар от едно време, нито за шефа на Тексимбанк, още по-малко за рано отишлия си Гого от група „Тоника“, а за един от журналистите от близкото минало, който въпреки превратностите на времето остана верен на себе си. Малко са хората, които знаят, че през цялата Втора световна война той е бил партизанин в Крим. Ако за някой може да се каже, че е бил истински антифашист, това Георги Найденов, някогашният главен редактор на „Народна младеж“, „Работническо дело“, „Народна култура“, „Отечествен фронт“... сигурно пропускам нещо.

Да взривяваш влакови композиции в немския тил, да участваш в бойни акции, без да знаеш дали ще останеш жив - за това се иска морална сила. За такива хора днес почти не се говори.

Срещата ми със сина на Георги Найденов – известния журналист Валери Найденов, е в тихо кафене в столичния квартал „Изгрев“. Синът разказва за своя баща спокойно, без патос и героизиране. Опитвам се да предам неговия разказ колкото е възможно по-достоверно и обективно с респект ком синовното откровение.

 

                              Защо Крим?                                    

 

Баща ми беше чист българин. Роден е в 1922 г. И дядо ми, и баба ми са били комунисти, от най-старите. Дядо ми е бил адвокат. През 1925-а започва да адвокатства в полза на арестуваните. Тогава прибирали всички наред. Има заповед и за неговия арест, но успява да емигрира в Съветски съюз. По-късно баба ми Невена заедно с баща ми заминава за Истанбул и оттам се прехвърлят в Крим. Там живеят в 2-3 селища, населени с българи. Работи като учителка, дори е директорка на училище.

През 1937 г. я арестуват. Дядо ми също е арестуван. Две седмици след ареста баба ми е убита. Обвиняват я, че организирала планове за българска автономия и заговор за убийството на Георги Димитров. Реабилитирана е по времето на Хрушчов. През 1990 г. в „Работническо дело“ излезе списък на несправедливо осъдени. Баба ми е сред тях. Има нейна паметна плоча в Пирдоп, откъдето е родом, и детска градина на нейно име - „Невена Генчева“. Дядо ми изкарва година и нещо в затвора. Нищо не си признава. Пускат го, но вече е много болен и умира в началото на войната в Ташкент, където се е евакуирал.

Баща ми живее в дом за сираци, понеже и двамата му родители са арестувани. Искал е да стане авиоконструктор. Кандидатства в известно висше учебно заведение. Отхвърлят го под предлог, че документите му не са в ред. Тъкмо се кани отново да кандидатства и избухва войната.

 

                        Партизански години

 

Приключенията му започват още в първите й дни. Баща ми кандидатства в армията, но не го вземат, защото е с български паспорт. Успява да се присъедини към партизаните. Сменя два спонтанно възникнали отряда. Разбиват ги, а по-късно успява да се включи към голямо обединение, което действа почти като част от съветската армия. След като освобождават Симферопол, помага при превеждането на съветските войски през Керч, на север от Крим. Понеже е слабичък и лек, използват го за свръзка между отрядите. Разбира се, участва в бойни акции. Разказвал ми е как преди това се връща от Киев, но немците бомбардират влака, хората се разбягват и баща ми попада в една разбита военна част. Формират нещо като отряд. Единствените руснаци са един лейтенант и един сержант, другите са казахи. Веднага започва конфликт. Лейтенантът казва – аз съм от Москва, ще се движим на изток, за да се присъединим към армията. Казахите обаче упорстват: не, ще останем в гората. Накрая хващат лейтенанта и сержанта и ги разстрелват. Баща ми и още едно момче успяват да избягат. После попадат в друга такава част.  

В Крим по едно време баща ми живее при една жена, която почти осиновила леля ми. Идват немците, той тръгва да търси партизани, за да се присъедини към тях. През деня броди из гората, вечер се прибира. В къщата обаче са настанени двама германци. Единият от тях научава, че баща ми е свързан с партизаните – един съсед го издава – и започва да го разпитва. Заплашва го, че ще го застреля и работата става напечена. Съседът го наклепва, че е син на хората, при които живее. Тогава децата на комунисти ги прибирали заедно с евреите. В този момент влиза другият германец и извиква „Бързо, тревога!“. Двамата хукват, имало съветски десант. Този, който му е душманин, не се връща, явно бил убит. Баща ми изчезва в някакво село, гледа животни и в същото време дири партизанска част.

Но и там се случва нещо подобно. Някакъв татарин го познава и му казва: Знам те, ти си син на комунист, ще доложа утре на немците. Но руснаците, които са там, през нощта теглят ножа на татарина. На другия ден отмъкват конете, събрани от немците, и се присъединяват към партизански отряд. От войната баща ми имаше спукани тъпанчета. Покрай боевете се е занимавал и с взривяване на влакови композиции. Не обичаше да разказва. Много пъти съм му казвал да пише мемоари. Правил е опити, но всъщност описваше военните операции на партизаните. Говореше добре руски и украински. Общувал е предимно с чисти руснаци, почти не е имал контакти с тези украински антируски настроени селяни, защото е живял в Крим, а там са предимно руснаци.

 

                          След края на войната

 

В края на 1945-а връщат децата на антифашисти в България. Преди да тръгне, баща ми се среща с Георги Димитров. Облечен е във ватенка. Димитров го завежда в един от специалните шивашки магазини да го облекат като хората. Дават му два костюма на някакъв зам.министър, който междувременно бил арестуван. Връща се в България, занимава се с комсомолска работа и още съвсем млад става главен редактор на в.“Народна младеж“, после първи зам.главен на „Работническо дело“, а след априлския пленум главен. По настояване на Георги Боков замина кореспондент на БТА в Ню Йорк. Там отразяваше работата на ООН. Това много го промени - да си израснал в детски дом за сираци в Крим по време на сталинизма и после да отидеш в Америка... Просто е видял, че светът е различен.

 

                              Вътрешни промени

 

Възгледите му станаха много по-модерни. Баща ми, който допреди да замине за САЩ беше сталинист, в края на живота си започна да пише концепция за промяна на обществото по посока на капитализъм от японски тип. Естествено, не я взеха насериозно. Четеше много, беше историк. От Америка се завърна през 1969 г., стана зам.главен и после главен редактор на „Отечествен фронт“. Рязко подобри вестника, направи го модерен за времето си. Пускаше критични статии и автори като Йордан Радичков, с когото бяха приятели. Като почина Мара Малеева, баща ми беше в командировка. Използваха отсъствието му, за да внесат донос срещу него – обвиниха го, че не е отразил както трябва смъртта на Малеева. Уволниха го. Когато стана министър на културата, Людмила Живкова смени ръководството на в. „Народна култура“ и направи баща ми главен редактор.

Беще амбициозен, искаше да направи промени, пускаше критични материали и теми, които дразнеха много хора. Америка радикално го промени. Не беше играч като тогавашната медийна върхушка. Ако е бил на отговорни места, било е заради кримското му партизанство. Не го биваше да се слага на началството. В мемоарите си Петко Бочаров казва за него, че е бил автентичен, честен човек, истински партизанин.

 

                         Бил ли е конформист?

 

Не. Напротив, търсеше нещо различно, критично, което да оправи действителността, и така си навличаше неприятности. Тогава да си главен редактор означаваше да си в ръцете на хора, които всеки момент могат да те уволнят за дребни неща и абсолютни глупости. Никога не е бил член на ЦК. Постоянно беше на ръба на уволнението. Човек трябваше да е голям играч и лизач, за да се задържи. Почина внезапно на 1 април 1991-а на 69 години. Може би не е очаквал, че промените ще станат така бързо. Никога не съм го чувал да говори лошо за други хора, дори и за тези, които му причиняваха неприятности. Беше свикнал да го уволняват. За некадърност тогава не уволняваха. Уволняваха за характер.

 

Уволнен след донос

 

Като шеф на “Отечествен фронт” Георги Найденов пускал критични материали и самобитни автори като Йордан Радичков, с когото били приятели.

Когато починала Мара Малеева, бил в командировка, но онези, които не го долюбвали, използвали отсъствието му и пуснали донос срещу него - обвинили го, че не е отразил както трябва смъртта на Малеева. Заради това бил уволнен. По-късно Людмила Живкова, вече министър на културата, сменила ръководството на в. “Народна култура” и го направила главен редактор.  

 

Христо КУФОВ

Вестник „Златна възраст”

 

 


Журналистът сред бойни другари

Журналистът сред бойни другари

Валери Найденов - създателят на вестник

Валери Найденов - създателят на вестник "24 часа"

Георги Найденов в студиото на

Георги Найденов в студиото на "Всяка неделя"

Найденов (първият вдясно) в Съюза на българските журналисти

Найденов (първият вдясно) в Съюза на българските журналисти