nabore.bg

Идеята за това дал Георги Бенев, участник в Старозагорското въстание

Пловдивският храм "Свети Георги"

Обичан и тачен е светецът Георги по нашите земи. Народът ни казва:”Голям празник Великден, още по-голям Гергьовден!”  Денят на Светеца е празник на възродената природа, на бухналото в зеленина и цветя поле, на ширналите се по него орачи, копачи и овчари със стадата си. Празнува се като ден на земеделците, на овчарите, на  войните. Почита се като празник на армията, на    храбростта.

    Според преданието Георги живял по времето на римския император Диоклециан. От дете останал сирак.Заради  христовата вяра и отказ от идолите бил убит баща му. Георги постъпил в легионите и достигнал до чин трибун. На 20 години, с блестящото за времето си образование и с вярната си служба, с храбростта си, спечелил обичта на началниците си. Станал  един от любимците на императора. Но бил издаден указ за преследване на християните. Георги застанал пред  Диоклециан и се обявил против гоненията им. Секли го с мечове, заливали го с разтопен калай, забивали в главата му гвоздеи, горели го на клада, накрая го пуснали в казан с горяща вода. Останал непреклонен, не предал вярата си. Издържал мъченията и запазил духа си. Не се отказал от християнството и бил посечен в 288г. А като разбрал, че животът му е в опасност, раздал богатствата си на бедните и освободил робите си.Заради храбростта и смелостта си боецът Георги е признат за светец и е почитан от християни, от мюсюлмани, от цигани. Свети Георги е изобразяван като млад и красив войн, възседнал бял кон и поразяващ с копието си страшен змей. Според преданието смелият войн Георги бил погребан край град Бейрут. Наблизо, в планината Ливан, имало езеро, от което излизал змей, който причинявал злини на населението. Жреците посъветвали хората да  омилостивят змея, като му дават от своите деца. Чудовището погълнало стотици невинни жертви, но не се насищало. Дошъл ред на едничката царска дъщеря. Оставили я край езерото, където тя оплаквала с горки сълзи злата си участ. Момичето чуло конски тропот и видяло пред себе си чудно красив момък. Разказало му защо е тук и го помолило да се отдалечи, за да не пострада. В този миг изскочило чудовището. Момичето изпаднало в несвяст. Когато се свестило, видяло в почуда, че чудовището лежало прободено с копие, а момъкът бил изчезнал. Заради тази смела и благородна постъпка Георги бил наречен Победоносец - защитник и покровител на пленените, на беззащитните, на бедните. Свети Великомъченик Георги станал образец на идеалния войн – християнин.

Капитан Александър Бураго - освободителят на Пловдив

В Пловдив, в града с осемхилядна история,първият храм с патрон Свети Георги бил построен още в пети век. Той бил извън чертите на стария град, ограден с крепостни зидове на Трихълмието Таксин, Джамбаз и Небет тепе. Там  живеели богатите, а извън крепостните стени били бедните, париите. Те построили свой храм - до северната стена на крепостния зид на Джамбаз тепе. Като се излезе от днешния тунел на Трихълмието и се гледа към Панаирния град, вдясно на високото, дето днес е Арменският духовен център, е била първата пловдивска църква “Св. Георги”.  Тя била малка, но радостта на жителите била голяма – и те си имали храм! Късо време просъществувала малката каменна църквица без купол и звънарница. Не била и изографисана, защото в ранните години на християнството зографията не била позната. Имала само сиенитен кръст – над западната  вратичка. В 447г. хуните разоряват и опожаряват града. От храма останали само камъни. Не минало много време и църквата била възстановена. Пак трептяло кандилото, светели вощениците. Чувало се  дървеното клепало – канело богомолците да се поклонят на свети Георги.

     Времето в града течало, както текла и реката Хеброс - Марица. Живели тук траки, римляни, славяни, дошли и българите. В късната нощ на 12 юли в 812 г. влиза хан Крум в града и за първи път той става БЪЛГАРСКИ! Малката черква не е побутната от новите владетели. Те се имат бог Тангра, комуто принасят жертви  - до тогава, докато княз Борис приема християнството и покръства народа. Сега вече храмът на свети Георги приема българите – богомолци. През следващите десетилетия градът е ту византийски, ту български. В 971г. император Йоан Цимисхий слага край на Първото българско царство. Градът е опожарен и от  киевския княз Светослав. Не била пощадена и църквата. Но пак била възстановена и е доживяла времето на двата кръстоносни похода. Просъществувал храмът до 12 век. Отшумяло и времето на Второто българско царство – на Иван Асен Първи и брат му Петър, на Иванко, на Калоян, на Иван Асен Втори, на Иван - Александър… В 1364г. злокобните викове “Аллах, Аллах” слагат край на българското царство и на храма на свети Георги! В следващите години църквата била отново опожарявана, но като феникс пак възкръсвала - възстановявали я. Така било до 1675г.,когато една кървава разпра между двама гърци сложила край на службите божии. Черквата запустяла и Митрополията я продала на живеещите наблизо арменци, дошли тук, в същата година от Каменец, Полша, прокудени от турците. От тази година храмът вече носи името “Сурп Кеворк”.

      Друг храм на светеца замислили пловдивчани. В 1730г. бил осветена новата църква “Св.Георги” – в квартал Мараша /мараш – празно, изоставено място/. Съграден бил с пари от богати родолюбиви българи и с труда на бедните.  В малката нова светиня зазвучали песнопения на черковнославянски език. Стоян Чалоглу – Големия - чорбаджи подтиква марашлии да издигнат  нов храм. И пак богати дават грошове, бедни – труда си , та на 30 септември 1848г. е осветена  църквата “Св. Георги” и българско класно основно училище към нея, което Стоян чорбаджи е съградил със свои пари и с даренията на други заможни българи. Широкото място за двете постройки е дарено от прочутия Маразли – богат погърчен българин, живеещ в Одеса. Малко място дала и една българка – Мария Робинята, която  била отвлечена от турците. Дошла във Фелибе с възрастен българин, който я откупил от турците и се оженил за нея.

Чехът Йозеф Шнитер

В училището към църквата пръв учител бил дякон хаджи Иларион Хилендарски – родолюбив българин, млад и хубав мъж. Той пеел и в църквата. Мощният му глас ехтял  в празничните литургии. Идват години, когато погърчени българи налагат богослужение на гръцки. Следва озверението на турците след Априлското въстание и затварянето на  храма.Но българите тайно  палели свещи пред свети Георги.

    На 4 януари 1878г., наблизо до храма, руският капитан Бураго с драгуните си преплуват река Марица и на крилатите си коне се понасят през Мараша към центъра на града. Прелитат край църквата освободителите и, миг след като са се прекръстили, един заблуден снаряд причинява рухването й!

     Отново бил съграден храмът на светеца Георги - по проект на Йосиф Шнитер, чехът, който се борил за свободата на българите в Руско-турската война, а сетне останал в Пловдив и бил първият градоустроител на красивия град. На 24 май 1880г. бил положен основният камък.  Сега вече пловдивчани издигнали  голям храм, подобаващ на делата на Светеца! Извисявал се  величествено над малките къщички в квартала! На 26 октомври 1883г става освещаването му.

Пловдивчанинът Георги Бенев 

Такава е историята на днешната пловдивската църква “Свети Георги”. Тя е трикорабна, с огромен купол. В 1903г. архитект Йосиф Шнитер построява и звънарницата й, която лее мощни звуци над Мараша. В мраморните плочи на пода й е изсечен двуглавият орел – държавният герб на Русия - освободителката. Четиримата евангелисти: Марко, Матей, Лука и Йоан са изографисани от професор Харалампи Тачев в четирите ъгъла на купола. Останалите апостоли са изписани в левия и десен кораб на храма. Светлина се лее от дванадесетте  сводести прозореца на купола и осветява общочовешката молитва, написана на славянски:

         Отче нашъ иже еси на небесех …

         Отче наш, Който си на небесата…

                  През историческата 1885 г. властта в измислената държава Източна Румелия наложила 2 юни да бъде празник на султана. Народът не одобрявал това – в деня на Ботевата гибел да се чества султанът! По идеи на Георги Бенев – участник в Старозагорското въстание и основател на патриотичния вестник “Южна България”, подготвящ народа за съединението, и на Захари Стоянов, се решава в този ден да се почита Ботевата памет! Пловдивчани се събрали в църквата “Св. Георги” и с  панахида, тържествено слово, манифестация по улиците на града и речи в Градската градина  поставили началото на станалия традиционен и всенароден Празник на деня на героите - загинали за свободата на Родината.

Петра ТАШЕВА