nabore.bg

Бъдещият професор по история на журналистиката завършил мъжката гимназия "Св. Кирил" в старопрестолния град

Професор Георги Боршуков

Есента на 1921-ва. От Казанлък пристигнал и се записал в последния клас на търновската гимназия нов ученик. В коя гимназия? В Мъжката -- "Свети Кирил". По онова време, сложим ли настрана някои от софийските, по-прочута и уважавана в България нямало.

Тя била -- и е -- като градски ориентир, който не може да бъде сбъркан. И към който всеки търновчанин можел да насочи търсещия едно или друго в съседство. На един здрав хвърлей от входа към висините на Царевец, на "гърба" на някогашната Окръжна палата. Бяла хубавица -- като гълъб! С разперени криле -- едното: на север, другото: на юг. А лицето й --  на запад...

Ето я на снимка

Гимназията с книжарничката долу, вдясно

Няколко етажа. По-малко: на по-равното, повече: откъм по-стръмната част на парцела. Няколко стъпалца към парадния вход, към тераската с каченца с тъй тачения в Търново лян, познат и като олеандър, и като зокум...Филигранен парапет на балкона, метална оградка, вероятно пак на същия майстор-железар, който с нищо не отстъпвал и на баш-златарите в града. Отзад -- на завет, били игрищата за физическо възпитание, за гимнастика, там в края на 30-те и началото на 40-те много играели волейбол.

Учители в "Свети Кирил" били Стефан Стамболов, фантастичният и фанатичен археолог Карел Шкорпил, чехът Ото Хорейши -- художник и преподавател по рисуване, който преподавал и "калиграфия" и създал и специални тетрадки, които използвал, посвещавайки в тайните на краснописа. Ще спра, за да не обидя паметта на многото неизписани.

Вдясно -- долу, се вижда малко дюкянче: Книжарница "Бачо Киро". Тя -- макар и частично видоизменена -- просъществувала чак до края на 60-те на миналия век. По някое време там почнали да продават и банички, и сладолед, но най-голяма слава й носело  несравнимото мастило. Друго като него на друго място в Търново нямало...

И влязъл Георги Боршуков в храма "Свети Кирил"

Къде точно -- в кой клас? Кой да каже?

Архивът на едно училище знае и помни всичко. Училище, а и институция без архив не ми хвалете. Те са като човек без памет. Кухи хралупи...

В днешната Профилирана хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" пазят вековни документи. Да ги разгърнем...Най-напред

Главната класна книга на учениците от V "в" клас през учебната 1921/1922

Това е класът на Георги Боршуков. Сред рояка от графи избирам: дата на раждането; месторождение (град или село, околия и окръг; тогава Казанлък се водел административно към Търновски окръг -- бел. моя, Ив. Т.); народност; вероизповедание; поданство; име и презиме на родителите, где живеят и с какво се поминуват; членове на семейството. И още -- на чий разноски се учи ученикът; плаща ли ученическа такса или се освобождава; кой е настойникът му -- име, занятие, улица и номер на къщата му; дата на записването...

Георги Боршуков -- бъдещият професор в Софийския университет "Свети Климент Охридски"

и най-голям познавач на историята на българското вестникарство,

 учил на бащини разноски. И се записал в "Свети Кирил" на 30 септември 1921 година. В "Реалния отдел" на училището.

Списъкът на изучаваните предмети стига 23. Сред по-нетрадиционните, погледнато със съвременен поглед, са "Хигиена", "Църковна история", "Гражданско учение", а "Физическото възпитание" наричали "Гимнастика".

Редят се бележките по срокове -- а те тогава били три; бележките, оценките от годишните преговори и окончателната годишна бележка. Поведението на казанлъчанина било примерно, а през годината му се събрали 31 извинени отсъствия -- 10 през първия и 21 през третия срок.

Простъпки -- не! 

На таз основа бил допуснат до зрелостен изпит.

Учил в Търново, освен български, и френски. Озорвала го единствено геометрията, но пък бил сред най-добрите по физика, по география, по политическа икономия. Пеел за 5 по шестобалната система, а по гимнастика имал 4...

И дошло време за зрелостната юнска сесия

Протоколът от Юнската сесия

Разказът за нея е изписан в документацията от калиграф. Може би с прочутото мастило от книжарничката "Бачо Киро" -- онази, дето е пред училището, помните я, нали?

И откриваме сред редовете и кръщелното свидетелство на ученика. Издадено на 11 юли 1903 г. -- цели четири месеца след раждането на момчето! От казанлъшкия свещеник Еню хаджи Хр. Д. Караджов.

От графата с предмети тук научаваме, че младият Боршуков е изучавал във втори, трети и четвърти клас на казанлъшкото Педагогическо училище, откъдето дошъл в Търново, и руски. Тъй че е знаел и френски, и руски. Появява се и "Стенография", но няма и буква, която да твърди, че е учил бързописа.

Пратен е на устен изпит по естествена история и математика. По първия предмет го питат за "Общата характеристика на сега съществуващите и измрели видове хвощове", за "Служба на дихателната система" и за "Действие на моретата и океаните". Отговорил уверено и получил 5.

По "Математика" му се падат "Лице на правилен многоъгълник" и още два въпроса -- за уравнения и брой на комбинации... Съкратено, неясно са изписани с перодръжката, явно и устните отговори са били сходни, но рифовете на провала били преодолени.

Краен резултат -- общ успех: много добър 4 и шест седми. Защо са цепели единицата на седем -- един дявол знае. След като тя тъй и няма начин да се раздели на седем равни части. Обърнем ли оценката в стотни, излиза 4.84. Даже отива на 4.85.

Тъй Георги Боршуков достойно завършил Мъжката гимназия в Търново.

***

Минали десет лета и през 1932-ра -- по случай 50 години от основаването й -- била отпечатана "Юбилейна книга -- 1880 - 1930". Книгата отбелязва  още една важна дата -- 75 години от откриване на класното училище във В. Търново. Забавянето с две години се дължало на липсата на достатъчно средства...

Ето я и нея

Титулната страница на Юбилейната книга

На стр. 91 до номер 1783 виждаме Боршуков Георги. Такъв бил някогашният канон -- най-отпред: фамилията, а подир нея -- малкото име.

На страница 91 -- вдясно: Боршуков Георги от Казанлък

Тогаз Георги Боршуков бил вече на 29, запален по журналистиката и не спирал да пише. С всеки минал ден -- все по-вдъхновено, все по-умел и неуморен!

Да поменем с преклонени чела училището и удивителния му ученик, които съдбата решила да срещне и да сприятели завинаги в Търново.

Сто години оттогава...

Иван ТОДОРОВ

---------- - -

Бележка на автора: Благодаря за съдействието на г-н Павлин Витанов -- директор на Профилираната хуманитарна гимназия "Св.св. Кирил и Методий", наследничка на Мъжката гимназия "Св. Кирил". Всички репродукции на документи се публикуват за първи път.