Архивите са живи
- search
- Всички
Назад в миналото: В Силистра са произвеждали ръчни перални машини
Домакинските уреди "Спътник" са конструирани в местната кооперация "Метал" през 1971 г.
Ръчната перална машина "Спътник", произвеждана в Силистра
През миналия 20-ти век в Силистра имаше фабрики, заводи и предприятия. Днес са съвсем малко. Тридесет предприятия загинаха безславно след като дойде демокрацията.
Едно много добре развиващо се в онези години предприятие бе кооперацията „Метал”. Директор беше Иван Стойчев, доказано добър ръководител. Беше събрал добри инженери и техници. Виждайки колко трудно се пере на ръце, през 1971 година събира техническия съвет и им предлага да създадат машинна пералня. Слага се в нея топла вода, прах и прането. Събирала по 3 кг пране и ръчно се въртяла. За времето това било голямо постижение за домакините. Сядаш на стол и въртиш прането. Пуснаха ги в магазините, но бързо се разграбваха и не всеки можеше да си купи. Приятелката ми Константина Кунчева много искаше да си купи, но не успяваше. Веднъж имало голямо тържество по случай рождения ден на Вапцаров в училището с неговото име. Синът на Константина - Йонко, днес той е професор, по това учил тук. На тържеството имало томбола, за да съберат пари за училището. Всяко дете си купило билети. Йонко купил само един билет и точно неговия билет спечелил - паднала му се пералнята. Каква голяма радост изпитали в семейството. Дълго време си служили с нея, а като се появили новите перални си купуват от тях. Старата пералня занесли на село да перат там.
Константина Кунчева (вляво) със снаха си и пералнята
На село дълго време си служили с нея. Пералнята и днес стои в къщата там. Такава е Константина - тя пази всички стари вещи и ги е подредила в специална стая в къщата. Няма я вече кооперация „Метал”, няма го директорът Иван Стойчев, няма ги инженерите и техниците, но пералнята както и други уреди неща, напомнят за хората, които са ги създали.
Йорданка ЖЕКОВА, Силистра
***
Необходимо допълнение от сайта Наборе.бг
Историкът Антон Оруш в своя статия пyблиĸyвaнa във вестник Fіbаnk Nеwѕ през 2019 г. разказва за първообразите на първите перални машини, включително и за прототипа "Спътник", произведен в Силистра:
Понякога старата техника може да бъде дотолкова необичайна и причудлива, че направо да се чудим какъв точно уред стои пред нас и за какво се е използвал. Ако за устройството не е запазена никаква документация, литература и т.н., единствено свидетелствата на очевидци могат да разрешат загадката. Точно такъв е и днешният случай.
Да започнем от началото. Първата българска пералня (не, не е тази на снимките :)) е произведена 1953 г. с цел да облекчи домакинския труд и да механизира с един замах домашното пране. Тя представлява вертикална четвъртита ламаринена кутия, в чиято горна част има казанче, а от една от стените му стърчи перка. В казанчето се слагат прането, водата с перилния препарат (в онези години най-често настърган сапун), а след това капакът на казанчето отгоре се затваря. Перката завихря водата, тя пък дрехите и така те се изпират. Под казанчето има и отворче с маркуч, за да изтича отработената вода.
Силистренската ръчна перална машина е приличала повече на малка бетонобъркачка
Тази пералня обаче (както и наследниците ѝ от 1957, 1960 г…) не могат да се използват навсякъде, защото работят с електричество, а в края на 50-те г. електрификацията на България все още не е 100 % завършена. (Неслучайно до 1960 г. у нас съществува специално Министерство на електрификацията.) По-високата цена на новите електрически уреди също е била фактор и затова се появява нуждата от ръчни перални.
Една такава е била произвеждана в Силистра през началото на 60-те г. и я виждаме на тези снимки. Тя представлява метална сфера с диаметър около 50 см и малък капак отгоре, широк около 20 см. Сферата е окачена на метален станок по такъв начин, че да може лесно и свободно да се върти на 360 градуса около оста си. От едната страна е монтирана ръчка, за да може ръката на човека да завърта металното кълбо. Отгоре има клапан за изпускане на налягането преди отваряне на капака. От другата страна се намира малък метален лост, с който можем да застопорим сферата да не се превърти неочаквано, докато все още я пълним, защото така ще се изплиска и похаби сапунената вода.