nabore.bg

Свършиха ли се добрите майстори, всичките ли свестни работници се изнесоха зад граница? 

Ако някой оспорва тази „марка”, запазена от нас - българите, че в работата често си почиваме, но в почивката направо се затриваме, да се обади. И да докаже, че не е така. Но аз знам, че повечето хора ще бъдат съгласни, че нито умеем да работим както трябва и качествено, нито знаем как разумно и смислено да си почиваме. И затова днес  сме на този печален и мизерен хал! А примери колкото щеш!

  Срещу жилището ми от няколко месеца се поправя оградата на стара детска градина. Като свалиха мрежестите заграждения, остана  нисък очукан зид. Работят няколко мургави работника. Шум - колкото искаш! Кога почват, кога свършват,  не се знае! Тротоарите пред оградата също бяха  за ремонт, макар че имаше и здрави плочки. Но не се извадиха предварително здравите плочки, за да се използват сетне, ами всичките още повече се потрошиха. Ще кажете, че като ги извадят, къде да ги сложат? Нали ще бъдат изкрадени? Да, има такава опасност, но защо не се мисли предварително? Толкова ли е трудно да се определи място за склад, да се запазят здравите оградни  и тротоарни плочки, че да може да се спестят средства. Кой да мисли така? Нали е държавно? Може да се харчи без ограничение! Не знам кога ще приключи ремонтът на тази ограда, но съм сигурна, че скоро ще се наложи пак „ремонт на ремонта”! Нали така ставаше и като ремонтираха булевардите „Витошка” и „Дондуков”в София! Нали така се строят и магистралите ни?

   Тия дни гледах телевизионен репортаж за наскоро строено училище във Варна, чийто покрив тече, падат плочите в тоалетните, има и още други повреди, та сградата станала опасна и е затворена.Обществените поръчки у нас се дават на случайни хора, няма добри специалисти. Свършиха ли се у нас  добрите майстори? Всичките ли свестни работници се изнесоха зад граница? Знаем,че днес е голям проблем да се намери  добър майстор, който да работи професионално и качествено както за държавата, така и за нас, гражданите. Или ще се справи на две – на три, или ще излъже, но най-често „ще си остави ръцете”, както казва народът ни.  Всичката ни работа е вече такава! Все това пусто „те ме лъжат, че ми плащат, ама и аз ги лъжа, че работя”! А уж за големите поръчки се обявявали конкурси, имало подбор за професионалисти! Дали е така? Вярвате ли? Щото аз не вярвам! Като гледам всичко около нас колко е мърляво, колко е неугледно, се отчайвам. Къде отидоха онези добри майстори, с които се е славела нашата родина? Нали помните майстор Кольо Фичето, дето главата си е залагал за всяка своя постройка? Той е заставал първи под всеки свой мост, за да докаже здравината му! И само той ли? В старинните ни градове, като Пловдив, Русе, Търново, Троян, Трявна, Копривщица  има къщи, мостове, които са изпипани от златните ръце на българските строители, зидари, дърводелци и други занаятчии, които само с  едно ръкостискане са гарантирали качеството, сроковете на  строенето, работеното от тях. Но майсторите /еснафите/ някога са били най-важните, най-уважаваните хора, защото държали на името си, на честта и достойнството си.  Не е случайно, че Тале Палисламов - бащата на големия наш писател Димитър Талев, казвал,че в Прилеп се знаела и помнела поговорката „Еснаф да бидеш, човек да бидеш!”  Къде са днес честта и достойнствата на така наречените „майстори”?! Само гледат да те излъжат, да ти вземат повече пари и да изчезнат като дим – ни лук яли, ни лук мирисали.Всеки от нас може да разкаже случки от свои патила  за такива „баш майстори”. Да не говорим за производителите на храни! Защото мнозина от тях мислят само за печалбата и се чудят какви заместители и  отрови да ни предложат. Но всичко е за нашата обща сметка, всичко ни се трупа на гърба. „Яка ни гърбинка”- това е днес истинското ни положение. Лъжа, измама, грабеж и пилеене на държавни пари, на средствата на гражданите, които от ден на ден обедняват.Нито сроковете , нито стандартите  се спазват! Работи се като в приказката: „Дай тухла, дай вар, бягай, че пада!” И до къде ще стигнем с тия начини на работа?

  Пък за почивките е по-добре да не говорим, щото никаква култура си нямаме и по тоя въпрос. Далече още преди да се зададат големи и дълги празници, които се умножиха най-вече след промяната, започват да стават бели, инциденти, нещастни случаи, които често  струват живота на  много хора. Затова, като са зададат многодневни празници, вече започваме да тръпнем: „Какво ли ще се случи?” Нали така ни сполетяха многократно големи нещастия?

   Повечето от хората почват да си мислят само за това: къде, как, с какво, с кого ще бъдат по празниците. Разсейват се и допускат катастрофални грешки, които костват не само техния живот, но и живота на хора около тях. Насажда се у нас една несвястна  еуфория, заражда се една бясна надпревара кой по- далече да отиде на почивка, кой по- добре да „оползотвори”  почивните дни. И накрая какво излиза – „Бързата кучка слепи ги ражда” или още по-зле – „Който бърза, далеч не стига”. А как се почива? Само спане, ядене, пиене, гледане на телевизия и пак спане, ядене, пиене и телевизия, и ето ти тебе я инфаркт, я инсулт!

   Колко са хората, които знаят и умеят да работят и да си почиват по правилата - умно и здравословно? Малко са! Затова днес ние, българите, сме най-болни, най-нещастни и живеем най-кратко. Затриваме се! Вярно е,  че си нямаме кадърни управници, но и самите ние  си носим вината  за този наш лош живот. Не го ценим живота си, не знаем, че той ни е даден за строго определен отрязък от време, за един – единствен и неповторим много  кратък миг!  И е нужно в този миг да се проявим, да се докажем! Да изживеем достойно и качествено житейските си години -  мигове! А най-важното е да го изживеем красиво и приятно! Можем! Стига да искаме, стига от рано да сме научени и възпитани от родителите си, от учителите си, от ръководителите си в професията и в живота.

Петра ТАШЕВА