nabore.bg

Тежката дума

В памет на Константин Миладинов: Тъга за юг

На 7 януари 1862г. в занданите на Цариград издъхва Константин Миладинов. Душата му отлита в "Горна Струга”- там, отгоре да гледа бленуваната красота на роден край, да слуша песните на   своя мил народ.

  В зората на българската лирика заглъхва лирата на един  нежен и чувствителен поет, едва поел по пътя на своето творчество .

“ТЪГА ЗА ЮГ” е заглавието на едно от шестнадесетте стихотворения на Константин Миладинов, живял само 32 години. Съдба ли е, прокоба ли е, та толкова често поетите ни изгарят бързо в житейския си живот! Но техните творби, а често и делата им, са белязани с ореола на дълготрайната народна памет.Така е и с Константин Миладинов. Не можем да отделим нито името му, нито живота му, а най-малко пък деянията му, от неговия брат Димитър Миладинов.

Двамата “орат една и съща нива” – като великите си предшественици Кирил и Методий, като техните ученици Климент и Наум. Ненапразно в българския език думата “обич” живее неделимо с думата “братска”. Братската обич – тя е най-силната, най-вярната!

     Радетелите на борбата за църковна независимост, големите просветители Димитър и Константин Миладинови се раждат в китна Струга – там, дето бистрите води на синьото Охридско езеро се изливат в бързоструйната река Църни Дрин, разхлаждаща града. Въпреки материалните затруднения на семейството на баща им, будният и предприемчив грънчар, те получават солидно, може би най-доброто за времето си образование. И двамата си служат  с гръцки, турски, албански, руски, френски, немски език – бихме казали днес, че те са били истински полиглоти!

Братята Константин и Димитър Миладинови

 

След смъртта на бащата, Димитър поема грижите за многолюдното семейство.Той е по-голям от Константин с 20 години и е не само грижовен брат, но и негов покровител и настойник.Успява да осигури за своя брат още по-добро образование от своето собствено, което се ограничава с голямата просветна школа в Охрид и неговия манастир “Св. Наум”. Отначало Константин учи при брат си Димитър, оставил светли дири в образователното дело в много от кътищата на Югозападния ни край: Охрид, Битоля, Кукуш, Прилеп, Струга, Янина, Магарево, с.Търново, където и двамата по-късно учителствуват.

    През 1836 г. Константин е вече студент във Филологическия факултет на Атинския университет - специалност гръцка филология. После, с помощта на брат си, заминава за Русия. Преминал през Одеса, Киев и Смоленск, от 1857г.е вече студент в Историко-филологическия факултет в Москва. Три години учи тук и естествено попада в средата на големите ни просветители Любен Каравелов, Нешо Бончев, Райко Жинзифов. В тази свободолюбива творческа среда покълват поетическите трепети на нежната душа на Константин Миладинов. Завладян от носталгията по роден край, той е неин подвластник и тя е в основата на стиховете му, публикувани в “Български книжици”, списание ”Братски труд”, във вестник “Дунавски лебед”, където е отпечатано стихотворението му “ТЪГА ЗА ЮГ”. В студените снежни краища на голямата Русия поетът живее с топлината на спомените си от родния край – там, дето слънцето целува зеленината на многобройните планини, а небето дарява синевата си на езерните очи на Охрид и Преспа.Той е категоричен:

                              “Не, я не можам овде да седам!

                               Не, я не можам мразой да гледам!

                              Дайте ми криля я да си метнам,

                                       И в наши стърни да си прелетнам,

                                       Да видам Охрид, Струга да видам”

   Там, там е неговата душа, дето природата с разкош е дарила красота, дето планини и езера живеят в любовна прегръдка! Завършекът е блян мечтан:

                    “Тамо по сърце в кавал да свирам

                    сънце да зайдват, я да умирам!”

Редовете на това обичано стихотворение стават текст на песен, която се пее и днес, а името “ТЪГА ЗА ЮГ” се превръща в запазена търговска марка на заведения, вина и други стоки на туристическия бизнес. В подобен случай сме готови да простим днешната комерсиализация, защото тя не снижава високата поетична стойност на стихотворението,а го прави широко известно и държи  буден интереса към прочутия му създател.

Великото дело на братя Миладинови - сборникът "Български народни песни"

 

Много силно ме привлича чарът на този край. Помня го от ученическите си години, от десетилетия, и се чудя монета ли съм хвърлила в Билянините извори, поглед жаден назад ли съм извърнала, та винаги чувствам неудържимата сила на този райски кът! Затова разбирам и съчувствам на повика на южняка, попаднал в земя, обвита в “мраз, сняг, силни ветрища и виелици”.

Паметникът на братя Миладинови в родния им град Струга

 

   Стиховете на Константин Миладинов са майсторски написани, звучни са по ритъм и рима и са дълбоко повлияни от народните ни  песни, на които двамата братя Миладинови посвещават живота си. Под влияние на проф. Григорович, пръв записал песните на тяхната майка Султана, братята предприемат пътешествия и събират, записват отначало на гръцки език, а после систематизират народните песни и словесни умотворения. По-късно те приемат съвета на хърватския епископ Йосиф Щростмайер и презаписват песните на “славянски”, а с неговата материална подкрепа и с парите на спомоществователи, събрани от Г.С.Раковски, се осъществява тяхното издаване. В 1861г. сборникът “Български народни песни” е представен в печатница.Тази радостна вест Константин не успява да предаде на брат си в Струга.  Заради патриотичната му дейност той е хвърлен зад стените на цариградските зандани. И верният  брат тръгва за Цариград, където и той попада в затвора. Парите на родолюбивите цариградски българи, застъпничеството на австрийския външен министър, помолен от Щросмайер, не успяват да спасят  братята. И двамата издъхват в мрака на  занданите в 1862г. Само 4 дена ги делят от общата им смърт. Дали е от тиф, дали е от отрова – не се знае, но не успяват да се слеят в братска прегръдка и да споделят щастието си от осъществяването на идеалите си за: БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА, БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА, БЪЛГАРСКИ КНИГИ!

    Жалко е, че толкова рано е секнала дарбата на един от поетичните синове на България!Малкото му на брой стихотворения са с дъха на тогавашното време на национално пробуждане. Мотивите са разнообразни, но преобладават любовните, патриотичните,  социалните жалби към бедната родина.

През годините на Царство България образът на Константин Миладинов е увековечен на пощенска марка

          

А нашата тъга е, че малко, много малко е живял поетът! Да би живял повече, повече стихове би написал Константин Миладинов и би обогатил книжовния ни език със звучни думи от западното българско наречие!

                                                                    

Петра ТАШЕВА                                                          

petra_t@abv.bg