nabore.bg

В пищно разцъфтелия месец май честваме светите братя Кирил и Методий – създателите на нашата азбука, а  на 24 май е Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. В тези дни поднасяме с почит и уважение цветя на учители, преподаватели, на личности със заслуги към науката и образованието у нас.

   Учителството не е само професия, то е призвание! Добрият учител е като Месията – той ни води към знанието, към науката, напътства ни в живота. Стара азиатска мъдрост гласи така: “Една майка струва колкото десет бащи, но един учител струва колкото десет майки.” Истинските  учители остават в умовете и сърцата ни за цял живот.

      В олтара на моята душата са най-свидните ми, най-обичаните мои  хора:  родителите, роднините, приятелите… Там имам кътче и за моите скъпи и незабравими учители. Учителите, които също ми дадоха късче от своята душа,които останаха в мене,с мене завинаги.

   Още помня първата си учителка,която ме научи да пиша. Помня с боязън и другата, която ме накара да наизустя таблицата за умножение.Тук се нарежда и атлетичната фигура на учителя по физическо възпитание,който ме учеше как да ходя,как да тичам,как да дишам,да владея тялото си,в което е моят човешки дух…

    Сред многото учители, които съм имала, от които съм вземала,останаха тези,на които дължа най-много,защото те ми посочиха пътя,по който тръгна моят професионален живот. Там е учителят ми по литература Георги Апостолов,с когото станахме колеги,защото след завършването на Университета се върнах в “моята” гимназия.Странен беше тогава моят “статут” - в учителската стая се чувствах още ученичка сред учителите си ,а в класните стаи бях учителка сред моите възпитаници!И така беше през всичкото време на шестгодишното ми учителстване. Колкото и да ставахме близки,дистанцията учител-ученик оставаше помежду ни. Сега с моя учител по литература споделях трудностите си по преподаването,разказвах си вълненията от общуването с моите ученици. Пак си разменяхме книги за прочит,както и преди,защото живеехме наблизо и общ беше пътят ни за училището.Вървяхме по алеята на Бунарджика – и сега това е едно от най-прелестните кътчета на моя обичан град Пловдив.През всичкото време си говорехме,често се смеехме и тези мигове останаха в сърцето ми като най-скъпи спомени,които ме топлят,които са ми опора в трудни моменти от живота ми. Моят учител беше ерудирана,многостранно развита личност,имаше интересен характер,притежаваше силно развито чувство за хумор,с което спечелваше събеседниците си,а учениците го обичаха,чакаха с нетърпение часовете му,които той стартираше винаги с усмивка,с шега,с някакъв забавен анекдот…Така весело и завършваше часовете си. Беше добър психолог, умееше добре да говори.  А беше и професионален музикант,пееше,дирижираше училищния хор,отдаваше му се и да ни ръководи в гимнастиката сутрин преди училище. Много от своите умения  беше придобил от богословското си образование.А с мене се гордееше. Навсякъде ме представяше като свое “творение”,като своя наследница! Дължа му много!

       Имах късмет с учителите си! Бяха добре подготвени специалисти, истински професионалисти, добри педагози, но най-важното беше, че бяха силни, запомнящи се личности.

    Сред редицата на учителите в моя живот се откроява по яркост,а и по ръст /защото беше необикновено висока жена/ моята класна ръководителка Милка Янева! За всички от класа ни тя си остана “КЛАСНАТА” - с това я отличавахме и поставяхме по-високо от другите ни учители.С нея са свързани годините,когато учехме в 9,10 и 11 клас – най-зрелите от ученичеството. Тя беше незабравима, забележителна ,открояваща се личност!Като нея друга в Пловдив нямаше. Беше стройна, едра жена, но ходеше плавно, красиво се носеше. Изправената й глава беше винаги украсена с добре поддържани коси. Интересна двойка бяха със съпруга си Елисей Янев – известен професор по микробиология в Пловдивската медицинска академия,който с лице и с мустак пък напомняше Яворов.Милка Янева беше популярна,защото се беше изградила като много добра математичка,а като преподавател по акустика я знаеха всички музиканти в града,защото ги беше учила в Музикалното училище.Математиката – тази трудна и често омразна дисциплина, за нас тя я правеше интересна и привлекателна.Чакахме я с нетърпение ! Ето я! Задава се с високия си стан!Светят големите й тъмни очи, лицето й е озарено от широката й и чаровна усмивка! С нея часовете ни минаваха бързо и неусетно,защото тя умееше да ги разнообразява. “Отгоре” виждаше всички ни и всичко,което ставаше в класната стая.Шегуваше се така,че никого не обиждаше, и всички се заливахме в смях.Весело и ведро ни беше с нея! Родила се беше педагог нашата Милка Янева!

     Като класна беше неотстъпно до нас – и на утринната ведрина,и на тържества,и на бригади,и на екскурзии…Можем ли да забравим прегледите на художествената самодейност!Никога!Тогава тя грабваше цигулката си,пееше заедно с нас и така се подготвяхме,че винаги печелехме награди!За всички ни тя беше не само учителка,класна ръководителка,но и приятелка!С нея споделяхме първите си любовни трепети,първите мъки и разочарования в живота!Обичаше ни и тя.И най-интересното беше, че обичаше и “калпазаните”!Казваше за тях:”Много енергия имат,затова палуват, лудории правят! Трябва да ги впрегна в действие, в работа, за да се чувстват отговорни и ангажирани.” Често им се доверяваше.И те също я заобичваха. Не й се сърдеха,когато ги наказваше,защото тя умееше да им внуши, да ги убеди, че го прави само за тяхно добро.

  Завършихме гимназия, а си я търсехме,ходехме й на гости – като роднини бяхме с нашата класна!А аз бях най-щастлива,защото много скоро станах с нея колежка!Колко горда беше с мене!Навсякъде в педагогическата общност на Пловдив тя ме представяше така: ”Това е моя ученичка и моя приятелка!” Каква топлина се разлива в мене сега,когато пиша за нея!

   Обичта ни е дълга,почти половинвековна!Как се радваше,когато навърши 90 години!Разказваше ми с усмивка как се е приготвила,как ще празнува с колеги и приятели!Времето я беше пощадило и тя остаряваше красиво. Пак си беше моята хубава, остроумна и чаровна класна!Когато отивах в Пловдив,с нетърпение очаквах срещите си с нея,а и тя се радваше на посещенията ми.Видяхме се и в последното й лято. Посрещна ме засмяна. Каза, че чете моите публикации,гордее се с мене и ме хвали навсякъде.Рече ми:”Тези дни мислех да ти напиша писмо и да го почна така:”Здравей,Младост!”,защото ти ме връщаш в най-хубавите ми  години.” Милата ми Милка Янева! И тя за мене е моята незабравима младост! Понякога късно оценяваме  каква голяма опора е да  са до нас живи родителите ни,учителите ни!

     В това лято седнахме с Милка Янева на терасата и започнахме  сладките си приказки.Припомнихме си лудориите,щуротиите на най-палавите съученици,веселите случки,когато другите учители й се жалваха от нас и как тя,като наша майчица, ни защитаваше,бранеше като орлица.Споменахме и тези,които вече не са между живите. Тя за всички ни се интересуваше.А съдбата не беше чак толкова щедра и благосклонна и към нея,защото и тя си имаше и болки,и проблеми,но гледаше мъдро,философски здраво на живота и казваше така:”Щом дошло,щом не можеш да го промениш,приеми го и се опитай да го опитомиш!”Редувахме спомени и настояще,заливахме се в смях и ни беше толкова хубаво и забавно,че по едно време синът на класната ни прекъсна:”Спрете за малко,че ще  ви донеса череши – да не изпусна и аз от смеха!”Било за последно!Само след дни,малко преди да навърши библейските 92 години, изпратих Милка Янева до вечното й жилище.Когато слагах белите гладиоли до красивата й глава,си мислех:”Тя е като Богородица!Като че ли е слязла от иконата!”   И като нея живя! Светло! И ни даде и на нас светлина!Светлина,която огрява  олтара на моята душа!

    За истинския учител няма работен ден, няма училищен час – той винаги и навсякъде си остава УЧИТЕЛ! Душата му копнее да предава знанията и уменията си на своите възпитаници, да се раздава безкористно и безрезервно, за да раснат край него умни, знаещи и можещи хора, професионалисти и специалисти, които да се реализират успешно  в  науката, в живота, да надминат учителите си, да прославят Родината си! За неуморните стремежи на такива учители е повикът от Изтока:  “Учителю, поспри се малко, за да те настигне душата ти!”

Петра ТАШЕВА                                                           

petra_t@abv.bg