nabore.bg

В много мъжки прегръдки

потърсих утеха,

за да избягам от свойта любов.

От сърцето ми кървави сълзи течаха

и преливаха в чужди сърца.

Бягах бързо от теб и по пътя си

разбивах мечтите на всички,

без да искам дори.

Вече бях без сърце

без душа.

Ти ме гледаше

някъде там, отстрани,

по-жесток от жестоко дете

и се смееше.

Даже този убийствен смях

аз обожавах.

Но докрай не разбрах -

как така

уж Бог е любов,

а аз влюбена в дявола бях.

***

Аз и ти сме от двете страни на луната.

Аз – полудяла по теб, ти – полудял по играта.

Протягам ръка да докосна душата ти -

зад облак се скрива луната.

Проронвам сълза,

но дори и сълзата ми

безсилна е пред тъмнината.

В безумие някакво скачам във облака -

искам да вляза в сърцето ти.

Умирам от болката невероятна.

Изтича завинаги времето.

Часовник тиктака. Отмерва надеждата.

Луната очаква присъда.

Във облака, скрити, остават копнежите,

белязани с обич безсмъртна.

Нощта си отива. Луната със нея

сбогом си взима тайно от всички.

Слънце изгрява. Във светлината

оставаш ти със играта. Самичък.

Мене ме няма дори и във облака.

Няма ме даже във тъмнината.

Сега си спокоен и само понякога

с учудване плахо поглеждаш луната.

***

За теб живота си бих дала

и бих отшла в ада,

ако знам,

че ти ще бъдеш

оня дявол,

със който ще се любя там!

***

По моста на въздишките вървя.

Към свойта гибел бавно крача.

Не се страхувам да умра.

Страхувам се да не заплача.

По моста на въздишките вървя

и всъщност го обичам този мост

от раждането до смъртта,

наречен простичко ЖИВОТ.

Биляна КРАСИМИРОВА

 ----------------------

Биляна Красимирова Дечева е родена на 18 юли 1971 г. Завършила е 138-о ЕСПУ "Юрий Гагарин". Пише от 13-годишна, главно любовна лирика. Има публикувани стихове в списание "Пламък" и във вестниците "Пулс", "Уикенд", "Дума" и др.