nabore.bg

Хората по света и у нас вече усещат, че са попаднали в непозната досега реалност

Илюстрация Калин Николов (Съвременна версия по картината на Джоузеф Търнър "Дъжд, пара и скорост", 1844 г.)

"Единствената разлика днес между либералите и консерваторите е, че либералите отиват на църква от пет, а консерваторите отиват от осем"- Габриел Гарсия Маркес, "Сто години самота"

Печалбата е в основата на пазарната икономика, демокрацията е надстройката и фасадата.

В преследване на печалбата и съответното налагане на своя цивилизационен модел Европа и откритата от нея Америка за пореден път са стигнали до обсада на себе си. Но щели с кръгова икономика да се самоизтеглят както приказният герой барон Мюнхаузен се издърпал от блатото за косите си.

Кръговата икономика всъщност би трябвало да се нарича спирална - последващо използване на вече вложени суровини и материали, тоест сегашните боклуци. Донякъде забавя, но не променя посоката на развитие и съответното изчерпване на планетарните ресурси.

Хората по света и у нас вече усещат, че са попаднали в непозната досега реалност, а ги успокояват (или упояват?) с познати термини. Примерно дойде време да научим, че атомната енергия била "зелена"!

Открай време силните налагат волята си - преди с войни, сега с преговори. Борбата е за пазари и суровини, а демокрацията е за прикритие.

В Древна Елада демокрацията е споразумение между икономически субекти, казано на съвременен език - земеделци, занаятчии, търговци. И те определят издръжката на други дейности, на първо място отбраната. Гласуването задължително, няма опция "въздържал се".

Мимоходом обаче да припомним, че философът Сократ е отровен, а Спасителят Христос е разпнат след гласуване.

Днес демокрацията в Европа е предимно представителна, т.е. едни граждани отстъпват права на други граждани да управляват от тяхно име общите дела.

После избраните се управляват от още по-други граждани в сянка, в чиито ръце е икономиката на нациите. Затова и тази демокрация е наричана още фасадна.

Привидно суверенът решава, но много зависи как е подсказано решението от медии, социологически проучвания и подобни демократични инструменти на властта.

За пазара всеки клиент е важен, за демокрацията всеки гласоподавател. А клиентът е гласоподавател и обратно.

Икономическият растеж се нуждае от непрестанен приток на клиенти. Рекламни агенции като дилъри създават нужди и зависимости, които не са съществували преди.

Защото всеки човек се стреми да получи признание - тази особеност на човешката психика е наречена още от Платон тимос ("Държавата", ІV в. пр. н. е.) - онази част от нас, която търси уважение и признание.

За да се утвърдим в обществото, ние правим всичко възможно да изглежда, че сме вече утвърдени, наблюдава и Франсоа дьо Ларошфуко (ХVІІ в. сл. н. е.).

Философите от Века просвещението (ХVІІ - ХІХ в.) издигат в култ образованието. Но скептикът Волтер язвително коментира: Когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия.

Днес във Века на потреблението ни убеждават колко е важно, че сме уважени като клиенти. Биологичният вид хомо сапиенс все повече се трансформира в продуктово позициониран индивид. Или пазарно ориентиран - все тая. Важно е да купува и колкото може повече.

Всички уж са равни на старта, но човешко е да искат да са равни на финала. Затова живеем в епоха на квоти и имитации. В някои страни и премиер можеш да бъдеш с имитации. Говориш на хората онова, което искат да чуят и те се радват на уважението.

По улиците се сблъскваме в хора, забили поглед в мобилните устройства, сякаш денонощно следят котировките на световните борси. Това е новото виртуално гето, в което си влязъл по желание.

Също участието в социалните групи дава усещането, че от теб зависи нещо. Но ти си просто бройка в трафика посещения, която има значение за привличане на едни пари от реклами.

Светът е заседнал в квадратурата на кръга, която няма решение¹. И докога така? Ами до следващата криза, когато се изтеглим от тази.

От друга страна, погледнато утешително чрез Еразъм Ротердамски:Човешката глупост прави живота поносим. ²

Румян СЛАВОВ

-----------------------------------------

¹ От 1775 г. Френската академия на науките престава да приема предложения за: 1. вечни двигатели и 2. решения на квадратура на кръг.

² Еразъм Ротердамски, "Възхвала на глупостта", 1509 г.