Архивите са живи
- search
- Всички
Стари кримки от печата: Приклекнали в кабинета на Хараламби Трайков-Бушо
Вече писах във вестник „Златна възраст” как без време трябваше да напусна „Международна информация” на Българското радио заради чужда грешка, допусната в кореспонденция от Москва за посещение на наша партийно-държавна делегация, водена от Тодор Живков,но „грешника” беше със сложно семейно положение – 4 деца от няколко брака, а аз 24-годишен ерген. Истината се знаеше и доброжелателно ми беше подсказано, че може да кандидатствам за работа в Международния отдел на в.”Земеделско знаме”. Тогава, 1966 г, редакцията беше там, където сега е централата на НДСВ на бул. „Васил Левски”. Въвеждат ме
в кабинета на главния редактор Хараламби Трайков,
най-възрастния от тримата синове на председателя на Народното събрание Георги Трайков. Какъв ти кабинет, огромна зала, някъде в дъното е бюрото на Трайков, докато стигна до посоченото кресло направо ми се подкосиха краката. Както и да е, шефът на Международния отдел Борис Тотев получава нареждане да ме назначи на 6-месечен изпитателен срок. Това е било някъде в средата на януари. 2-3 месеца по-късно в България пристига на официално посещение външният министър на Франция Морис Кув дьо Мюрвил. /Това посещение подготви визитата на Тодор Живков във Франция и срещата му с президента Шарл дьо Гол/. Пращат ме от редакцията като франкофон за посрещането на Кув на аерогара София. Министър Иван Башев посреща френския си колега, следват официалните в такива случаи церемонии и внезапно дьо Мюрвил се отправя към нас, доста внушителната група журналисти.
“Ah, vous etes la presse”, обръща се към нас министърът
в очакване на въпроси. Неочаквано е за нас, следва секунда-две мълчание, българските журналисти задаваха само предварително съгласувани въпроси. Млад и зелен съм,престрашавамсе, задавам два въпроса, вероятно не са били особено умни, министърът отговаря и се оттегля при официалните посрещачи. На другия ден в репортажа единствените два въпроса и отговорите излизат във вестника с черен шрифт, т.е. , както сега се казва „ексклузивно дадени” за „Земеделско знаме”. С шефа Тотев пак сме повикани в кабинета на Трайков, той очевидно е доволен, казва ми: „Е, ти какво, тет а тет с Кув дьо Мюрвил! Боря, прекратяваш изпитателния срок на Иванов, от днес е на редовен щат”.
Разбира се имало е и не толкова приятни моменти при посещение в кабинета на главния редактор. По онова време редакционното приключване на броя беше в 20 часа и само изключително важни новини можеше да се дадат за набор до 22 часа. Единият от заместниците на Трайков беше, така да се каже
представител на БКП в земеделския вестник,
доста ограничен човек. Реших да се изгавря и 5 минути преди крайния срок тичам в кабинета му с информация, че монголският президент Цеденбал е приел някого си – нищо и никаква протоколна новина. „Трябва да му намериш място!”, разпорежда се замът, т.е. с тарикатлъка си съм си вкарал автогол. Съкращавам една новина, режа от клишето, което е над нея и някакси вмъквам „важната новина”. В началото на работното време в 14 часа на следващия ден, телефонът в апаратната, където сме на планьорка, звъни, Тотев е кратък:”При шефа!” Бушо, такъв му беше прякорът, пуши зад бюрото си, дава знак да се разположим. Какво ти разполагане, приклекнали сме на 5 см над креслата, минава минута, две, шефът натиска звънеца, влиза секретарката му Сийчето Рачева, следва мрачното : „Днешния брой!” Разгръщане на страниците, многозначително поклащане на глава, едва доловимо „Боря...” „Да, другарю Трайков”. Какво „да” не е ясно. Внезапно шепота преминава в гръмогласно: „Вестник „Земеделско знаме” не е парцал, на който всеки серсемин може да си прави експерименти. Това тука вестникарско клише ли е или гербова марка. Боря...” „Да, другарю Трайков”. Това „да” вече има точен смисъл: който е бил дежурен и е сгафил сяда да пише материал, който няма да се хонорува.
Години по-късно, изигравам цялата тази сцена в присъствието на самия Бушо на някаква приятелска сбирка,
той направо се търкаля по килима,
превивайки се от смях и само повтаря:”Ама вярно ли, ама така ли е било!”
Да, беше син на председателя на Народното събрание, така да се каже в политическия елит, по-късно стана министър, но беше вестникар до корена на косъма си, всички които сме работили под негово ръководство не просто го уважавахме, обичахме го и се стараехме да отстояваме реномето на „Земеделско знаме” като най-професионалния вестник по онова време .
Вече работех в „Народна младеж”, когато уволниха кореспондента на вестника в Бургас Гошо Стойчев. Беше написал серия статии, в които имаше критики, квалифицирани от първия секретар на Окръжния комитет на БКП като подронване престижа на партията – непростим грях. Точно по същото време в „Земеделско знаме” излезе реплика, подписана от главния редактор – рядко явление – със заглавие „Кореспондентът на „Земеделско знаме” не е беззащитен, другарю...” /следваше името на първия секретар на ОК на БКП, струва ми се в Сливен/. И той нещо размахвал заплашително пръст на тамошния окръжен кореспондент на „Знаме”. И това при положение, че отношенията БКП-БЗНС, а съответно и на органа на земеделския съюз бяха изцяло подчинени на линията за ръководната роля на Партията, чиито верен съюзник е БЗНС.
Бушо не се беше поколебал да наруши деликатността
в тези взаимоотношения и да застане зад гърба на своя служител. Изрезка от статията на Трайков беше закачена на таблото за съобщения в коридора на редакцията на „Народна младеж” до заповедта за уволнението на Гошо Стойчев с многозначителен коментар: “To be or not to be”...кореспондент”.
Вечна им памет и на Бушо и на Гошо Стойчев.
Константин ИВАНОВ
Вестник „Златна възраст”
Авторът Константин Иванов (вляво) интервюира френския външен министър Кув дьо Мюрвил
Журналисти от вестник "Земеделско знаме" (отляво надясно) - Константин Иванов, Йоан Матеев, главния редактор Хараламби Трайков-Бушо, Анна Горанова и Борис Чакъров
Фамилията Трайкови на погребението на Хараламби Трайков
Журналистът Георги Стойчев
Георги Стойчев (вдясно) интервюира поета Павел Матев