nabore.bg

Архивите са живи

Стари кримки от печата: Приклекнали в кабинета на Хараламби Трайков-Бушо

Вече писах във вестник „Златна възраст” как без време трябваше да напусна „Международна информация” на Българското радио заради чужда грешка, допусната в кореспонденция от Москва за посещение на наша партийно-държавна делегация, водена от Тодор Живков,но „грешника” беше със сложно семейно положение – 4 деца от няколко брака, а аз 24-годишен ерген.  Истината се знаеше и доброжелателно ми беше подсказано, че може да кандидатствам за работа в Международния отдел на в.”Земеделско знаме”. Тогава, 1966 г, редакцията беше там, където сега е централата на НДСВ на бул. „Васил Левски”. Въвеждат ме

 

в кабинета на главния редактор Хараламби Трайков,

 

 най-възрастния от тримата синове на председателя на Народното събрание Георги Трайков. Какъв ти кабинет, огромна зала, някъде в дъното е бюрото на Трайков, докато стигна до посоченото кресло направо ми се подкосиха краката. Както и да е, шефът на Международния отдел Борис Тотев получава нареждане да ме назначи на 6-месечен изпитателен срок. Това е било някъде в средата на януари. 2-3 месеца по-късно в България пристига на официално посещение външният министър на Франция Морис Кув дьо Мюрвил. /Това посещение подготви визитата на Тодор Живков във Франция и срещата му с президента Шарл дьо Гол/. Пращат ме от редакцията като франкофон за посрещането на Кув на аерогара София. Министър Иван Башев посреща френския си колега, следват официалните в такива случаи церемонии и внезапно дьо Мюрвил се отправя към нас, доста внушителната група журналисти.

 

“Ah, vous etes la presse”, обръща се към нас министърът

 

в очакване на въпроси. Неочаквано е за нас, следва секунда-две мълчание, българските журналисти задаваха само предварително съгласувани въпроси. Млад и зелен съм,престрашавамсе, задавам два въпроса, вероятно не са били особено умни, министърът отговаря и се оттегля при официалните посрещачи. На другия ден в репортажа единствените два въпроса и отговорите излизат във вестника с черен шрифт, т.е. , както сега се казва „ексклузивно дадени” за „Земеделско знаме”.  С шефа Тотев пак сме повикани в кабинета на Трайков, той очевидно е доволен, казва ми: „Е, ти какво, тет а тет с Кув дьо Мюрвил! Боря, прекратяваш изпитателния срок на Иванов, от днес е на редовен щат”.

Разбира се имало е и не толкова приятни моменти при посещение в кабинета на главния редактор. По онова време редакционното приключване на броя беше в 20 часа и само изключително важни новини можеше да се дадат за набор до 22 часа. Единият от  заместниците на Трайков беше, така да се каже

 

представител на БКП в земеделския вестник,

 

 доста ограничен човек. Реших да се изгавря и 5 минути преди крайния срок тичам в кабинета му с информация, че монголският президент Цеденбал е приел някого си – нищо и никаква протоколна новина. „Трябва да му намериш място!”, разпорежда се замът, т.е. с тарикатлъка си съм си вкарал автогол. Съкращавам една новина, режа от клишето, което е над нея и някакси вмъквам  „важната новина”. В началото на работното време в 14 часа на следващия ден, телефонът в апаратната, където сме на планьорка, звъни, Тотев е кратък:”При шефа!” Бушо, такъв му беше прякорът, пуши зад бюрото си, дава знак да се разположим. Какво ти разполагане, приклекнали сме на 5 см над креслата, минава минута, две, шефът натиска звънеца, влиза секретарката му Сийчето Рачева, следва мрачното : „Днешния брой!” Разгръщане на страниците, многозначително поклащане на глава, едва доловимо „Боря...” „Да, другарю Трайков”. Какво „да” не е ясно. Внезапно шепота преминава в гръмогласно: „Вестник „Земеделско знаме” не е парцал, на който всеки серсемин може да си прави експерименти. Това тука вестникарско клише ли е или гербова марка. Боря...” „Да, другарю Трайков”. Това „да” вече има точен смисъл: който е бил дежурен и е сгафил сяда да пише материал, който няма да се хонорува.

Години по-късно, изигравам цялата тази сцена в присъствието на самия Бушо на някаква приятелска сбирка,

 

той направо се търкаля по килима,

 

превивайки се от смях и само повтаря:”Ама вярно ли, ама така ли е било!”

         Да, беше син на председателя на Народното събрание, така да се каже в политическия елит, по-късно стана министър, но беше вестникар до корена на косъма си, всички които сме работили под негово ръководство не просто го уважавахме, обичахме го и се стараехме да отстояваме реномето на „Земеделско знаме” като най-професионалния вестник по онова време .

         Вече работех в „Народна младеж”, когато уволниха кореспондента на вестника в Бургас Гошо Стойчев. Беше написал серия статии, в които имаше критики, квалифицирани от първия секретар на Окръжния комитет на БКП  като подронване  престижа на партията – непростим грях. Точно по същото време в „Земеделско знаме” излезе реплика, подписана от главния редактор – рядко явление – със заглавие „Кореспондентът на „Земеделско знаме” не е беззащитен, другарю...” /следваше името на първия секретар на ОК на БКП, струва ми се в Сливен/. И той нещо размахвал заплашително пръст на тамошния окръжен кореспондент  на „Знаме”. И това при положение, че отношенията БКП-БЗНС, а съответно и на органа на земеделския съюз бяха  изцяло подчинени на линията за ръководната роля на Партията, чиито верен съюзник е БЗНС.

 

Бушо не се беше поколебал да наруши деликатността

 

 в тези взаимоотношения и да застане зад гърба на своя служител. Изрезка от статията на Трайков беше закачена на таблото за съобщения в коридора на редакцията на „Народна младеж” до заповедта за уволнението на Гошо Стойчев с многозначителен коментар: “To be or not to be”...кореспондент”.

Вечна им памет и на Бушо и на Гошо Стойчев.

 

Константин ИВАНОВ

Вестник „Златна възраст”

 

 


Авторът Константин Иванов (вляво) интервюира френския външен министър Кув дьо Мюрвил

Авторът Константин Иванов (вляво) интервюира френския външен министър Кув дьо Мюрвил

Журналисти от вестник

Журналисти от вестник "Земеделско знаме" (отляво надясно) - Константин Иванов, Йоан Матеев, главния редактор Хараламби Трайков-Бушо, Анна Горанова и Борис Чакъров

Фамилията Трайкови на погребението на Хараламби Трайков

Фамилията Трайкови на погребението на Хараламби Трайков

Журналистът Георги Стойчев

Журналистът Георги Стойчев

Георги Стойчев (вдясно) интервюира поета Павел Матев

Георги Стойчев (вдясно) интервюира поета Павел Матев

ДОКУМЕНТИ