nabore.bg

Полковник Борис Теодосиев

Борис Теодосиев е роден в с.Горно Абланово, Русенско в семейството на Гиргина и Цани Борисови през 1930 г. Той е първото им дете. Има още двама братя. След като завършил основното си образование, продължил обучението си в елитната за него време беленска гимназия. Завършва я с пълно отличие. Още като ученик в гимназията се увлича по левите идеи и им остава верен до края на живота си.

Може би още от малък е имал мечта,някога като порастне да полети като птиците. През лятото на 1944 год. в трети /седми/ клас с родителите си бил на нивата. В ранния следобед от запад се чува оглушителен шум на самолет. Бил е английски бомбардировач, който искал да хвърли товара си над петролните бази в Румъния – град Гюргево. Германците вече са знаели, че губят войнта, но фанатизмът им ги карал отстъпвайки да се бият до край. Три немски изтребителя, както са ги наричали “Щуки“ пресрещнали английския бомбардировач и започнали да го обстрелват. Той се отбранявал, но бързите и маневрени изтребители го поразили. От към опашката на английската крепост започнали да изскачат гъсти облаци дим, той започнал да губи височина. Всеки момент можел да избухне и на смаяните и уплашени хора им се струвало, че ще падне над селото. Юношата Борис без много да му мисли впряга каруцата и хуква да гони горящия самолет. Той минава над селото целият в пламъци вече на височина 150-200 метра. Двигателите му оглушително реват и всички имат усещането, че всеки момент ще падне на някоя къща.

Селяните изпадат  в паника. Жени, деца и старци хукват да бягат. Други се крият в мазета и зимници. Молят се на бога за да не ги сполети огненият ад. Горящата машина се сгромолясва на два километра източно от селото в лозята на съседното село. Чува се оглушителен взрив и след това огънят довършва останките от огромната летящата английска  крепост.  Борис е един от първите, които стигат до мястото на падналия самолет. Гледката, която вижда е ужасяваща. Предната част на самолета заедно с кабината са изхвърчели на стотина метра. В кабината обгорял и мъртъв пилотът все още здраво държал кормилото завързан здраво с коланите. Останалите членове от екипажа са скочили с парашути, но германците още във въздуха не са им дали възможност живи да се приземят. Това, което видял не го е уплашило. Завинги е решил дори с цената на всичко да овладее тази смела и рискована професия.

Много усилия е положил, но успял. Гимназията завършва с отличие. На никого не е казвал и никой не го е разбрал кога и как е кандидатствал във военното училище. Възможно е да не е бил сигурен, че ще бъде приет и затова се е върнал на село. Започнал работа като учител. След като получил известие, че е приет да учи за летец внезапно изчезва от селото. Започва обучението си ВНВУ „Г. Бенковски“ в град Долна Митрополия. Завършил с отличие. Определен е заедно с други 20 летци за обучение в Съветския съюз на реактивни самолети. След завръщането си служи в Добрич. Вече бил чин капитан и станал командир на ескадрила. Доста голяма част от жителите на Добрич го познавали, и то по самолета. Възхищавали се от майсторските изпълнения във въздуха на капитан Теодосиев. Служил и в Безмер, но вече като инструктор за обучение на млади пилоти. След това в Равнец – вече като майор и зам.командир по летателната част. От 1968 г. до 1972 г. служил като командир на авиобазата в Узунджово. За престоя си там е постигнал много. Преобразил района на летището. Изисквал е и от подчинените си стриктно да спазват военната дисциплина и да овладяват летателното майсторство. Летели на самолети МИГ-19 - едни от най-трудните и капризните за управление самолети. Всеки пилот, който не бил добре обучен, не е можел да лети на тях. Теодосиев завършил Военната академия „Г.С.Раковски“ и преминал на работа в т.н. корпус в град Пловдив.

Там станал ръководител на полети и отново полетял. Борис Тедосиев се пенсионирал през 1978 г. със звание „полковник“. Името му и образът му още се помнят навсякъде където е служил. Той бил легенда сред тогавашните военни летци. Знаят го като скромен, трудолюбив, честен, правдив... За вярна служба е награждаван с ордени и медали. Има и лична награда от министъра на отбраната – армейски генерал Добри Джуров.

През 2019 г. Теодосиев излита в своя последен полет, но завинаги остава един от първите в историята на бойната ни авиация след 9 септември 1944 г. Полковникът е обучил стотици млади летци, голяма част от които са достигнали неговото майсторство.

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско