nabore.bg

В ГЕРБ има правило - никой не говори за миналото си

Сбирката на ГЕРБ, както се казва, беше в разгара си! Присламчих се, очаквах чирпански благословии и тракане на кокалени челюсти, а стана обратното. Не ми се вярваше, но Бойко Борисов стана прав, ръкува се с мен и ме сложи до дясното си коляно.

–          Е, кога ще дойдеш при нас? - попита с добродушна усмивка Лидера.

–          При вас или при теб?, отвърнах, колкото да печеля време.

–          Тук това е все едно! Вземай чашата и – наздраве!

Докато отпия глътка, герберската дружина залпово отвърна:

–          Наздраве, Войводо!

Питах се на ум: защо Войвода, нали е премиер? Така и не се отговорих, щото ме потопиха веселба и шеги. Бре, рекох си, добре се живее тук, никой не ме попита за миналото ми, какви съм го вършил… И сякаш уловил плетката на мисълта ми, Войводата-премиер вметна:

-          При нас никой не говори за миналото си, просто е правило. Или неписан закон, както искаш го приеми…

Пихме, пяхме и се веселихме, както се казва и в народните приказки – три дни.

На четвъртия сбирката свърши и аз поех по чакълестия път, за да търся истината. А шосето се виеше край скали вдясно и пропасти в ляво – тясно, мърляво, осеяно с хилава растителност… Хеле след десетина завоя се открои китна долина с градинки и дървета, паркове и алеи. В началото огромен надпис: Добре дошли! И хукнах да търся моята градинка, дето ме чакат верните приятели. И я намирам буренясала и отъпкана, а в нея само един приятел… Как един, питам се, нали бяха хиляда, къде са духнали? Единственият ме гледа подвеждово и безмълвно. И тогава хукнах по прашните пътечки да ви търся, приятели! Взирах късогледи очи белким мерна някой от вас в далечното.

Направих шепите си на фуния и с цяло гърло викнах:

-          Къде сте-е-е, приятели-и-и-и!

А тенекиено ехо ми отвърна:

-          И ти ли-и-и-и, и ти ли-и-и-и…

Скокнах потен в леглото – беше 6 часа! Кошмарният сън беше свършил.

Стефан СЕВЕРИН