nabore.bg

Лъжат ни всички – инкасаторите, политиците, съдебната система,  футболният съюз...

Едно такова време дойде, човек на боята за коса да няма вяра! Купиш я за черна, на сутринта се събуждащ блудкав блондин. Пък не е модерно – през шейсетте ние, блондините се харчехме, напоследък нещо не вървим...

А всичката беля тръгна от кафявите бирени шишета. Които в неразумната си младост недоверчиво обръщахме над касите, за да проверим дали вътре не плуват бръмбулечки и парцали от недоизмитата предишна бира. И си викахме – брей,

тая народна власт ще вземе да ни изтрови за едното нищо!

Народната власт не ни изтрови, но от тогава насам започнахме да вярваме на все по-малко и по-малко неща.

Първо недоверието се прехвърли към мачовете. Бият нашите – ние си викаме, тая не може да бъде – кой знае кой е заложил за тях в Сингапур. Бият вашите – ние ви казваме – стига бе, вие си купихте мача! Още по-късно недоверието се пренесе и към спирта наш насущен. Вдигнем чаши и си викаме – а, наздраве, пък утре, който оцелее – да закуси и да вика „Бърза помощ”! Може и в обратен ред.

После и банките ни предадоха важен урок – да не вярваме на този, който твърди, че държавата не била можела да фалира.

Естествено, след като се понаучихме как се работи с електромерите така, че да показват по-симпатични цифрички, започнахме да не вярваме и на инкасаторите – викаме им, чакай сега, каква е тая сметка за тока, глей къде съм турил магнитчето,

невъзможно е да съм навъртял толкова!

В резултат – и инкасаторите спряха да ни вярват и взеха да пишат каквото си искат.

Към края на века вече спряхме да вярваме и на изборите. Бият едните – казваме – вие си купихте циганската махала барабар с ЕГН-тата и чаветата. Паднат другите – викаме им – да не сте се стискали за още два автобуса от Пазарджик, шейсет гласа не ви стигнаха, за да представлявате въжделенията на гласоподавателите от Видинско, пинтии такива!

Ей така си живеем – на никого вече вяра за пет стотинки нямаме! Извадят кирлива риза нечия – викаме – копелета гадни, вие взехте на човека чистата риза и я манипулирахте, за да го орезилите!

Излезе тоя, омазаният, с ризата, да обяснява, че е чиста, освиркваме го – кво ни развяваш кирливия си парцал, оди се пери,

пък после, ако имаш сурат, ела се покажи!

Осъдят някого по случайност – врещим – политически натиск върху съда.

Оправдаят го – пищим – леле, съдът е корумпиран.

В едното тото ни остана вярата, братя и сестри – там за всеки тираж гледаме как претеглят топките, за да ни уверят, че всички са еднакви и няма как половината да лежат на дъното, а другите да рипат към заветната дупчица, в която се крие късметът...

Макар че напоследък,

като се падне някому джакпотът,

 всички в един глас ревваме – ние откъде да сме сигурни, че това е жив човек с фиш от два и осемдесет в шепичката – вие, плъхове тотализаторни, сте прелапали печалбата и само ни баламосвате!

Но все пак поне в късмета си вярваме мъничко – иначе откъде тия опашки пред тотопунктовете!

Я да ни таксуваха гласуването по седемдесет стотинки бюлетинката – да видим дали по изборите пред училищата щяха да се вият опашки!

Румен БЕЛЧЕВ