nabore.bg

• Чувствам се с големите черпаци като рицар на турнир
• За мен политиката не е вкусно нещо и създава проблеми
• Бабите в моите спектакли за нула време обелват по 100 кила картофи и 100 кила лук

На събора на овцевъдите в Лясковец Ути Бъчваров сготви и раздаде 3000 порции курбан на гостите и агнешки кебап. Пъргави баби му помагаха в беленето и разфасоването на огромно количество зеленчуци, агнешки мръвки и подправки. Запотен и зачервен от топлината на жарта, Ути с отмерени движения разбъркваше курбана, като не пропусна да обърне внимание на всеки, пожелал да го поздрави или да се снима с него. Защо го обожават толкова зрителите? Рецептата е проста – всичко, с което се захване прави с любов.

- Ути, идва ти отвътре да превърнеш и готвенето, и лова в спектакъл …

- Това е част от моята фамилия - дядо ми (актьорът Стоян Бъчваров) е патрон на Варненския театър, майка ми беше дълги години шеф на телевизионния театър... И образованието, което имам (НАТФИЗ), ме кара да гледам на нещата по-различно.

- Имаш ли си златни правила като тв водещ?

- Златното ми правило като водещ е никога да не бъда водещ. Да съм самия себе си е по-важно за мен. Не ми се налага да играя роли на душеприказчик на любовни драми или на някакви препирни с роднини в съда. Спазвам и друго правило - мобилните телефони са изключени. Това е уважение към нас самите и към храната. Когато организирам вечери, всички си оставяме телефоните в една кошница, за да не пречат докато сме на масата.

- Твоята майка Галя Бъчварова, е един от създателите на телевизионния театър. Тя ли е идеен творец на предаването „Вкусно“?

- Да, преди години имаше три телевизии - Останкино, Канал 1 и Ефир 2. Тогава се появи френска програма и понеже майка ми знаеше добре френски, следеше кулинарното предаване. И започна да си мечтае, че може и в България да стане такова предаване и от дума, на дума, мечтите станаха реалност и аз се озовах на екран. Така вече18 години. Всеки понеделник се излъчваха по БНТ заснети театрални постановки. Оригинална продукция, заснета от български режисьори, с български актьори, български пиеси и чуждестранна драматургия. Едно доста патриотично начинание, което даваше възможност на наши драматурзи и актьори да се изявяват, да има български теми и драми. Сериалът е един вид послание, но пиесата вкарана в телевизионния жанр е нещо съвсем друго. Смятам, че все още има шанс със съвременни похвати да се правят подобни неща. Да се правят единични постановки или да се заснемат вече съществуващи театрални спектакли, които слизат от сцена, защото хората в малките градове имат нужда от подобен тип подкрепа. Националната телевизия би трябвало да се заеме с това, но бюджетите са твърде притеснителни.

- Ако дядо ти беше жив, какво щеше да каже за теб като водещ?

- Той би ме харесал. Бил е гастроном, любител на доброто питие като всеки един Бъчваров.

- От бъчва ли идва?

- Фамилията ми произхожда от село Медвен. Това е и селото на Захари Стоянов, който е бил роднина на прадядо ми. Къщите ни в селото са много близки една до друга. Аз много пъти съм се будалкал със сегашния шеф на Военномедицинска академия доц. д-р Крум Кацаров, че кацата или бидона са уреди за други магии. В тях се получава добре зеле, а едно време кацата е служила за осолени меса, за извара, сирене. Докато благородните промени са се случвали в бъчвите. В тях се е слагала ракия и вино, както и мечтаните уискита. Бъчвата всъщност пие от алкохола, който с годините на отлежаване се изпарява, вдига се градусът и количеството на течността намалява. Понякога се изпарява повече от половината от първоначално заложеното. Точно това, което изпива бъчвата на професионалния жаргон на големите уиски майстори в Шотландия и Ирландия се нарича глътката на ангелите.

- Имаш тиган, направен от парен локомотив, с който си спечелил европейското по приготвяне на гулаш. Защо е толкова специален?

- Да, това е парен локомотив, произведен през 1907 г. Беше потънал в ръжда в едно депо, където правехме снимки. Видях това чело на парния локомотив и успях да го превърна в огромен истински тиган. Пътешествам с него из България. Събира около 500-600 порции. Специалният чугун, от който е направен, е една от тайните защо всичко става толкова вкусно.

- Откъде ти хрумна идеята да направиш казан за курбан?

- От посещението ми в манастира „Свети Георги“ в Света гора, където бях на поклонение по светите места. Реших да направя един мобилен вариант по тяхно подобие, една пътуваща кухня, за да могат празниците в България да бъдат истински и споделени. Това липсваше на повечето празници у нас -  споделянето. А те са за всички. Храната е изконно свързана с традициите и българските  празници. И християнски, и мюсюлмански обичай е да се нарочи едно животно и да бъде принесено в жертва за здраве и берекет. Това си е наша традиция,  макар че Чърчил се е изказал, че там, където започват курбаните, свършва Европа. В огромния казан вложих идеята за споделената храна. Освен че е огромен като размер, в него са вложени истински материали и нищо не е спестено. За да може да се вдига, има кран, вериги, колела, специални черпаци. Всички продукти, които ползвам, са български и съм забранил на екипа ми да докосва чужди, особено китайски. Срам за всички нас е да ползваме чужди продукти. Пак подчертавам - особено китайски. Всичко в казана е българско, дори медта е изкопана от българската земя и това ме прави щастлив. Онези кривки които сме взели от старите менци, от старите съдове за варене, радиусите, които дават едно интересно завихряне и завъртане на врящата течност, която отива към капака и пак надолу. Сега с един приятел скулптор, сме се разбрали да направим бронзови глави, които да стоят отпред и да завършат целият този абсолютно реален сценичен кулинарен субект, който съм създал…. черпаците, въоръжението, чувствам се като рицар на турнир с големите си черпаци.

- Кой ти помага в спектакъла?

- Винаги се включват моите приятелки от пенсионерските клубове и от читалищата. Те ми дават прекрасни съвети, допълващи тайната и магията за определена рецепта на определено място. Бабите са страхотни! Те обикновено имат задачата да обелят около сто кила лук, стотина килограма картофи, моркови, целина…Всеки път се опитвам да намеря нова рецепта. Ето сега правим рибени чорби, миди с ориз…Нарекъл съм този проект „Вкусната България“...

- Колко пушки имаш?

- Две. Последните години, обаче ловът е причина да пътешествам, отстрелването на дивеч не е първопричина. Ловът е доста отговорно нещо. Тепането, утепването или всякакви други термини и фукни с пушки, карабини, джипове прилепват бездуховност и бездушие в лова. Радвам се, че се възприе идеята всички да ходят като пътни полицаи с жилетки и шапки и да не се пие в гората. След лов обичам да изпия по една-две ракии, да си говорим разпалено, но пушките да са прибрани. 

 - Пътувал си до Камчатка съвсем сам… без да срещнеш жив човек 25 дни...

- Не съм от ленивите наблюдатели на света, обичам да взимам онова, което ми се полага. Обичам да пътувам до местата, които виждам по „Дискавъри“, не ми е достатъчно само да ги гледам по телевизията. През лятото ми предстои един преход в Екваториална Африка. Ще минем почти целия Екватор. 

- Какво цениш най-много у жените?

- Чувството за хумор. Моята майка беше човек с чувство за хумор. Около нея винаги имаше мъже, но те я приемаха като еднородна част от компанията. Колкото й да е банално, една жена трябва да проявява разбиране към мъжете, особено към мъжете като мен, които са вечни хулигани, които обичат да са палави и да не правят всичко по указания път. Да не се кара и да ми трие сол, когато правя нещо нередно. Да бъде търпелива, защото всяка прибързаност води до изнервяне. Този тип толерантност се учи и аз смятам, че с годините съм станал малко по-толерантен… малко.

- Защо те обожават толкова зрителите?

- През тези години  не ми се е налагало да играя нито една лицемерна роля. Развивам се като човек и хората го забелязват. Повечето от водещите, които гледате на екран се изкривяват, за да се представят за някои други и да четат текстове, които не са писали сами. Аз сам си пиша текстовете, казвам това което мисля, готвя сам и го правя с цялата си любов и всеотдайност. И не съм омърсил името си с политика, въпреки че са се опитвали да ме изкушат. Не съм слизал до нивото на политиката и не смятам да го правя, защото тя не е вкусна и води до проблеми. Не се притеснявам от това да гледам хората в очите.

Интервю на Драгомира ИВАНОВА

Вестник „Златна възраст”