nabore.bg

Архивите са живи

Уникално: Паметник на песен се идигна в наше село

Мемориалът за „Интернационалът” е построен през 1977 г. в Драганово, Великотърновско по случай първото изпълнение на пролетарския химн в България

 

Когато публикувах във вестник „Поглед”, бр.11/ 13 март 1972 г., своята статия „Кога и къде у нас  за първи път е изпълнен „Интернационалът” не очаквах, че на страниците на вестник „Антени”през 1974 г. в три различни броеве през февруари, април и юни ще бъде обогатено това мое съобщение с първите преводи на международния работнически химн „Интернационалът” на български език от Любен Дюгмеджиев през 1919 г. а преди това  и от Васил Карагьозов през 1909 г. като студент в Гренобъл.

Вече е безспорен факт, че „Интернационалът” е дошъл в България още през 1897 г. направо от Франция, или 8 години преди официалното му отпечатване с ноти и руски текст в „Червен календар”. През есента  на същата година в будното село Драганово, Горнооряховско за пръв път в България се разнесла неговата великолепна мелодия на френски език… Историческият документ, от който се съди за първото изпълнение на международния работнически химн  в България, е писмото на Михаил Михов, съратник на Димитър Благоев, изпратено от град Лил, Франция на 20 май 1897 г. до годеницата му Ана Киселкова, станала  по-късно  съпруга на Кръстьо Раковски /племенник на Георги Сава Раковски/. В него той пише: „Що чини това хлапе /брат му Никола 20-годишен е народен учител в Драганово/, аз не знам – знам само, че   като му изпратих нотите на „Интернационала” – той ми писа, че това било една великолепна  мелодия, вълните на която вечер се раздавали и разнасяли  по Драгановските баири, т.е. Колю вечер е пеел като излизал на разходка с другарите …”

След направената проверка в Централния исторически  архив, Музикалната академия и Народната библиотека „Кирил и Методий” не се установи по-ранно изпълнение на работническия химн, затова по случай 80 години от това изпълнение в Драганово през 1977 г. беше издигнат и открит паметник на тази революционната песен по проект на скулптура Боян Радославов. Паметникът е направен от железобетон и неговите пластични гънки изразяват вълните на песента, чиито бронзови куплети са изписани върху него. През 1979 г. секретарят на Съюза на българските журналисти Благомир Сираков доведе в Драганово софийския кореспондент на „Московски новости”, който след като  видя паметника и се осведоми за историческата справка,  месец  по-късно публикува в „Московски новости” новината, че издигнатият в Драганово паметник е единствен паметник на песен в света, която от 1922 г. до 1944 г. е  бил химн на Съветския съюз.

 Песента „Интернационалът” по текст, написан през 1871г. от парижкия комунар Йожен Поатие /1818 – 1887/  и с музика на Пиер Дегейтер /1848 – 1932/ е изпълнена за пръв път на 23 юни 1888 г. в гр. Лил, Франция от хора на печатарите „Лира” под ръководството на Пиер Дегейтер по време на печатарския празник. В Драганово вече близо 40 години се издига единственият паметник на тази революционна песен, която в края на 19 век е била изпълнена от учителската организация „Сам си помагай” под ръководството на Никола Михов.

След завършване на висшето си образование в Брюксел с докторат по статистика и посветил  две десетилетия /1912–1932/ по издирване от европейските библиотеки на исторически източници  за България, оставяйки 17 тома библиографско наследство, той е признат за  патриарх на българската библиография, а през 1949 г. е избран за член на Българската академия на науките.

На 18 март 2018 г.  се навършват 141 години от рождението на академик Никола Михов. На 18 март е и денят на Парижката комуна.  Нейните идеи бяха въплътени във величествения марш на работническата класа. Какво интересно съвпадение! Като имаме предвид, че Никола Михов е първият българин, изпълнил „Интернационалът” на българска земя.

 

                        Никола ЧОЛАКОВ, Горна Оряховица


Паметникът в Драганово

Паметникът в Драганово

Академик Никола Михов

Академик Никола Михов

Акад. Никола Михов (седнал в средата) сред свои бивши ученици в село Драганово

Акад. Никола Михов (седнал в средата) сред свои бивши ученици в село Драганово