nabore.bg

Руският кавалерист донесъл свободата край тепатата

Тихата пловдивска улица "Капитан Бураго"

Имената на улиците! Те са нашият сигурен ориентир. По тях ги запомняме и предаваме на настоящето и на бъдещето.Толкова ми се иска в началото на всяка улица да има плоча с кратък обяснителен текст за името й! Това не е много скъпо. Иска се добро желание и грижа на управата на населеното място, а и на жителите там. Дано да доживеем и това сбъдване на желанията ни!

В древния и красив Пловдив има една тиха и романтична уличка на Сахат тепе. По нея тръгвам от площадчето на Орта мезар, откъм старата баня,която сега е превърната в магазин за мебели. Изкачвам се по извиващите се стълби, обрасли с трева, обрамчени от съседските цветя и клоните на смокините. Тук е тихо – няма го шума от забързаните коли, защото още не са изобретени превозни средства, дето и по стълби да се движат! Тази стръмна улица е типична за града на тепетата, където често улиците се катерят, вият се в изненадващи сокаци, предлагат чудни гледки към равнината и към другите тепета. Улици само за игра на деца и за влюбени!

Обичам много тази улица!

Обичам я заради хубостта й и заради името, което носи. А то е “Капитан Бураго”!

     Той е един от руските герои, записали със златни букви имената си в Руско-турската освободителна война от 1879г. Под дебелите сенки на вековните дървета на Градската градина има един бюст-паметник на млад и напет мъж. На постамента встрани пише:

Александър Петрович Бураго

(1853 – 1883)

влязъл пръв с ескадрона си

Пловдив на 15 януари 1878 г.

 Старите пловдивчани помнели,че в общината е имало голям портрет на кавалерист, обрамчен с тежка кафява рамка, а надписът отдолу с красиви букви описвал накратко влизането му в града.

То станало призори,

в ледената зимна мъгла. Градът бил тъмен, но по тепетата вече пламвали огньове, виел се дим от пожари. В притихналата утрин един малък отряд от драгуни-богатири, предвождани от капитана си Бураго, преплувал река Марица и излязъл на брега на махалата Мараша. (В този квартал аз живях повече от 20 години. Обичам го, сънувам го в безсъниците си, стремя се към него и на яве, и в бляновете си!) По онова време гъста вековна гора покривала там крайречното пространство. Тя била удобно прикритие и отрядът се промъкнал незабелязан от турските постове.

Капитан Бураго влиза в Пловдив с ескадрона си (литография)

Кавалеристите пришпорват конете си, но в устрема си успяват и да се прекръстят, когато летят покрай близката черква “Свети Георги”. След тях се чува ударът на заблуден руски снаряд, който улучва църквата и почти я разрушава. (Отпосле е съградена още по-красива и днес блести с хубостта си.) Сега отрядът на капитан Бураго бърза към центъра на града. Той е авангардът, следва го с войниците си славният генерал Йосиф Владимирович Гурко – героят, минал Балкана в страшни снегове и бури.

   Капитан Бураго с орлите си лети към Джумаята, където се извисява минарето на Джумая джамии. /Олу джамии, Мурадие джамии./ В 1364г. ,когато турците превземат града, на това място е имало величествен християнски храм на света Петка. Турците превръщат храма в джамия и я наричат на името на завоевателя Гаази султан Мурад. Същият този Мурад имал за любима жена обичаната от българите княгиня Мара – сестрата на Иван Шишман, която била пожертвана от брат си за спасението на България.Уви! И това не опазило държавата от поробване! И тук, както навсякъде,

Мурад водел със себе си обичаната от него Мара,

но преданието разказва, че в стремежа си да превземе Пловдив, не пожалил дори нея. Със собствените си ръце той й отрязал главата пред очите на пловдивските боляри, който гледали кървавата сцена от крепостните стени на града. Отпосле обаче тя се явила пред него и му предрекла, че той, Мурад, който погубил сръбските войводи, притекли се на помощ на пловдивчани, ще намери смъртта си от синовете на тези сърби. Така и станало! Побягнал ужасен Мурад, но на Косово поле бил убит в лагера си от сръбския юнак Милош Кобилич.

Пловдивският паметник на капитана

    Зад джамията на Трихълмието: Таксим, Джамбаз и Небет-тепе, е Старият град.Вдясно от джамията, малко по-горе на възвишението, е православният храм “Св.Богородица”. Двата катедрални храма са съжителствали и днес така толерантно се извисяват. По онова време църквата нямала камбана. Удряли клепало по службите. Но сега жителите на Пловдив чули от високото звънтеж на камбана и като луди се юрнали към черквата. От къде се е взела тази гласовита камбана? А тя възвестявала тържествено победата! В близките дюкянчета на “Капана” работел майстор Лазар Велеганов. Той отлял лъвчетата за калпаците на въстаниците, но умеел и камбани да лее. Предната нощ той събрал калфи и чираци от чаршията, измъкнали с общи усилия приготвената отпреди камбана, която била излята и чакала съдбовното си време.Защото лелеян е бил този момент за всички българи! Родолюбивите занаятчии качват камбаната на тезгере-/носилка, с която се носят тежки строителни материали от повече хора/, отнасят я горе, за да “удрят” ожиданото освобождение!

Задават се руснаците на коне, закичени със здравец и с чемшир, с метнати пъстри пешкири и черджета – дарове от признателния братски български народ!

Спират пред консулството на Найден Геров,

където лъщи колело с руския герб, рисуван от Станислав Доспевски в 1857г. Руски драгун опъва въжето на байрака и той се вее от студения зимен вятър! Генерали, офицери и солдати слизат от конете и се изкачват пеша към черквата “Св. Богородица”. Хилядното множество от народ, покатерил се по околните камъни, прави шпалир и минават едрите големи и снажни мъже на братския руски народ! Свалили шапки, те коленичат пред иконите, коленичи и народът отвън. А от олтара се носи мощно гласът на епископ Синесий: “Вечная память вайнам на брани убиенним!”

  С треперящ от вълнение глас епископът продължава службата, пее “Многая лета” за Александър втори, за генерал Гурко, за неговите помощници, за капитан Бураго – предводителя на драгуните, на чийто мечове е поднесена свободата на Пловдив! Многая лета и за българския народ, дочакал освобождението си!

 Признаниието

   Пловдивчани започват да устройват живота си нов. Но още в първите дни на опиянението от радостта на свободния живот, те се отблагодаряват на капитан Бураго, като назовават една улица на негово име. Тя  и днес носи името на руския войн!Почва със стълби, затревени през лятото, заледени зимъс. Прекъсва се от малки площадки, на които гости и местни жители си отдъхват от стръмнината й./ Зер и освобождението ни не е било лесно!/

Мемориалът за капитан Бураго в село Мрамор

  Улица “ Капитан Бураго”  се пресича с улица “Александър Екзарх”- по рано “Акад. Державин”. /Нали и съдбите на братските ни народи се пресичат!/ Там, където двете улици се срещат, се оформя едно малко площадче. Дали съкварталците, които пият сутрешното си кафе в близкото кафене, знаят по-нататъшната съдба на капитан Бураго, който не само превзема Пловдив, но и го спасява от опожаряване от турците, който бягат панически като виждат лумналите огньове, имитиращи огромна руска войска.

Ако разлистим руските вестници

от 1883 – 1884г. ще прочетем, че капитан Бураго става полковник. За дейното си участие в Руско-турската война от 1877 – 1878г., когато е командвал Втори ескадрон, е получил Георгиевски кръст. Възпитаникът на Николаевското кавалерийско училище е произведен в офицерски чин и е зачислен в лейбгвардейски драгунски полк. След войната е останал да служи при генерал-адютант Гурко Петербургски, който после става губернатор на Одеса.

         Полковник Бураго умира млад – на 30 години, от туберкулоза, на остров Мадейра. Болестта му е останала от студовете, от ветровете, от несгодите по студените пътища на войната. Погребан е в гробището на Александро-Невската лавра в Санкт Петербург.

         А пловдивчани всяка година отдават почит на своя герой с тържества и обкичват паметника му с цветя.

Петра ТАШЕВА