nabore.bg

Архивите са живи

Учител по вероучение заповядал разстрела в Ястребино (втора част)

Документален разказ за подпоручик Константин Йорданов или опит за един закъснял портрет


(Продължение)

 

Денят 6 декември 1943 година вероятно е бил паметен за подпоручик Константин Йорданов. Според запазен рапорт от тази дата, капитан Стоил Даскалов и подпоручик Константин Йорданов донасят, че на 6 декември първият сдал, а вторият приел във всяко отношение командването на Втора картечна рота. С други думи - на фаталния 20 декември в Ястребино подпоручикът бил ротен командир едва от две седмици и със сигурност е искал да го забележат с добро в тази му роля. За капитан Даскалов тази смяна означавала повишение в службата. На 29 февруари 1944 г. той става временен командир на Четвърта шуменска жандармерийска дружина.

Както вече писах, в архива във Велико Търново е запазена поверителна заповед на полка от 25 декември 1943 година, в нея се казва, че съгласно лично поверителна заповед номер 1 от 15 декември 1943 година на командира на сборния отряд при 4 дивизионна област /ген. Георги Ковачев - б.а./ полкът излезе на занятие извън гарнизона. Следва списък на офицери, подофицери, срочни кандидат подофицери и фелдфебели школници, според който "посочените да се изключат от порционни пари, а се зачислят на котлова храна и им се требват станови /лагерни - б.а./ пари според датата в списъка...". В този списък подпоручик Константин Георгиев Йорданов фигурира под номер 18, бил е на занятие извън гарнизона от 16 до 23 декември 1943 година. /Пак 18 - както в онзи списък на провинилите се курсисти от неговия втори "а" курс на Института в Шумен - б.а./.

Как са се развили събитията по време на това занятие, известно и като "Голямата акция", вече разбрахме. Запазените в архива документи на 19 шуменски пехотен полк следват събитията в полка след занятието. Ако един изследовател се довери само на тях и не знае, че тези документи са били старателно прочистени в навечерието на 9 септември 1944 година от компромати, ще остане с впечтлението, че казарменият живот в Разград продължава да си тече мирно, а по време на занятието не се е случило нищо за отбелязване, както казват самите военни. В документацията няма нито ред от заповеди, донесения или рапорти за извършени разстрели, палежи на къщи, преследване на нелегални и т.н. /С две изключения, което изрично ще спомена по-надолу - б.а./

Съдете сами: Една от първите заповеди, в която фигурира и името на подпоручик Йорданов, издадена след завръщането на полка от "занятието извън гарнизона", е с дата 31 декември 1943 година. Тя е под номер 71 и касае назначаването на различни комисии. Неговата е "за проверка на паричния ковчег, офицерската и подофицерската взаимноспогателни каси, фонд "Музикантски инструменти" и фонд "Собствени на частта пари" към 10 януари 1944 година". Председател на тази комисия е майор Димо Димов и членове подпоручиците Йордан Николов Генов и Константин Георгиев Йорданов. По-късно, при отчета, неясно защо подпоручик Йорданов е заменен с данъчния представител Стоян Колев Кунев. Комисията отчита, че командирът на полка полковник Иван Атанасов притежава в спомагателната каса капитал от 29 500 лева и няма заеми. Подполковник Любомир Киров е с капитал 5 хиляди лева, също без заеми.

/Заплатата на командира на полка през август 1943 г. е 8 хиляди лева, с "екстрите" е получавал чисто 9689 лева. През ноември 1944 г., когато полкът е на фронта, заплатата на полк. Атанасов е 9 хиляди лева, а целият му приход за месеца е 17 230 лева, според запазените документи. Много или малко е това? Според статистиката за 1943 г. в България един кон е струвал 16 658 лева, а една крава - 12 122 лева. Килограм телешко месо е вървял по 63,78 лева, свинското е било по-скъпо - 93,48. Жива свиня е можело да се купи за 5933 лева, а една кокошка - за 155,30 лева. Един тон въглища се е харчил за 900,78 лева, а килограм ябълки - за 26,01. Едно яйце е струвало 5,31 лева, кило боб - 13,16. Един бял пшеничен хляб се купувал за 16,05 лева, а типовият - за 10,14. Литър вино струвал 35,81 лева, бирата вървяла по 40,53, а сливовата ракия - по 152,18 лева за литър. В същото време мъжете, заети в текстилното производство, получавали дневна надница от 111,60 лева, а тези от манипулациите на тютюна - по 115,61 лева на ден - б.а./.

Пак някъде по това време със заповед на ротите са зачислени броеве от списание "Заветът на дедите" и от библиотека Военни исторически разкази", както и книжки "Родна стряха".

Към 1 януари 1944 г. Втора картечна рота наброява 89 души - доста по-малко от положилите клетва за вярност към новия цар Симеон Втори през август 1943 година - начело с подпоручик Константин Йорданов от село Киченица, Разградско, който се числи на заплата и получава порционни пари. Малко преди това - на 30 и 31 декември войници от ротата - 44 души на брой, излизат в 18-дневен служебен отпуск. /Най-вероятно това означава домашен отпуск. Любопитното е, че в техния списък липсва хора от групата за разстрела в Ястребино - б.а./.

Паметник на жертвите от злодеянието в Ястребино

 

Според Заповед 5 от 15 февруари 1944 г.:

Промяна в семейното положение на подофицер. Командирът на минохвъргачната рота донася, че на кандидат-подофицер Христо Минчев Колев от село Голям Поровец, Исперихско, на 9 февруари т.г. му се родило дете от женски пол, което прие светото кръщене да бъде наименовано Йорданка. Горната промяна да се впише в служебния му списък.

И още:

5 денонощия казармен затвор за Димитър Благоев Петров от Скопие, загдето когато е бил в служелен отпуск се напил в кръчма "Червените петли" в същия град.

Редник Стоян Василев Янев от 4 ударна рота пушил по улиците на града, когато бил пуснат в градски отпуск.

Наказват с 3 дни казармен затвор редник Неделчо Михов Стойков от минохвъргачната рота - на 16 май 1944 г., като дневален през нощта се бил облегнал на един креват без да спи и не си знаел добре задълженията.

Както се казва, животът си тече, иначе е твърд.

В старателно прочистените документи на полка все пак са останали следи, че военните са водили борба и с нелегалните /Онези две изключения, за които вече споменах - б.а./.

Според Заповед 2 от 5 януари 1944 г.:

9. Повишава се подофицер за проявена смелост и решителност при преследване и унищожаване на нелегалните от Тузлушката чета на 31 декември 1943 г. Командирът на Трета отделна армия повишава в чин подофицер кандидат-подофицера от полка Иван Асенов Григоров от село Кардам, Поповско.

Раненият при преследването на нелегалната Тузлушка чета подофицер Иван А. Григоров от с. Кардам, Поповско, и починал от раните си на 1 януари 1944 г., да се изключи от списъците на полка и тия на 3 ударна рота, от заплата и пари на ръце от 1 януари 1944 година.

Според Заповед 6 от 15 февруари 1944 г.:

Наказва се офицер.

Командирът на 4 ловна дружина донася, че наказал подпоручика от полка Недко Панов Недков със забраняване на излизането му от казармата в продължение на 3 денонощия, загдето на 26 януари т.г. след убиването при престрелка на нелегален, като е намерил в същия сумата 3670 лв. без да доложи на ротния си командир я раздава на войниците, взели участие в преследването на нелегалния.

/Явно това вече е мародерство, което не се прощава в никоя армия - б.а./.

На 9 март /1944 г. - б.а./ към 11 часа сутринта в село Макариополско, Търговищко, при почистване на една карабина след завръщане от акция редник Никола Лазаров Божилов случайно наранил тежко запасния редник Нейко Стонов Иванов от село Дългач, Търговищко, който при пренасянето му за 4 дивизионна болница в Шумен починал.

Такива били те, новините от 19 пехотен шуменски полк във времето след Голямата акция. А какво се случва във Втора картечна рота, за която е записано, че чествала бойния си празник всяка година на 19 октомври - на тази дата през 1917 г. по време на Първата световна война е боят при Мокра планина в Албания, където загива един от предишните командири на Втора картечна рота в полка - капитан Христо Бърдаров. За него се знае, че е роден на 17 март 1890 година в Разград. Командва 2-ва картечна рота на 19-и пехотен шуменски полк. През Първата световна война полкът му защитава 3 години Охрид от позициите си в Мокра планина, където той загива на 19 октомври 1917 година. На следващия ден е произведен посмъртно в чин майор. Пренесен е и е погребан в двора на черквата "Свети Георги" в Струга, на който постоянно са се палели свещи в негова памет. Властите на комунистическа Югославия разрушават паметника му след 1944 година.

В своя заповед номер 11 от 5 март 1944 г. лично командирът на полка полковник Иван Атанасов пише:

"По занятията. Ротата се представи от подпоручик Константин Йорданов. Отлично подравняване по франта и тила, с правилен рапорт и стегната маршировка. Външният вид на войниците много добър, стегнат войнишки стоеж, жив и устремен поглед, облекло чисто и спретнато. Стъкмяването на войниците и конете - правилно. Раниците много добре скатани. Отговори твърди, отривисти и дружни. Чистоплътност - задоволителна.

Морална подготовка - успех отличен. Войниците даваха самоуверени, твърди и смислени отговори. Обстоятелство, което подчертава ясното разбиране за дълг към Царя, народа и Родината и готовност за изпълняване на длъжностите си в мир и на война.

Особено впечатление прави познаването на историческото минало и извлечените от него поуки, които подтикват към единение, правилна преценка на събитията и готовност към жертви, за запазване на придобитото, за което народът ни е водил доста войни и пролял изобилна кръв.

Отечествената география се познава отлично, като не е пропуснато да се създадат особени чувства на любов и привързаност към родната земя и възвеличаят родолюбците-революционери през освободителната епоха и бойната слава на войската ни във войните за освобождението и обединението на племето ни.

По отношение на съвременното устройство на държавата и политико-обществения живот е работено с увлечение и умение, в резултат на което се дадоха смислени и положителни отговори.

Намирам, че по отношение на моралната подготовка в тая рота са създадени благоприятни условия за поддържане на едно будно национално съзнание и самочувстние.

Телесна подготовка - успех много добър. Войниците са заякнали и лесно понасят трудности.

Стрелкова подготовка - успех отличен. Оръжието се познава достатъчно... Резултатите от подготвителните стрелби с карабина и тежка картечница са много добри.

Заключение. Намирам, че подготовката на войниците от ротата е на нужната висота, което се дължи на големите усилия, настойчивост и желание за работа на всички командири".

На 1 април 1944 г. за взвода на фелдфебел-школник Никола Маринов е написано, че стрелковата му подготовка е почти отлична. На 14 април с.г. е проверена ротата в конен строй, оценката е - образцово стъкмяване на хора и коне.

По всичко личало, че начело на ротата е командир, който има уменията и възможностите на един добър учител.

И когато на 20 и 21 септември 1944 г. полкът тръгва от Разград за Пирот, за да участва в Първата фаза на войната срещу Германия /заповедта за това е от 14 септември - б.а./, видимо той е добре подготвен за тази си мисия. Такава е и оценката на командира му полк. Атанасов пред Народния съд. От Разград към фронта тръгват общо 1845 човека, сред тях са 66 офицери, 105 подофицери, 35 фелдфебел-школници. С тях са 621 коня и 188 каруци... Оцелялите ще се върнат на 31 декември с.г.

/Не е изненада, че полкът от Разград е изпратен на сред първите. Войните не са му се е разминавало никога в историята. Той е формиран в Шумен под името Деветнадесети пеши шуменски полк на 7 март 1889 година с указ 11 от 19 януари с.г. По време на Балканската война /1912 - 1913 г./ се сражава при Караагач, Бунархисар и Чонгара, Ескиполос, Петра, Люлебургаз и Чаталджа. По време на битката при Люлебургаз дори губи трима знаменосци.

През Междусъюзническата война /1913/ полкът води битка при Рамна нива, Гюешево, Мала Църцория, върховете Китка и Голем, както и при атаката на Редки буки.

Взема участие и в Първата световна война /1915 - 1918 г./ в състава на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия. В рамките на тази война, през 1916 г. полкът е изпратен на Добруджанския фронт и участва в Тутраканската битка. На следващата година се сражава при село Тюрк кьой и Мачин. През октомври 1917 година е изпратен на Македонския фронт. В битката при Азаплар-Девенджикьой през септември 1916 година загива командирът на полка Антон Дяков. На негово място е избран Марин Куцаров, който спасява полковото знаме, след като полкът остава в плен при сключването на примирието.

На 1 декември 1920 г. в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 19-а пехотна шуменска дружина. През 1928 г. той отново е формиран от частите на 19-а пехотна шуменска дружина и 4-та пехотна допълваща част, но до 1937 г. носи явното название дружина. На 3 октомври 1937 г., в края на големите маневри край Попово, е връчено новото бойно знаме на полка. По това време негов командир е подполковник Диаманд Димитров - б.а./.

Подпоручик Константин Йорданов без съмнение е познавал  добре историята на своя полк и бил подготвил отлично войниците си за нея, но нямал привилегията /или бремето/ да бъде с тях на фронта. Както вече отбелязах, той е сред първите офицери, арестувани от партизани още на 12 септември 1944 г. като прогермански настроени. На 6 ноември 1944 г., когато ротата е на фронта, нейното командване поема подполковник Кирил Попов Атанасов.

Подпоручик Константин Георгиев Йорданов най-вероятно вече е в ареста. Това личи от ведомстите за получаване на заплатите в полка, запазени до днес в Държавния военен архив във Велико Търново. През септември 1944 г. за последно той се е разписал в тази ведомост - получил е 8565 лева - заплата плюс добавки. През октомври парите му взела съпругата му Станка Йорданова - те вече са 3160 лева. Във ведомостите за ноември и декември също първоначално е фигурирало името на Станка Йорданова като получател на заплатата - вероятно военните счетоводители все още не са били ориентирани в ситуацията около запасния офицер или са нямали съответната заповед, но впоследствие името му е зачертано с червено мастило и върху сумата е написано: "Приход в полза на държавата".

От януари 1945 година името на подпоручик Константин Георгиев Йорданов вече не фигурира в книжата на 19 пехотен шуменски полк. От март 1945 г. командир на неговата Втора картечна рота е подполковник Иван Г. Иванов.

Останалото, с извинение към Шекспир и Хамлет, е мълчание...

 

Ваньо СТОИЛОВ