nabore.bg

Интервю

In memoriam: У нас се издигат само бандитите, казваше акад. Кирил Василев

България днес е в мъгла, твърдеше ученият-дисидент, който ни напусна преди дни

 

На 96 години преди дни почина акад. Кирил Василев. В негова памет поместваме отново последното му интервю. Акад. Кирил Василев е доайен на академиците и на философската наука у нас. Роден е на 23 май 1918 г. в село Турян, Смолянско. На 18 години става ремсист, а по-късно партизанин и политкомисар на отряд от състава на Втора родопска бригада. След 9 септември 1944 г. завършва философия в Софийския университет, където по-късно чете лекции по исторически материализъм. През 1989 г. става академик на БАН. До края на дните си академикът си остава последователен марксист. Най-популярният му труд „За любовта“ не е идеологически и е издаден в половинмилионен тираж на руски език и в няколко милионен на китайски език през 1986 г. На български има 4 издания, след като първоначално тогавашната власт не е искала да го публикува. Кирил Василев е баща на починалия неотдавна проф. Николай Василев, който беше уволняван и изключван от БКП преди 1989 г. за критики срещу режима на Живков.

- Акад. Василев, какво  се случва в държавата?

- България днес се намира в мъгла, в която се издигат само бандитите, които крадат и обират народа. БСП не са никакви комунисти и социалисти. Трябва ново поколение в партията, което да я води по пътя на Димитър Благоев. Сега живеем в най-тъмния капитализъм, а нямаме дори истински лидери.

- От къде идва проблемът?

- От Тодор Луканов!

- Имате предвид Андрей Луканов?

- Тодор беше дядо му на Адрей. Аз срещнах навремето Андрей Луканов и го наплюх. Казах му: „Андрей, не върши мръсотии! Мръсник с мръсник! Всичко започна от Политбюро на БКП. Там аз познавах само един почтен човек – Александър Лилов. Той единствено ме харесваше, защото бях отблъснат от Тодор Живков, защото никога не съм го споменавал в произведенията си. Тато обаче беше казал: „Другаря Василев, никога няма да го пратим на заточение, защото беше партизанин. Няма да му се дава просто нищо. Няма да бъде ректор, нито зам.-ректор, нито декан, нито зам.-декан”. Аз не бях никакъв, а всички други се изредиха. Зад всичко стоеше Тодор Живков, който беше един мръсник. Обичаше само Любомир Левчев и компания, защото Левчев му лижеше подметките.

- Как оцеляхте тогава?

- Бях политкомисар на партизански отряд от Елхово. Аз имах име. Не бях никакъв. Имаше един Цоновски, който стана декан, а преди войната беше фашист. Тодор Живков четири пъти ме искаше за съветник, но аз отказах и той още повече ме намрази.

- Кой трябваше да ръководи БКП?

- Александър Лилов, само него уважавам. Все щеше да се намери някой. После Лилов го изгониха през 80-те години от Политбюро заради мен. Извика ме на Витоша, и му казах, че трябва да стане лидер на БКП. После това се разбра от Политбюро и го изключиха. Известно време уважавах и Цола Драгойчева, но я изоставих и нея (б. р. – Цола Драгойчева е известен деец на нелегалното комунистическо движение, после член на Политбюро дълги години). Тя се поддаде на един мръсник от Смолян, който беше секретар на партията Величко Караджов. А аз навсякъде ходех с нея, за да говоря за подвизите й. Тя затова ме и обичаше. Този мръсник я настрои срещу мен, защото е бил фашист в миналото, а аз се борех срещу това. Цола стана солташак накрая на Живков и ме предаде. Трябваше да изнасям слово в Смолян, но когато Тато разбрал, казал: „Цола, никакъв Кирил Василев! Ще си намериш друг историк!” Следващия път ме покани в Пазарджик. Аз й казах: „Цола Драгойчева, никога няма повече да ти дойда на речите, защото не си комунистка, а предателка!”

- Как се запознахте с Драгойчева?

- Около един руснак и нейна книга. В нея нямаше нито ред от Цола, а всичко е от съветския брат Стефан Желев. Той й съчини биографията, а беше и е мой приятел. Цола иначе беше много коректна и постоянно се виждахме да ядем в нейния дом. Обичаше ме, защото издигах нейния престиж. Накрая скъсахме, защото видях каква е фльонга!

- Познавате ли дядото на Лиляна Павлова - Георги Павлов, който е бивш министър на химическата промишленост по времето на БКП, какви са ви впечатленията от него?

- Не, не го познавам. Тодор Живков държеше само разни глупаци около себе си, които не знаех.

- Т. е. имаше два фронта в партията?

- Имаше, но аз открито не го нападах, защото щяха да ме пратят или в Белене, или в Ловеч. Такова беше положението. Отиваме на студентски празник да слушаме Тато. Той започна да говори и всички стават на крака. Само аз не станах. Един мръсник  зад мен ми крещи и ми се скара, че не съм на крака. Казах му, че ме боли гръбнакът. Той не разбра, че му говоря за гръбнака на партията. Вече беше започнала да се случва перестройката.

- Фамилия Живкови  живееше ли охолно?

- Остави ги. Фамилия Живкови се уреди. Особено Жени Живкова. Това не са истински комунисти. Самата Людмила Живкова беше една простачка, защото й пишеха други хора нейните работа и крадеше труда им. Как не я е срам! Тя беше една луда жена! Не знаеше колко са 5 пари и си беше втълпила, че е велика, а е никаква. Сашо Лилов й пишеше също доста текстове. Беше събрала интелектуалци, които я питаха какво ще прави за културата. Покойният проф. Иван Славов я похлупи на среща тогава: „Тя не може да каже какво, защото е държавна тайна!” А на Жени писах тройка като студентка по история на философията, Живкови ме намразиха още повече тогава.

- Какво се случи  с Георги Атанасов след соца? Вярно ли е, че сте го изкарали от затвора?

- Беше дошъл Желю Желев вече на власт и вкара Георги Атанасов в занданите (б. р. - Георги Атанасов е бивш министър председател и член на Политбюро в последните години преди падането на Живков). Тогава писах на Желю едно писмо: „Освободи го от ареста, били сме заедно с теб”. Желев го освободи. Аз приятелите си не мога да оставя, а Желю ми е приятел също. Рецензент съм дори на книгата „Фашизмът”, но ме разочарова с възгледите си след 10-ти ноември 1989 г. Направил съм му 15 забележки на книгата и все пак се съгласих да му помогна, защото показа недостатъците на Живков тогава. Най-важните грешки на социализма бяха разделянето на народа – на активни и не активни борци, което беше порок. Активните имаха 10 привилегии. А аз не съм взел нито един лев, защото съм истински комунист! Сбъркахме много с тези привилегии! Против това съм.

- Трябваше ли  да има перестройка и кой е виновен за падането на комунизма?

- Не, не трябваше да има перестройка, а да вървим по пътя на Маркс, както и съюзът, така и ние. В същото време Петър Младенов беше един подмазвач, както всички в Политбюро. Йордан Йотов, който беше главен редактор на вестник „Работническо дело”, ми беше приятел, но стана член на Политбюро. Преди това с него ходихме на Витоша, говорехме си и плюехме по Живков, но след това не говореше с мен. Него го канеха на банкетите на Тато, аз никога не съм бил поканен на подобно събитие. Яд ги беше, че в моето творчество не съм писал нищо за тях. На всичкото отгоре ми бяха скроили номер. Ходих да почивам във Варна и трябваше да излезе книга за най-известните личности на комунизма. В частта, в която бях писал, имаше текст и за Живков, а аз не бях писал нищо за него!

- Вие сте били партизанин. Вярно ли е, че сте убили човек по време на съпротивата?

- Не, но ме бяха обвинили, че съм убил трима помаци, което не е вярно. Извиниха ми се и дори ми платиха. Беше излязло дори опровержение от някакъв Велев, от СКАТ (не помня първото му име, занимава се с помаци от Родопите – б. а.) Принудих го да си плати. Нашата работа в бригадата беше да слезем от планината и да минем в Гърция. Там кацнаха трима английски войници с подслушвателни станции, за да ги докараме в смолянско. Никой не споменава за тях сега. Те бяха в нашия отряд, за да ни помогнат срещу фашистите. Мисията ни беше да подслушваме. Прекарахме, спомням си, англичаните с парашути. За награда на 9-ти септември отрядът ни беше облечен целият в английски униформи. Имахме картечница и шмайзери, имахме всичко, бяха ни въоръжили до зъби.

 

От в. “Галерия” със съкращения 


Синът на академик Василев - проф Николай Василев почина миналата година.

Синът на академик Василев - проф Николай Василев почина миналата година.

Академикът бунтар Кирил Василев

Академикът бунтар Кирил Василев

Акад. Кирил Василев говори на първия митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. Снимка: Иван Бакалов

Акад. Кирил Василев говори на първия митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. Снимка: Иван Бакалов

Авторът на фундаменталния труд

Авторът на фундаменталния труд "Любовта" до последните си дни работеше. Снимка - в. "24 часа".