nabore.bg

Човешкият живот е игра, в която залагаме, губим, понякога печелим. И понякога плащаме по-висока цена, отколкото сме готови. Във всеки миг на радост, когато сме решили, че вървим напред към по-добро, връхлитат тежки слова в съзнанието и ни връщат назад, като завързан камък за краката ти. Колкото стари прегрешения да потискат душата ни, заради които не спираме да се каем и да ненавиждаме себе си, трябва да продължим някак напред.

Трудно се борим с греховете си. Правим безуспешни опити да се изповядаме пред себе си, или да заповядаме на тежките мисли да се обърнат в друга посока и да си вървят от нас. Греховете са неуморими  “черни птици”, долитащи ненадейно в живота ни, и ни връщат ни към миналото. Дълбоката сянка на стара грешка ни носи горчиви спомени, връща се нахално, неотстъпчиво се настанява в съзнанието. Пуска ни мрачните пипала на горчивите спомени и то точно тогава, когато мислим, че сме истински щастливи. Погубва в миг радостта със своето хладно присъствие и тихо ни прошепва ледени слова от миналото. Връща ни за откровение към безмилостния неподкупен съдник – съвестта, като пред изповедник. Точно когато душата изпитва порива да бъде щастлива, когато усети истинската тръпка на надеждата, се събужда тлеещият въглен на спомена. Когато сме на крачка от мечтаното – този огън връхлита върху нас. И ни разкъсва на малки парчета, обърква мислите ни, остава ни потопени в хиляди мистерии, обвинения, въпроси. Докато изтущени от терзания след поредната битка, уморени от непоносимата вина разбираме, че сме непосилни да се борим със сенките на греховете си. Щом вече сме ги допуснали да се случат.

Стефка ЖЕКОВА, Панагюрище