nabore.bg

Архивите са живи

Спомен №26: Три години работих за естонски вестници

Като се рових из архива си днес открих прес картата си от началото на 90-те години, когато бях акредитиран към нашето Външно министерство като постоянен кореспондент в София на естонския рускоезичен вестник "Балтик ревю" ("Балтийское ревю"). Забележете - страната ни е още "народна република".

Впрочем вестникът излизаше и на английски и немски език и се четеше в Литва и Латвия. Моята работа за естонците продължи около 3 години, докато излизаше седмичника. Междувременно се разпадна Съветският съюз и Естония стана независима. Антируските настроения завладяха бившата съветска република и вестникът спря да излиза.

През тези три интересни години изпращах кореспонденции за други издания там, както и за радио Талин (докато имаше емисии на руски до към 1992-1993 г., днес не зная как е). "Балтик ревю" бе авторитетен седмичник, с тежест, изданието имитираше малко US-списанията "Нюзуик" и "Тайм"... Въобще вестник с претенции.

Спомням си, че в Естония интересът към България и българските политически теми не беше №1, но затова пък тогавашната ситуация на Балканите и особено разпадът на Югославия и войните там, се радваха на читателски интерес, поне според редакторите. От Талин ме командироваха 3-4 пъти до западната ни съседка. През започналата война най-безпроблемно се стигаше до Белград, доста по-трудно до Загреб, а за да отида до Любляна трябваше да заобиколя чак през Австрия. През това време работех на щат в "Дума" и само с различни трикове можех да отсъствам от работа. Трябваше да излизам в неплатен отпуск, за да изпълнявам поръчките на естонците. А и акредитацията ми бе необходимо да се легализира и признае от съответните официални пресслужби в остатъчна Югославия. Сещам се, че в Белград веднъж попаднах на маса с естонски дипломат, той се заинтересува що за птица съм като пиша за техните вестници...

За "Балтик ревю" от София направих интервюта с премиера Любен Беров, с вече болния Емил Димитров, с вицепремиера Илко Ескенази и др.

Днес, когато съм вече пенсионер, си мисля, дали не мога да разчитам на една малка естонска пенсия, макар че никога не съм бил в трудовоправни отношения с медиите в тази малка балтийска република? Впрочем нали Естония е в еврозоната и някое и друго евро, няма да ми се отрази зле!?

Гладна кокошка просо сънува.

 

Валентин БОЯДЖИЕВ