nabore.bg

Едно време празникът се празнуваше от всички

Снимката показва как Тодор Живков е посрещнат тържествено на празника на виното в с. Петърница, Плевенско, на 14 февруари 1963 г. Снимка: Държавен архив-Плевен

Спомням си 14 февруари 1966 година - на Трифон Зарезан още от сутринта грейна ясно слънце. По всичко личеше, че Малък Сечко  ще ни сгрее. Току що си бях купил мотоциклет. Горях от желание да карам.

Един мой познат беше на някакъв курс в Русе. Чакаше на автобусната спирка. Когато минах от там ми махна с ръка. Сякаш знаеше за желанието ми да карам мотоциклета. Поиска ми да го закарам. Аз това и чаках. За мене щеше да бъде първото ми пътуване извън населено място. Качи се на задната седалка и потеглихме. Изпитвах голямо удоволствие. На моменти навивах камокана на газта и мотоциклетът усилваше скоростта.

Весела компания от лозари от с. Стефаново навръх Трифон Зарезан през 1978 г.

Наближавахме вече града. Появи се патрулна кола на КАТ. Със стоп-палка автоконтроьорът ми даде знак да отбия в дясно и да спра. Тогава се сетих, бяха съобщили, че Тодор Живков в този ден ще посети с. Пиргово. Зададоха се четири волги. Движеха се доста бързо така, че не се виждаше в коя кола беше Първия. Вечерта по телевизията имаше обширен репортаж. Тодор Живков беше на лозята. Игра на хорото. Беше сред кооператорите на трапезата.

Забава с оркестъра на Бела Рада в лозарските масиви на селото през 1986 г.

Ходеше Тодор Живков из цялата страна. Насърчаваше първенците. На тази дата ходеха и други партийни и държавни ръководители. Спомням си, че и в нашето село се честваше празникът. Сутринта хората с музика отиваха на лозята. На обяд се организираше тържество с ядене и пиене за по-добър берекет. И сега някъде по селата се празнува  Трифон Зарезан. Събират се не повече от един файтон хора. Няма ги вече работоспособните кооператори. Няма ги вече и големите лозови масиви. Имаше много хубави сортове десертно грозде. В началото на октомври едрите гроздове приличаха на кехлибар. Голяма част от продукцията отиваше за износ. Цели композиции пътуваха за Съюза. В замяна на това руснаците ни даваха, горива, машини и оборудване. Всичко това се случваше едно време. Това време остана далеч в миналото, а трябва  да се знае и помни.

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско