nabore.bg

Дявол скършва крила и разбива мечти, чупи вещи.

А небето е пита, разбита от Бог на трохички.

Блика в нас и отвън белоизворно време отсреща

и по-бели от хляб са децата – крилати душички.

Хоризонт изтънял като синя змия се изнизва.

А лицето се сбръчква, и спъва и свлича във крачка.

И помитат чистачите ангели, облаци близват.

И не мръква, не съмва... В тефтера си Бог слага точка. 

Броеница

Далеч замина дядо. С поглед го не стигам.

Полегна на леглото и не стана.

А татко в ъгъл плачеше. Почти не мигна.

Подпираше вратата - черна врана.

Броеше дните криви с черна броеница,

но времето назад не се завръща.

С каруца в нивите - на кравите бе рицар,

а вечер – в замъка. Двуката къща.

Остана баба с четири деца и куче.

Изгледа внуците.До край вдовица.

Красива, млада, бистра като ручей

крепеше къщите.Семейна жрица.

Зарина я и нея татко. Гайдата дереше–

дърветата помете с ярето заклано.

И Господ чу го, както кротко си лежеше,

прегърна я, при дядо я занесе рано.

Сега звездици са, съзвездия далечни –

роднини, мама... Малкото ми братче.

Къде си, Господи, дарил ги с вечност.

Защо сме ято гарвани и грачим.

Не стигат ни земя, пари и власт, богатство.

А всъщност здраве нямаме и обич.

Раздай блага на цялото послушно паство.

За мир и щастие те молят твойте роби.

Но Бог не чува в храма. Не е на земята.

Адам и Ева изкупуват греховете.

Каквото ни е писано – това ще патим.

И някой ден – навярно – ще ни стане светло.

Първолета МАДЖАРСКА, Перник