nabore.bg

При посещението си във Варна през 1962 г. Никита Хрушчов и маршал Малиновски решили да инсталират съветски ракети в Куба и с това слагат началото на Карибската криза между СССР и САЩ

И днес по българските градове и села може да се видят купчини тикви и дини за продан

Снимка АГРОСДЕЛКА

В годините и на социализма, и на демокрацията България с трепет е посрещала всеки висок гост, защото от оценката на нейното гостоприемство до голяма степен е зависела съдбата й.

Всеки си спомня с какви големи дунанми бе посрещнат преди години в София президентът Бил Клинтън. Имаше специални охранителни мерки със снайперисти по покривите, имаше и коленопреклонен концерт за американския държавен глава със "спонтанни" народни маси... Въобще имаше всичко, което напомняше табиетите на старата власт, когато Големият брат идваше от изток. Когато USA-президентът бе у нас, първата лейди Хилъри Клинтън изпълняваше своя програма в българската столица, придружавана от BG президентшата Антонина Стоянова. Един от пунктовете на тази програма бе височайшото посещение в Американския колеж в София. Супермерките за сигурност изискваха кавалкадата от автомобили бързо да пристигне в колежа и бързо да отпътува. Най-прекият път за това бе булевардът "Александър Малинов", който пресича столичния жилищен комплекс "Младост". Националната служба за охрана тогава решила да не използва околовръстното шосе по две причини - все още то бе в окаян вид, с традиционни дупки, а и имаше риск да се образуват огромни задръствания, ако се спре движението даже за 30 минути. Няколко часа преди Хилъри Клинтън да премине през панелния пейзаж на "Младост", началниците от НСО забелязват с ужас, че не са предвидили още нещо. По цялото протежение на дългия булевард "Малинов", от двете страни са натъркаляни купища тъкви и дини, а зад тях са се разположили търговците - цигани от цяла България, със своите москвичи и лади. По всяка вероятност тази традиционна балканска гледка и направила впечатление и на американските гардове на Хилъри - какви ли опасности се крият в тези пирамиди от тикви и дини!? Българските им колеги от службата на генерал Димитър Владимиров светкавично взимат решение - да се маскират тиквите и техните стопани. С брезентови платнища завиват купищата стока по градинки и тротоари, а на циганите търговци заповядват да влязат в колите си и да не мърдат оттам докато не мине високата гостенка. За по-сигурно на всеки двайсетина метра по булеварда застават униформени полицаи.

Първата лейди Хилъри Клинтън

Операцията протича блестящо. Хилъри Клинтън минава край скритите тикви, без да забележи нищо. Не усещат камуфлажа и българските, и американските журналисти. Иначе щяла да вдигнат шум до Бога. Само пенсионираните служители на НСО още си разказват със смях как са скрили циганските тикви в "Младост" от очите на първата лейди на САЩ.

През 1962 г. в България дойде висок гост - самият първи секретар на ЦК на БКП Никита Сергеевич Хрушчов. Посрещането му е свързано с един личен спомен от детските му години.

Снимка от посещението на Никита Хрушчов в България

Хрушчов пристигна със самолета ТУ-114, втората версия от реактивния пасажерски лайнер на авиоконструкторското бюро "Туполев". Освен в София самолетът поради липса подходящи писти можеше да кацне само на още едно българско летище - военното в село Безмер, Ямболско. Домакините решават след официалните разговори в София, гостът на отиде с Ту-114 до Безмер и оттам с автомобил до Черноморие. За това междунно кацане на Хрушчов на българска земя, окръжните комитети на БКП в три окръга - Ямболски, Сливенски и Старозагорски, изкараха хиляди хора да посрещнат съветския лидер. Спомням си как цялото ни училище бе качено на автобуси и камиони и от Ямбол извозено до летището в Безмер. Естествено бяхме там поне 3 часа преди кацането на Никита Сергеевич. Цялото поле покрай пистата бе покрито с хора - бяха сигурно над 20-тина хиляди души. Стотици декари ниви бяха направо изпотъпкани от пристигналите ученици, работници, служители, жени и деца... В детския ми спомен е запечатано кацането на огромния самолет на километър-два от нас. Милицията бе отцепила пистата и се видя само как Хрушчов ("онзи чичо с плешивата глава") слезе по стълбичката на самолета, махайки с кой шапка на посрещачите. После се качи на лумузината "ЗиЛ" (или "ЗиС") и отпраши към морето. През това време хората скандираха "Вечна дружба", викаха "Ура" - в отговор получиха поздрав от панамената шапка на госта. Не се разбра кой точно ни помаха - Хрушчов или Тодор Живков, разстоянието беше доста голямо. След като кавалкадата от черни автомобили се замина, народът се качи на автобусите и се прибра в Ямбол, Сливен и Стара Загора. Най-голямата радост за нас, учениците, бе че този ден нямахме училище. А край Безмер останаха изпотъпканите ниви с царевица и жито.    

Малко известно е, че по време на това идване у нас, на Никита Сергеевич му идва идеята как да се противопостави на американските стратегически ракети с ядрени бойни глави. За това си спомня в мемоарите си тогавашният сътрудник на Хрушчов Фьодор Бурлацки: "Началото на Карибската криза бе заложена във Варна. Това стана по време на посещението на Никита Сергеевич през 1962 г. в България. Хрушчов и военният министър маршал Малиновски се разхождаха във Варна, на брега на Черно море. Малиновски каза на Хрушчов: "Никита Сергеевич, от другата страна на морето, в Турция стоят американските ракети с ядрени бойни глави. Те за няколко минути могат да унищожат Киев, Харков и всички други градове от нашия юг. За 15 минути могат да достигнат до Москва." Тогава Хрушчов попита защо и ние да нямаме свои бази, след като САЩ си позволяват това. И в хода на разговора се реши да се опита да се установят наши ракети в Куба... Мисля, че Живков не е бил запознат с тази идея на съветския ръководител. Но когато Хрушчов реши да запознае Фидел Кастро с идеята да се създадат съветски военни бази в Куба, той му разказа за този разговор с маршал Малиновски край Варна..."

Двама лидери от близкото минало - Фидел Кастро и Никита Хрушчов

Така по странните зигзаги на историята във Варна се слага началото на политическата криза на Карибите между суперсилите СССР и САЩ. Криза, от която съвсем реално в един момент можеше да тръгне третата световна война.

Валентин БОЯДЖИЕВ