nabore.bg

Малките възвишения се смятали за продължения на големите и не ги брояли

Тепетата с виещата се около тях река Марица са символът, емблемата на Пловдив - най-стария и най-красивия град  у нас. Как и кога са се появили сиенитните хълмове, тези застинали магмени скали? Според учените тяхното раждане  е станало преди 70 милиони години. Това е изумителен  геоложки феномен, невероятна природна забележителност  и  все още е задача с много неизвестни.  Създала се е невероятна красота, която силно е привличала заселниците тук. Много са били и завоевателите, които са се стремили към  древното  селище около тепетата. То е пленявало както обикновени хора, така и надарени с таланти, у които е  извиквало  възторзи.  Поети и музиканти  са го  възпявали в стихове  и песни. А за художниците чаровният и ненагледно хубав град  е вечен обект!

       Има  много митове и легенди за възникването на тепетата сред  низината. Според едно от най-древните предания хълмовете  са големи камъни, който титанът Балкан хвърлял срещу Посейдон. Враждата между двамата била  заради красивата Родопа. От страстна любов, от  дива ревност ли са родени тези тепета, които не спират да ни привличат неудържимо към себе си?  И колко са на брой?   

Народният ни поет, живял  и творил сред тяхната красота, пее за града:

   Въз три хълма горделиво                  И Марица бистро, леко

     Пловдив се възноси                           горди му гърди прохлажда,

    и полето послушливо                          и Балканът отдалеко

     свойта дан му носи.                              поздрав му проважда.

    Не са само три тепетата на Пловдив.  Спори се за техния брой. Някои от историците казват, че те са били даже 11или 12! Знаем за Трихълмието, където се смята, че е възникнал градът. Там са: Таксим, Джамбаз и Небет тепе. После са: Сахат тепе, Бунарджика, Джендем тепе, Марковото, което е изтърбушено за направата на сиенитни блокчета – от него е паважът в Пловдив и по него  стъпваме.Имало е  и тепе КАМЕНИЦА -  било е осмото тепе. Смята се, че  е най-старото и е било арена на състезания по борба. Наричало се е още Петрица, Петровица, Петриша /камък/. Изчезнало е, защото от векове тук е имало каменоломни - отломявали са камъни за строежи. Твърди се,  че и кеят в Бургас е направен от камъните на Каменица. Хубаво е този факт  да го знаят бургазлии! А може би  заради това  жителите на двата града се родеят по нрави и таланти?!  Около това тепе е имало доста  подпочвена влага  и извор със студена и вкусна вода, която  е привлякла  двама швейцарци от немски произход : Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер, които работели на Барон Хиршовата железница. Финансова помощ им оказал техният  сънародник Боманти, които построил фабрики за спирт и ориз. Така  между 1876 и 1880г в квартала Алтъ тепе била построена  Пловдивската пивоварна фабрика. Наричат я „Каменица” – на името   на разрушеното тепе.

    Малките тепета се смятали за продължения на големите и не ги брояли. И до тепето Каменица имало по-малко и останало  неизвестно.  Друго малко тепе е било ВАЛЕЛИ -  срещу днешната Баня Старинна, над подлеза. И около Джендема имало малки тепета.

     ЛАУТ ТЕПЕ е било невзрачно. Имало е различен геоложки състав, било е отдалечено, намирало се е в югоизточните покрайнини на Пловдив – между днешния жилищен комплекс „Тракия” и ж.п. линията за Бургас. В 1895г. започнали да разрушават и това тепе. Правят тук, на Гладно поле, артилерийски казарми и използват материали от  Лаута.

    Легенди разказват, че под хълмовете има подземен град, който крие несметни богатства, а таен тунел свързва тепетата. Може би ако се открие този тунел, ще стане ясна и тяхната бройка! Има и приказки, че пловдивските хълмове са пирамиди, строени от извънземни. Измислици, мечти или реалности са това – времето и учените ще кажат!

   САХАТ ТЕПЕ е в центъра на града, то е най-близо до днешната Главна улица, по която се разхождат пловдивчани и гости.  Наричали са го още Венерин хълм и Хълм на любовта,  защото по римско време тук се е извисявал Храмът на Венера. Надморската му височина е 210м.В края на 16 и началото на 17  век там се извисява  Часовникова  кула, чийто камбанен звън отброява всеки кръгъл час. На това тепе в 1956г е изградена и радиорелейна и телевизионна станция.От 1960г. започва телевизионно излъчване.

  Другото име на тепето е Данов хълм – Христо Г. Данов е бил кмет на града. По негова инициатива започва залесяването на голите пловдивски тепета.

 Открити са останки от древно селище на тепето. Смята се , че то е най-старото  и се е наричало   КОЛИБИ – КАЛИВИ , по името на тракийското племе каливлити. Петко Славейков, който е живял и работил в града, предполага, че това е най-старото име на Пловдив. Хълмът е бил опасан с крепостна стена, разрушена при нашествието на българите през 1210г. 

  БУНАРДЖИКА,  Хълмът на освободителите  е най-известното тепе и е любимо място за разходки на пловдивчани и неговите гости. Носило е още имената  „Сталин”  и „Альоша”. Намира се на запад от централната част на града.  Високо е 108м.  Името Бунарджик идва от турското бунар – кладенец.  Тук е  имало многобройни водоизточници и днес има охранявана вододайна зона. Тепето има и още едно име – Кренис, което също означава извор.През римско време се е наричал Хълм на Херкулес – голяма статуя на митичния герой се е извисявала на това тепе. През 1881г. е издигнат тук Руският паметникът – в чест на руските войски, освободили Пловдив на 4 януари 1879г.  По това време  е започнало и залесяването на хълма. След Втората световна война е издигнат и Паметникът на Альоша – символ на съветската армия. Той е висок 10,5м. Негов прототип е руският войник Алексей Иванович Скурлатов . Построен е и Летен театър, като естествените склонове на тепето са предимства за амфитеатралната постройка. Импозантното стълбище към Паметника на Альоша е използвано от Пловдивската опера за сцена за представления на открито. Тогава целият хълм и околностите на града се огласят от  музика и песни.    В 1901г. е построен първият ресторант на Бунарджика, а сетне и още един, та заведенията станали „Голям Бунарджик” и „Малък Бунарджик”. Тук, на открито, се сервирали прочутите специалитети „жабешки бутчета”. Дали са останали жаби в река Марица?

       Цар Фердинанд  харесвал Пловдив. Идвал в града и отсядал  в къщата на Иван Чомаков, където днес е експозицията на Златю Бояджиев, а зад нея - в конюшните, вързвали и конете му. Там днес е едноименното заведение „Конюшните на царя”.  Фердинанд   е усетил  предимствата на Бунарджика, видял е красивия  панорамен изглед , който се открива на върха му, включващ Родопа, Средна гора и Стара планина. И пожелал на това място да си издигне дворец в стил рококо - като Шьонбрунския във Виена.  В 1908г. Народното събрание отпуснало  500 хиляди лева, инженерите смятали, а архитектите  Койчев, Маричков и Кунев  чертаели плановете за  дворец с бляскави зали,апартаменти за царските наследници, две църкви – православна и католическа, конюшни за 30 коня и гараж за 10 автомобила. Но тогавашният  кмет на града  Иван Кесяков твърдо отрязал:”НЕ!”  Така Бунарджика си останал на пловдивчани.

  В югозападната част на града се издига най-високото тепе  ДЖЕНДЕМА. Височината му е 307м. Нарича се още Младежки хълм – младежите са работели тук на бригадирски начала. Днес тук  има много детски площадки и фитнес на открито. По склоновете на тепето се вие  Детска железница.  В късната античност  са го наричали Хълм на нимфите дриади. На върха е имало  храм, оцелял до 4 век,  и огромна статуя от бронз на бога Аполон Кендрийски – покровител на града. В ранно-християнската епоха на върха се извисявала  трикорабна базилика – на мястото на разрушената от християните езическа статуя. Изследванията на тукашните археологически останки са направени от пловдивския археолог Иван Джамбов.На един от склоновете на хълма е било  древното селище Кендрисос.

ДЖИН ТЕПЕ или Хълм на духовете -  така са го наричали по времето на османския период  и  оттук е названието ДЖЕНДЕМ. Още било известно и като ЧИГДИМ ТЕПЕ – Хълм на минзухарите. Имало тук много ценна растителност,  птици, соколи  и змии – редки видове  за флората и фауната. Поради това  територията е обявена  за защитена природна забележителност.

  И от това тепе са отломявани части от сиенита му за направата на павета ! Точно заради паважа е изчезнало цялото МАРКОВО тепе, което турците наричали БЕЗТЕПЕ – Изчезналото тепе. Двама известни пловдивчани: художникът  Атанас Хранов  и писателят  Александър Секулов вграждат едно „златно” паве в центъра на града – в чест на изчезналото Марково тепе. То е до ресторант „Густо” на улицата,успоредната на Главната,  може да се види и да се стъпи върху му! Вижте го – няма друго златно паве в света!

   Предание разказва, че МАРКОВО ТЕПЕ  носело името си от Крали Марко, който яздейки  коня си Шарколия, чул в далечината  вопли и ридания. Изкачил се на висок хълм, огледал се и видял три синджира роби. Кипнал юнакът, извадил сабята си и пришпорил коня си, та скочил на един по-малък хълм. Копитата  направили четири дупки в скалите, а между тях се образувала  по-голяма вдлъбнатина – от корема на коня. Преди да бъде разрушено тепето се виждали тези следи от коня и от  митичния му юнак. А дали те не са били и останки от тракийско светилище?Днес на Марково тепе се извисява голяма търговска сграда.

  СТАРИНЕН ПЛОВДИВ е разположен  на Трихълмието, като НЕБЕТ ТЕПЕ е най-голямото.  Името му означава „стража”. То е паметник на културата с национално значение.На него са открити останки от праисторическо селище, което в 12в. прераства в древен тракийски град ЕВМОЛПИЯ – един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Останките от крепостната стена говорят за строежа й, изпълнен с големи сиенитни блокове без спойка. Това е така нареченият циклопски строеж. През елинистичната епоха Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие и  в подножието му. Става цитадела на градски акропол, обхванал високите части на трите тепета. Днес има останки от водохранилища, използвани при вражески обсади. Едно правоъгълно водохранилище е било с вместимост от 300,000 литра.  Вижда се, че крепостната стена е била с дебели зидове. Имало е и  четириъгълна кула с вход от вътрешната страна. Крепостните стени са обграждали дворец и допълнителни постройки. В скалния масив от северната страна е разкрит  таен тунел /потерна/  от времето на Юстиниян Велики - 6 век. Предполага се , че по него е минавал Апостол Павел. В тунела има запазено стълбище, което отвеждало   до десния бряг на река Марица. По това време реката била голяма,  коритото й  стигало до тук. Била е  плавателна, та  осигурявала бягствата на жителите.

  ТАКСИМ ТЕПЕ – другото тепе от Трихълмието, е наричано още ЕВМОЛПИЕВ ХЪЛМ. А таксим на арабски означава разпределяне. Тук са се събирали водите от римските акведукти на древния град и после се отправяли в различни посоки на Трихълмието.  В първата половина от  времето на османските нашественици хълмът носи названието САРАЙ ТЕПЕ, защото тук се извисявали големи дворци и жилищни сгради. Наричали го още КЕСЯКОВО ТЕПЕ , по името на  Кесяков – пловдивски кмет, чиято къща била на върха на тепето. Тук е и къщата на Христо Г. Данов – възрожденски деец и издател. В двора на къщата е експозицията „Книгоиздаването в България през втората половина на 19 век и началото на 20 век.” 

    ДЖАМБАЗ ТЕПЕ е третото тепе от Трихълмието. Наричали го още ОРФЕЕВ ХЪЛМ, защото в древността тук се издигал храм на Аполон – бог на слънцето и на музиката.  На неговите  стръмни скали от югоизток играели акробати и въжеиграчи – джамбази, та приело названието си и от тях. В подножието на Джамбаз тепе е разкрит АНТИЧЕН ТЕАТЪР, който днес е най-голямата сцена на открито.  Изграден е бил в началото на втори век сл.Хр. / 98 – 117/ -  във времето на император Траян и е побирал 7 хиляди зрители.В скалите на хълма е църквата „Света Петка Стара”, училището „Маразлията”, а  в подножието му  е днешният Понеделник пазар.

   Ако искате да разгледате Пловдив на живо, да се любувате на града от високо, осигурете си преди всичко  достатъчно време, обуйте си удобни обувки и се пригответе да ходите пеша. Така красотата на Града на тепетата ще влезе завинаги във вашето сърце!

     Петра ТАШЕВА