Лични драми
- search
- Всички
От стария журналистически бележник: Теофил Доин и самодейният театър в Мокреш
В тревожните есенни дни на 1944 година ремсисти-ентусиасти от ломското с. Мокреш подготвят пиесата „Пиянството го провали”. Трудностите са много, но въодушевени от успеха на българската армия на запад, младежите преодоляват всичко. В една ноемврийска вечер малкия училищен салон се оказва тесен да побере зрителите. Първата културна проява на новата отечественофронтовска власт в Мокреш преминава при огромен успех. Тази вечер на сцената дебютира ремсиста Теофил Доин. Негови партньори са Йордан Нурин, Иван Стоичков, Първан Виденов и др.
От онази ноемврийска вечер на 1944 г.
изминаха 30 години.
Те посребриха косите на Теофил. Създаде той свои дом и семейство, но остана голямата любов към театралната сцена, към художествената самодейност.
Наред с участието си в културния живот на селото той развива и активна обществено-политическа дейност. В периода 1946-1947 г. е секретар на РМС в селото. Това са години, изпълнени с много трудности и грижи за укрепване авторитета на партията и социалистическата власт.
През 1947 г. по призива на Георги Димитров хиляди младежи и девойки дават своя доброволен труд по националните обекти на Родината. Не остава назад и Теофил. Незабравими са за него дните прекарани на младежкия обект Хаинбоаз.
През 1953 г. Теофил Доин е избран за секретар на общинския комитет на ДСНМ. Трудно е да си едновременно библиотекар и комсомолски секретар. Да имаш множество семейни задължения и да си редовен участник в културните прояви на селото. Трудно е!
Понякога нощите му се виждат малки.
В онези години Теофил успява да сплоти около себе си младежите от селото. Направи ги активни самодейци. „Годините тогава бяха тежки, - споделя Теофил. Нямахме условия за работа. До късно вечер на газени лампи разучавахме ролите си и репетирахме. Спомням си, че в първите години след 9 септември 1944 г. художествен ръководител ни беше Иван Паков. За една от ролите си нямах подходящи дрехи. Тогава той ме заведе у тях и ми даде от своите. Каква мъка беше с декора, музиката, осветлението...
Независимо от всичко, зрителите посрещат възторжено всяка нова пиеса и прощават някои грешки на самодейците.
За три десетилетия Теофил Доин е пресъздал десетки образи. Запомнили сме го като зъботехника Сеначка в „ Платон Кречет”, ефрейтор Манчо Петров в „ Пропаст”, войника Славчо в „ Разузнаване”, Хасан в „ Хан Татар”, деспот Слав в „ Борислав” и много други. Неговите герои са били пресъздавани
винаги с вещина и майсторство.
От 1961 г. Доин е ръководител на естрадно- сатиричния състав при читалището. Всички, които го познават знаят, че той е и добър певец, музикант, хуморист.
Със спектаклите „ Самодейни неволи” и „ Големите приказки” самодейците от Мокреш представиха окръга на зоналните прегледи на III републикански фестивал съответно във Враца и Плевен. За постигнатите високи успехи голям дял има и секретарят на читалището и дългогодишен самодеец Теофил Доин (б.а. – днес вече покойник).
Стефчо КИРИН
1973 година