nabore.bg

Лични драми

От стария журналистически бележник: Теофил Доин и самодейният театър в Мокреш

 В тревожните есенни дни на 1944 година ремсисти-ентусиасти от ломското с. Мокреш подготвят пиесата „Пиянството го провали”. Трудностите са много, но въодушевени от успеха на българската армия на запад, младежите преодоляват всичко. В една ноемврийска вечер малкия училищен салон се оказва тесен да побере зрителите. Първата културна проява на новата отечественофронтовска власт в Мокреш преминава при огромен успех. Тази вечер на сцената дебютира ремсиста Теофил Доин. Негови партньори са Йордан Нурин, Иван Стоичков, Първан Виденов и др.

От онази ноемврийска вечер на 1944 г.

 

изминаха 30 години.

 

Те посребриха косите на Теофил. Създаде той свои дом и семейство, но остана голямата любов към театралната сцена, към художествената самодейност.

Наред с участието си в културния живот на селото той развива и активна обществено-политическа дейност. В периода 1946-1947 г. е секретар на РМС в селото. Това са години, изпълнени с много трудности и грижи за укрепване авторитета на партията и социалистическата власт.

През 1947 г. по призива на Георги Димитров хиляди младежи и девойки дават своя доброволен труд по националните обекти на Родината. Не остава назад и Теофил. Незабравими са за него дните прекарани на младежкия обект Хаинбоаз.

През 1953 г. Теофил Доин е избран за секретар на общинския комитет на ДСНМ. Трудно е да си едновременно библиотекар и комсомолски секретар. Да имаш множество семейни задължения и да си редовен участник в културните прояви на селото. Трудно е!

 

Понякога нощите му се виждат малки.

 

В онези години Теофил успява да сплоти около себе си младежите от селото. Направи ги активни самодейци. „Годините тогава бяха тежки, - споделя Теофил. Нямахме условия за работа. До късно вечер на газени лампи разучавахме ролите си и репетирахме. Спомням си, че в първите години след 9 септември 1944 г. художествен ръководител ни беше Иван Паков. За една от ролите си нямах подходящи дрехи. Тогава той ме заведе у тях и ми даде от своите. Каква мъка беше с декора, музиката, осветлението...

Независимо от всичко, зрителите посрещат възторжено всяка нова пиеса и прощават някои грешки на самодейците.

За три десетилетия Теофил Доин е пресъздал десетки образи. Запомнили сме го като зъботехника Сеначка в „ Платон Кречет”, ефрейтор Манчо Петров в „ Пропаст”, войника Славчо в „ Разузнаване”, Хасан в „ Хан Татар”, деспот Слав в „ Борислав” и много други. Неговите герои са били пресъздавани

 

винаги с вещина и майсторство.

 

От 1961 г. Доин е ръководител на естрадно- сатиричния състав  при читалището. Всички, които го познават знаят, че той е и добър певец, музикант, хуморист.

Със спектаклите „ Самодейни неволи” и „ Големите приказки” самодейците от Мокреш представиха окръга  на зоналните прегледи на III републикански фестивал  съответно във Враца и Плевен. За постигнатите високи успехи голям дял има и секретарят на читалището и дългогодишен самодеец Теофил Доин (б.а. – днес вече покойник).

           

Стефчо КИРИН

1973 година


Теофил Доин 1971г.

Теофил Доин 1971г.

На окръжния фестивал на художествената  самодейност Михайловград 1971г.

На окръжния фестивал на художествената самодейност Михайловград 1971г.

Захари Хайредински- един от основателите на Народното читалище

Захари Хайредински- един от основателите на Народното читалище "Живот" Мокреш 1981 г.

Фолклорен обичай

Фолклорен обичай "Мокрешки събор" Михайловград 1971 г.