nabore.bg

Първа част

 

Уточняване на социалния и политическия дрескод „пришълец“ • Le chanteur qui chamboule la vie politique bulgare • Маргарет Тачър: „Всяко управление започва с владеенето на езика“ • Ефектът Данинг-Крюгер: глупавите са твърде глупави, за да го разберат • Моята побългарена адаптация на „Магьосникът от Нула-Три“ • За десетте Божи заповеди и укро-канонизирането на т.нар. евроатлантически ценности • Меншевизъм по болшевишки. Диктатурата на пришълците, превърнали държавата в Дебора

  

„Разказ по картинки“ – необходимо уточнение

 

Тъй като не съм сигурен дали ще стигнете до текста, нека поне да ви кажа няколко думи за двете илюстрации. Първата е адаптивно побългарена версия на „приказката“ „Магьосникът от Оз“ („Вълшебникът от Оз“) Най-известният илюстратор на книгата е Уилям Уолъс Денслоу (1856 –1915), по-късно това е Джон Р. Нийл и още, и още… Художникът, чиято илюстрация (обложка от аудиокнига на немски) използвам в този мой колаж е Мустафа Коджабас (Турция, 1959).Както виждате, съвсем добронамерено съм „умножил“ тенекиения дървар (според превода) до първенците на българските тенекиени пришълци (забележете колко деликатно избягвам „дървари“): Кирил Петков, Асен Василев, Лена Бориславова, акад. Николай Денков, Даниел Лорер (ПП) и присъединилите се шепиловци („примкнувший к ним Шепилов“) ген. Атанас Атанасов и Христо Иванов от ДБ (автор на карикатурата: Прас-прес / Чавдар Георгиев). А, щях да забравя главната героиня Дороти и нейния любимец Тото – баш от оригиналната приказка…С известна доза сарказъм можете да наречете прочита ми на тази илюстрация лиричен.

Защото прочитът на втория ми колаж ще е прозаичен. Илюстра;цията се появи във Фейсбук, в профила на  Владислав Петков с надслов „Монумент на българската политика“. В „превод“ това означава: задниците на българската политика. Дори и да ме подозирате в притворство, в колажа си аз не искам да кажа: това са задниците на българската политика. Верен на наследената соц-автоцензора, аз бих казал: сюратните кръпки просто демонстрират желанието да се „закърпят“ проблемите в българската политика. Е, ако се ядосам, сещайки се за записаните среднощни ескюзмлъци[1] на продължаващите да се променят партийни апостоли, бих казал, макар и малко пристиснато… дупедавци (както и да интерпретирате това)… За да бъда коректен, трябва да се върна на изображението, публикувано във Фейсбук с надслов „Българската политика“: оригиналът е на агенция: Scholz & Friends  и е със заглавие „Другата страна на Америка.

 

[1] От ескюзми: човек с голямо самочувствие, но всъщност – посмешище

 

1.

Уточняване на социалния и политическия дрескод „пришълец“

 

Пришълците в политиката най-общо са три вида: (съвременните) обикновени пришълци (пашламаци[1]) и тенекиени пришълци, които можете да наричате и академични вагнеровци, кънтящи на кухо и (експришълците)  – „командировани“ / поръчкови пришълци (Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и пр., и пр.).

Нека обаче не се връщаме толкова назад: някакви си 22 години – когато ха да започне Четвъртото българско царство. Но Царят си харесва Републиката (макар и разнебитена) и ѝ става… министър-председател. С обещанието да я оправи за 800 дни! Е, не я оправи, но си пооправи българския,чиято уклончивост компенсираше с говоренето на почти всички европейски езици; оправи си имотите, макар че се опитваха (според царя-премиер) да го лишат от дом и родина; установи роднинството на „братята“ Славейкови… О, форумните людоеди могат да намерят още кусури, но царят-премиер изглежда уравновесен и възпитан човек  и може би заради това години наред е в челото на класацията на българските политици.

Възможно е да има наивност в политическите му виждания, някаква политическа обърканост след като смята, че е възможна коалиция между БКП и СДС, но всичко това по някакъв начин притъпява неистовата политическа конфронтация „Койт’ не скача е червен!“

 Извън ритуалния кръг на скачащите имаше и: репресирани, унижавани и огорчавани от режима (комунистическия, разбира се, без да е имало нито военен, нито „цивилен“ комунизъм); жадуващи за промяна, вярващи във все още имагинерния знак „демокрация“; почтени, добродетелни, безкористни, достойни – също като част от „паралингвици-те“. И докато някои (лакеи, ратаи, наемници на режима, или наследниците им) в тези паравремена захвърляха партийните си билети (тайно или демонстративно) – други (репресирани, унижавани и огорчавани от режима) – като поредния български парадокс (тайно или демонстративно) „почервеняваха“…

 Да, и тук ще кажа нещо позорящо един бивш комунист: царят каза „Не!“ на това „скачане“, макар и по типичния си свой начин – уклончиво, нерешително, но не и с размахване на пръст (собствения си), и без средния пръст  на държавата, която неговият телохранител по-късно често използваше. Нека дори да е за сметка на политическата обърканост или наивността в политическите му виждания, щом смята, че политически няма нищо лошо в ново управление на БКП. Колкото и социално имагинерни и политически тангетни да бяха тези усилия царят-премиер ги положи.

 В сянката на Царя-премиер някак си незабелязано преминаха двама пришълци: Николай Василев  и второто изявено царско юпи – Милен Велчев. Банковият труженик от Лондонското сити Милен Велчев е препоръчан на царя от двама души, които се ползват с доверието му. Единият е собственият му син княз Кирил, също финансист от Сити-то, а другият – скандално известният „бизнесмен” от зората на родната демокрация Спас Русев. Другият пришълец, колкото и да се опитваше да бъде забелязан – Николай Василев, остана най-вече с един откраднат щатски президентски девиз: „Икономиката, глупако!“.

 

Актуализиран прочит на друг американски президент – „Ние не преговаряме с терористи!“

 

Доктрината да не се преговаря с терористи се появява случайно, след вземането на група заложници в саудитското посолство в Хартум (март, 1973 г.) от членове на палестинска въоръжена организация. Тогава на пресконференция президентът на САЩ Ричард Никсън отговоря, че не може да има преговори с терористи. И това години по-късно  става едно от златните правила на световната държавна политика (с щатски и британски приоритет ). В ръцете на българо-европейския академик Николай Денков това откраднато правило се оказа едва ли не като „съвършеното” блокче сапун” (собствено производство, разбира се), с което можеше да изпере българската политика от мръсните терористични ръце на българските „зърнари“ (какъв неологизъм, а!). Само че не надценявайте менталните възможности на ротационния български премиер. Зад „Ние не преговаряме с терористи“ стои и друг премиер, колега на сегашния български премиер (химик и образователен министър), който въпреки че няма научните звания и степени на евро-българския академик, е поне 1000 стъпала над  него – Маргарет Тачър. Тя пък на някакъв банкет на лондонския кмет (1990) казва: „Получих писмо  от майката на един от заложниците в Ирак, в което тя разказва как онзи ден му позволили да й се обади по телефона, но имал само едно съобщение: не преговаряйте с терористите!“.

…Та такава ми ти неща за ротационния Денков и българските зърнопроизводители – „терористи“.

Ако се върна на темата за икономиста, който цитира Бил Клинтън („Икономиката, глупако!“) Николай Василев се опита да се направи на Черноризец Храбър със забележителното „За буквите на държавната администрация“ (заглавието е поХрабрено). Той беше и скандалният  приватизатор на Булгартабак и БТК,  вносителят на евроексперти заради липсата на български административен капацитет; неуспелият  дереконструктор на Българската академия на науките; неуспелият езиков пехливанин за изписване на евро-то на български! И… „софтуерист“ на транслитерацията на около 30 000 български собствени имена на латиница! И накрая отпътува от политиката като министър на транспорта…

 

[1] Пашламаци (жаргон): стари  износени обувки, които се носят обикновено в двора

 

2.

 Le chanteur qui chamboule la vie politique bulgare

 

Благодарение на човека, който може (или можеше – вече не знам кое е по-точно!) да преобърне българската политика  „Слави, певецът, който преобръща българската политика“ се появи отново Николай Василев след години този път точно като пришълец в политиката. „Slavi, le chanteur qui chamboule la vie politique bulgare“ – това написа на времето френският журналист от „Льо Монд“ Жан-Батист Шастан, толкова безотговорен според интервюирания, че на всичкото отгоре  си позволява да го записва с най-обикновена химикалка (вместо с касетофон!, например). Чужденецът хич не си даваше сметка как този шоумен, правещ се на политик,  ще я обърне тази българска политика – възнак, с главата надолу, в позата от Кама Сутра „Бермудски триъгълник“ (например).

 Та академичните пришълци в българската политика бяха превърнати в хит, в „политическа мода“ („Бъдещият премиер трябва да е с профил, различен от моя. Трябва да е някой, който е учил, говори чужди езици и достойно представя България.“) именно от г-н Станислав Тодоров (безспорно шоумен!),

 

ту терзаещо правещ се на политик:

 

 • „Днес началото на приемането на волята на 2 милиона и половина българи бе дадено. Сложно или просто – но беше започнато. И сега ще стане ясно дали това е театър“ – прословутият референдум, който трябваше да смени политическата система (извинявайте за заимстваната политическа илитератност), с шест политически скрижала (т.е. с шест точки);

 

ту терзаещо разграничаващ се от абсурдността на политическия театър:

 

 •„Българската политическата класа е скопена – според самия г-н Станислав Трифонов. – В нормалните държави политици стават хора, които са най-отгоре в „пирамидата на Маслоу“ […] А тук в политиката влизат хора, които на друго място не стават за нищо – голямата част от тях“.

  …Ако се върна към терзанията на Слави Трифонов: „Когато започнах да правя шоуто, знаех, че някъде ще се прецакам, но не знаех къде. Не знаех къде е подмолният камък, вредното и лошото на това“, животът му отговори: прецака се, когато си внуши (или пък ти внушиха), че може да прави политика. Без да знае какво е това! Помислете си каква перверзия е това: да избираш партийните си членове (при това по-образовани от управляващото партийно тяло!) на партията „Има такъв народ“ чрез кастинг в  шоу-предаване! (не проверявайте сайта на НС – там вече е отпаднала позицията „образование“!)

 Катрин Калвайт от авторитетния „Зюддойче Цайтунг“  написа, че Трифонов е само един от многобройните комедианти и телевизионни звезди, които през изминалите години използваха своята известност, за да започнат политическа кариера: Володимир Зеленски в Украйна, Бепе Грило в Италия, Милан Шарич в Словения, Йон Гнар в Исландия, Джими Моралес в Гватемала, Доналд Тръмп в САЩ – и коментира: „Понякога им се получава, друг път се провалят, но опасността винаги е налице: по телевизията може и да говориш остроумно и провокативно срещу политиката, но това изобщо не значи, че разбираш нещо от демокрация и парламентаризъм“.

 Е, не се притеснявайте, дори и да беше успял в политиката: нито Зеленски можеше да бъде, нито Тръмп! Дори и да му помагаше един академичен алхимик (извинете, академик, физико-химик! според Лена Бориславова, която се прави, че знае всичко).

 Трифонов – според един известен белетрист – е дълбоко комплексиран човек, безкрайно несигурен в себе си, но за да балансира това си усещане, постоянно търси слабости в другите. Иронизира ги с навъсен поглед на фалшив Зевс, опитвайки се да ги накара да се чувстват незначителни.

 За сметка на това другите го величаеха…  Така те можеха да обяздят себелюбието и нарцисизма на Слави Трифонов, подарявайки му номинален вождизъм, за да удовлетвори собственото си славо-, власто-, себе-, честолюбие.  А те самите – да станат арендатори на ПП ИТН. Ако си спомняте зад тях стоеше неподправена  гаменщина, враждебност към всеки зададен въпрос, надменност, високомерна некомуникабелност, невежество, некомпетентност и езикова неграмотност („българскИТЕ диаспорИ“). Мислех си как тези хора могат да редят правителства. А и най-после – да дават акъл на министрите си, завършили престижни университети,  говорещи езици, специалисти в определени области.

 В края на краищата създадоха няколко ИТН-приоритета (без да се срамуват от нелепостите), между които:

 • Построяване на необходимия брой (?) детски градини, които да поемат всички деца от София и други градове от страната • Построяване на чисто (?) нова детска болница • Концесиониране и построяване на всички останали (?) магистрали• Закупуване на до 1 млн. таблети или (?) лаптопи за всички ученици и преподаватели, • Подаване на заявление за членство на България в Европейската космическа агенция• „Ще направим всичко възможно да изпратим мъж и жена, които да бъдат първите български астронавти в НАСА. Ще направим всичко възможно към тях да се присъедини и един северномакедонски астронавт. За да не гледаме надолу от срам, а да гледаме към звездите“.

 И макар да имаха 17 координатори в 12 държави основният избирател си остана в България – предимно чалга-интелигенцията и… чалга-ултрасите.

 ИТН получи 657 829 гласа, 24.08%, 65 места (52 317 души гласували в чужбина).

Както написа Дойче Веле преди връчването на мандата, в който (вече) нямаше нито един академичен пришълец: „ИТН начело на България – звучи опасно. Хората на Слави Трифонов тепърва ще се учат как се управлява държавата. И ще се упражняват на наш гръб. Като начинаещ хирург, който се упражнява върху живо тяло без упойка“.

Така или иначе мандатът се провали… С двама провалени аборигентни кандидат-премиери,  след като се провали и единственият политически пришълец на ИТН – Николай Василев…

И на Суверена му стана нещо. Следващият път пропусна „Има такъв народ“ (ИТН). Партията остана за и „т.н.“…

…За да не си помислите, че има някакъв пропуск, има още един политически пришълец, майстор на фискални пици (постни, разбира се!) – Симеон Дянков, който след като „нашляпа Путин“, си тръгна по своя път, макар че самопризналият се за най-добър български политик Бойко Борисов го беше намерил на молитвена закуска във Вашингтон, а не на някакво изоставено българско кръстовище, където Борисов обикновено намираше другите си шерпи.

 

Актуализиран прочит на нашляпването.

 

Тези дни пък друг (про)виден българин, с продължителна безпорционна украинска служба Тодор Тагарев се закани люто на Путин в Сливен: Готвим се да дадем подходящ отговор на всяко негово решение. Тайнствено проникналият дрон край Тюленово, май не е подходящия повод за  военния професор Тагаренко, според удачната находка на форумните людоеди. А пък и освен това, невоенен експерт, по-голям от военния министър, предположи, че това е един от дроновете-мини, които се използват от украинските въоръжени сили за атака над Крим. А това, че на българските (медийни) мисирки не им харесва обезвреждането „по потник“ е друг проблем. Сякаш не е по-важно дронът-мина да бъде обезвреден, пък и дори по сутиен!

 

3.

 Маргарет Тачър: „Всяко управление започва с владеенето на езика“

 

•„Нашият избор е да приоритизираме българската армия. За пръв път това е основният приоритет. И когато това е основният приоритет, дефицитите реално ще се откроят къде са“.

 •„Ескалацията е реална и българското правителство следи на ежечасна база всичките развития. Мога да ви уверя, че нашата стратегия за пръв път има идеята да не сме консуматор на сигурност“.

 • „Натовските възможности ни дават възможност – тука внимателно нещо – което всички трябва да внимаваме е, че току-що Министерския съвет подкрепи факта, че ще има нова подкрепа в момента единствения интерес, който ни интересува в момента е в думичката държавен  служител – по-важна е думичката служител“.

 Не знам какво би казал Волен Сидеров за този езиков жмел след като оприличаваше Симеон Сакскобургготски на „дебил, който не може да каже две изречения без да сбърка“. Дори и с ошлайфен език Царят обяснява: „Откровено казано, всеко нещо си има и момента, […]  считам, че идеята за връщане в политиката като политика е в реда на фантазията, не реалното. В момента ролята ми е друга и търся да бъда полезен в обществото, а не да търсим кавги и да се делят хората“. Езиковият жмел по-горе е на езиковия феномен Кирил Петков от харвардската езикова школа, според един от форумните коментатори (ако ви се струва доста изпедепцано, мога за втори път да кажа форумните людоеди).

 Защото, това, което е казал един от тях, би било непосилно като образност за мен:

 • „Кирче, вероятността да кажеш две изречения на правилен български е равносилна на шестица от тотото, а изказът ти е като на бавноразвиващ се, изпаднал в беда… Ти ли ще празнуваш на 24 май? Кире….нищо не може да празнуваш ти на тази дата. Освен злощастен имен ден.И запомни, че ние българите, ще ти забраним да говориш за 24 май! Щото, ако си отвориш устата и кажеш нещо, току-виж долетели самите Солунски братя и ти наритали празното канче. А дали ще е национален празник, няма да решаваш ти, безкнижен неграмотнико. Ние ще решаваме. Отивай да издухаш от носа  още някой останал кристал в поредната  откъсната страница от Конституцията и марш да четеш, „Ковачо“ на История! (Dobrin V).

 Така, „неусетно“ се срещаме с един от най-ярките представители на най-новото поколение пришълци, тенекиени (за пръв път почти масово, колхозно нахлуващи в българската политика): ще ги нарека „академични вагнеровци“, въоръжени евроатлантически ценности или с друга политическа шарлатания – Кирил Петков, който в лингвистичния кър ще си остане като Киро Простото, Киро Тъпото, Просто Киро и Киро Куролирацията… На него принадлежат най-потресаващите кирологизми: алангро (ангро), куролация (корелация), литмус (лакмус), корумпанти (корумпирани), вихрушка (върхушка), омикроМ (вирусът омикрон), истЕнски (истИнски).

 Този човек и немуподобните никога не са знаели, не искат да знаят и няма да знаят репликата, изречена от Маргарет Тачър: „Всяко управление започва с владеенето на езика“ (в оригинал – „на обикновения английски език“.

 Изглежда, че много от критиците на Кирил Петков не си дават сметка за енциклопедичните каузи на този ментално енхармоничен човек, че лексиката едва ли му е най-важното нещо. Това е  един от основателите (за какъвто претендира и Асен Василев) на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ „Св. Климент Охридски“, афилииран (не се притеснявайте – филиал) с Харвардския университет, преподаващ икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността (тук не включвам свободното му време, заето от кайтсърф, парапланеризъм и сноуборд). А изглежда и опитът му в „Маккейн Фудс“  – канадска компания за производство на замразени храни му помага да създаде за българските студенти от природонаучнОите дисциплини Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI) в Биологическия факултет на Софийския университет.

 Първото нещо обаче, с което преди години мимоходом свързах името на Кирил Петков (завършил финанси в университета на Британска Колумбия във Ванкувър, както и магистратура по бизнес администрация в Харвардския университет) беше (едва ли не) едно „плашило за плашене на гаргите“ по летищата. Но какво можете да искате от прост човек като мен! Оказа се че това е високотехнологичен продукт (доколкото тонколоните са такъв продукт) – дело на българската фирма „Волаком“ с директор Кирил Петков. От него научаваме, че през следващата година (април 2013 г). на летище „Кенеди“ в Ню Йорк ще бъде инсталирана система за прогонване на птиците, която носи щемпела „Made in BG“. Освен това друга негова „Провиотик“ притежава няколко патента по биотехнологии в САЩ.

 Ако се върнете по-нагоре, сигурно ще стигнете до опита на г-н Станислав Трифонов (уважително наричан Слави) да постави началото на завръщането на български високограмотни емигранти в българската политика. („Бъдещият премиер трябва да е с профил, различен от моя. Трябва да е някой, който е учил, говори чужди езици и достойно представя България.“). Така бе възкресено политически името на пришълец, останал почти незабелязан в правителството на Царя-премиер – Николай Василев. Може би затова в рубриката „Българи, достойни за уважение“ Слави Трифонов кани собственика на компания, която произвежда  уникален пробиотик на базата на бактерия от бяло кокиче – Кирил Петков. В стила на Слави този малък протеин бактероцин е „бактерията джедай“, която рекламира самата Опра Уинфри. Така „Шоуто на Слави“ направи контрастно видим човек, който трябваше да бъде оставен да опитва безглутеновите торти на жена си.

Вероятно сте чували понятието флашмоб: според една от интепретациите –  особен вид представление, разчитащо на случайна публика, но със специално подбрани фактологически декори. Това е фактологията около личността на Кирил Петков. Не казвам: лъжа, полулъжа, истина, полуистина…

Ако някой изрече за друг, че е шарлатанин и ако трети добави „Има му нещо на това момче“, май втората хипотеза (макар и без клинична симптоматика на „нещото“), ще обрече в неистинност първата. Спирам се на това обстоятелство, защото в обширната интернетграфия на „момчето“ има такъв детайл.

Понеже занаятът ми ме е деформирал чета всеки факт с различен диоптър: много често „момчето“ говори за баща си (Петко Петков – биолог):

• „Баща ми каза, че получава различна информация. Беше изтеглил 30 хил. долара и тръгна за Китай. Реших, че ще го придружа“ (за организацията на спасителната операция за Боян Петров в Хималаите);

• „Баща ми каза, че не трябва да минава трасето оттук – той е еколог” (за консултациите на Петко Петков по трасето на „Струма”.

Позволете ми да не ви припомням заслугите на бащата за провиотика, за електронното плашило по летищата, за откриването на Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI) в Биологическия факултет на Софийския университет… До последната, доказана/недоказана връзка между Петко Петков и Алексей Петров като „сглобка от сглобката“…

Да, в съвременната психоанализа идеята за „глада за баща“ („Father hunger“) е представена от Джеймс М. Херцог и се отнася до несъзнателните копнежи за загрижен, отзивчив баща – това можем да намерим у Кирил Петков. Нито Едипов комплекс, нито Електра комплекс.

Преди три години, когато условният народ скандираше „Борисов е позор!“ – „Гешев е позор!“ все ми се струваше, че нарцистичното разстройство на личността (Narcissistic Personality Disorder, NPD) е ужасяващо обстоятелство за привременния български премиер, но сега си мисля, че по този начин едва ли не не го оправдавам, приписвайки му клинична симптоматика“.

Сега за човека от Харвард, а не от Банкя, си мисля същото…

 

4.

 Ефектът Данинг-Крюгер: глупавите са твърде глупави, за да го разберат

 

Между впрочем случва се нещо невероятно за политическите нрави: Киро Простото (според форумните людоеди) взема, че си признава грешното знание за любимото есе на Чехов „Колко земя му трябва на човек“, което се оказва не есе, а разказ, и не на Чехов, а на (Л.Н.) Толстой. Разбира се, той нито знае, че така е влязъл на територията на Ефекта Данинг-Крюгер (изследователи от Университета Корнел в САЩ), нито пък разбира, че извинението му не ще го извади оттам. Причината е проста:  глупавите са твърде глупави, за да го разберат. Но този проблем е свързан с т.нар. фалшиво познание за себе си (не забравяйте сегашния български премиер двукратния академик Николай Денков!), което по ирония на съдбата започваме да ценим високо. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.

 Най-фрапантно доказателство за това е съобщението на премиера Кирил Петков, че пред България има алтернативна енергийна перспектива – геотермалните източници. Геотермалната енергия е българско богатство, което не сме използвали изобщо. Приятелят му, вицепремиерът му Асен Василев е мъжкарят в тандема (не в ЛГБТ вариант, а в ментален). Тоест, че неговата дума тежи повече. За жалост в Народното събрание и Асен Василев обясни, че в близките четири години у нас могат да бъдат изградени 400 мегавата геотермални мощности. Според един от малкото специалисти у нас проф. Павел Пенчев в България няма средно и високотемпературни източници, като нормалната температура на минералните води, термалните води в България е някъде около 50 градуса и малко над нея.

 Без да съм научен роднина на въпросните Данинг-Крюгер и без да съм си врял носа в техния ефект и в българската практика на „ефекта“, все ми се струва, че пионерите Данинг-Крюгеристи са свързани с ГЕРБ. Как пък, след оная знаменита реплика на Борисов („Проста кърджалийска пу*ка“), всички се втренчиха в детеродния орган на Караянчева, а не в определението на „кърджалийска“ – проста. Давате ли си сметка, ако един прост човек нарече друг прост, на каква степен е простотията на втория? Чували ли сте за Ефекта на Дънинг-Крюгер  в науката, но както се досещате той не е писан специално за първия (не по протокол, а по простотия) човек в държавата ни. А и в самата ни държава Цвета Караянчева не е единствената особа с психологическия феномен на Дънинг-Крюгер.

 „Днес можем да кажем, че най-големите провали на ГЕРБ и Борисов в частност се случиха точно тук… Нищо различно не внесоха, тъкмо обратното – „калинките“ наводниха всички нива на публичното управление, а случаи като Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Мирослав Найденов, Румяна Желева, Калина Илиева и още стотици ще останат в аналите на българската политическа наука като сублимат на едни от най-големите провали на българската нация в опита ѝ да намери най-накрая „философският камък“ на прехода (из книгата на Антон Тодоров, „Шайката“).

 Да, вярно е, че по-лесно забелязваме невежеството на другите, отколкото собственото си и затова си създаваме илюзията, че сме над средното ниво, докато истината може да е съвсем различна. Въпреки по-видимата функционална неграмотност на Кирил Петков. по-близък пример до ефекта Данинг-Крюгер е Асен Василев, най-вече заради пиедасталирането на своята собствена важност, известност, популярност, гениалност и политическо влияние. Нали си спомняте блицкрига на Асен Василев към лелеяния пост премиер-министър, преди да кандиса едва на „министър на финансите“?

 Припомнете си и как две поредни години финансовият министър Асен Василев влага огромна енергия да разруши нещо успешно и работещо. Той е твърдо решен да се отърве от ключова дирекция в МФ  – дирекцията за международни арбитражни дела, която от години движи защитата на България по международните арбитражни производства.

 Дипломираното невежество, с което партията „Продължаваме промяната“ замърсява публичното пространство, придобива все по-гротесктни мащаби. От очевидно функционално неграмотния Кирил Петков, през срамното петно върху културата „Здрасти, аз съм Наско“ и финансовата некадърност на Асен Василев, която след 7-месечно управление ни завеща 16 милиарда борчове. До всякаквите ленчета, лореровци, калинки и прочие офисен планктон с нулеви политически качества и управленска компетентност, отгледани от олигархията (д-р Борислав Цеков)…

 Като стана  дума „всякаквите ленчета и лореровци“, не мога да не се сетя за лишения от всякаква политическа логика силогизъм на Лена Бориславова: „Нямаше да се коалираме с ГЕРБ, ако не съществуваше риск Радев да ни отдалечи от Европа“. Може би заради това началничката на кабинета в оставка се появява в президентството при връчването на новия мандат с изключително неподходящ тоалет, погазвайки грубо всякакви правила на протокола:  доста разголен топ тип потник, с тънки презрамки, и къса пола с огромна цепка отзад.

 Но това обстоятелство можете да приемете като съдържание в рубриката „Ситни, дребни като камилчета“

 Докато сентенцията на Даниел Лорер „Напрежението между България и Република Северна Македония е изкуствено. Въпросът с побоя над Християн Пендиков се политизира, неадекватно“ едва ли не разсмърдява Западните Балкани.

 Воден от илюзорната си самооценка за правна квалификация в областта на конституционализма и парламентарните процедури, Никола Минчев (бившият парламентарен председател) ни поразява с нелепото твърдение, че парламентарният правилник от предходното НС бил в сила, защото никъде не пишело в преходните и заключителни разпоредби, че има темпорални ограничения за неговото действие.

 Но нека да не изместваме от пирамидата на „ефективността“ на Данинг-Крюгер от лидерите на тази партия, извоювала името си „Партия на Данинг-Крюгер“

 Новоизбраният от Народното събрание премиер на България Кирил Петков (2022) в първото си изказване от Брюксел почти не обърква военно-топографската представа на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг с твърдението, че има само един мост над река Дунав (макар че на Йенс Столтенберг му е „през оная работа“ такава дреболия).

 Харвардският възпитаник Асен Василев „блесна“ пък с констатация за административно-териториалното разделение на нашата страна. Според него броят на населените места в България е 3000, макар че според данните на Националния статистически институт  в България има 5257 населени места – 257 градове и 5000 села.

 Това, че „за управлението на една нация не е необходима голяма интелигентност“, това че политиците са с посредствени умове,  това че са „зле информирани за най-обикновените неща в живота“, дори и изречено от Съмърсет Моъм в „Равносметката“, едва ли може да ме примири с изчегъртвания Борисов и появяващите се под него нови образи на ИТН и ПП-ДБ.

 „Зле информирани за най-обикновените неща в живота, твърде рядко откривах остър ум или яркост на въображението. Изглежда, за да управлява една нация, човек се нуждае от специфичен талант, който е извън сферата на общите способности“.

 Какъв е този „друг талант“ ние българите едва ли ще разберем!

 

5.

 Моята побългарена адаптация на „Магьосникът от „Нула-Три“

 

Да, така се запознах с „Магьосникът от Оз“ в началото на моята радиокариера, благодарение на т.нар. (тогава) аниматорки в сутрешния блок на програма „Хоризонт“. Затова не се учудвайте, ако направя подобен прочит.

 Връзката е съвсем предметна: хрумването ми в този текст за Тенекиените пришълци (нещо, звучащо кухо, безмозъчно, интелектуално немощно) ме отведе към Тенекиения дървар от  „Магьосникът от Оз“ на американския автор Лайман Франк Баум, макар че неговият герой търси сърце, а не мозък. Да, да –опустошително торнадо в степите на Канзас захвърля малката Дороти, която живее във фермата на чичо Хенри и леля Ем във вълшебната страна на Оз. Посъветвана от Добрата вълшебница от Север, Дороти Гейл се запътва към Смарагдовия (Изумрудения) град при вълшебника от Оз, който със сигурност  знае как Дороти може да се върне обратно в Канзас. По време на пътешествието си тя се среща и запознава с Плашилото, Тенекиения човек и Страхливия лъв, които тръгват с нея с надеждата да получат това, което им липсва (мозък, сърце и смелост).

 Тъй като и в моя неприказен, натуралистичен сюжет става дума за липса на мозък, сърце и смелост у същества, от които зависи нашето съществуване, стори ми се, че би било полезно да направя  една алегорична дестинация от Изумрудения град до българския триъгълник на властта – трите символични „града“: Градът на смарагдовия чорап, Градът на академичния лалугер и… Градът на квадратните (все „декори“ от приказката). Идеята ми подсказа самият Лайман Франк Баум – по неговите жълти плочки вървяха нуждаещите се от мозък, сърце и смелост, а по българските жълти плочки – умните и красивите[1] (от българопитека на умните и красивите Асен Генов, през Ивет Добромирова, Христо Иванов, Манол Пейков, Антоанета Цонева, Калин Йорданов, та чак до сегашния Явор Божанков).

 И за да съм близо до оригинала, ще разположа между тези три условни града „Смъртоносното маково поле“, което в побългарения сюжет по-скоро има политико-алегоричен характер: тук идват политически наркомани, предварително дрогирани („Оставка!“, „Позор!“, „Затвор!“ „Импийчмънт!“) реват срещу някой от „декорите“, или пък и срещу трите „декора“ едновременно!

 „Магьосникът от Оз“ дава незавидно много асоциации на приказни персонажи за нашия неприказен, натуралистичен български живот. Само трябва да се решите кой кой е: кой е „пазачът на портите“, кои са „дъвчащите“, кои са „крилатите маймуни“, кои са „борещите се дървета“, коя е „порцелановата принцеса“? Колебаете ли се? Но за двете магьосници: Злата магьосница от Запад и Злата магьосница от Изток май веднага се досещате! О, не казвайте САЩ и Русия – веднага разваляте приказката! Макар че не само тези две „посоки“ раздрипват цялостта на Суверена, ако използвам речниковия фонд на г-н Станислав Трифонов (певецът, който не успя да обърне политиката).

 Познавам до болка страната си, в която всяко нещо има своя антипод, своя житейски, политически, социален антоним. Изтокът има Запад (не като географски посоки), лявото има дясно (не като анатомия), – фѝлията има -фобия (не като флуиди), плюсът – минус (не като математика), верността – предателство,  почтеността – непочтеност… Все има нещо, което да ни разделя. Даже „средна класа“ не можем да си имаме… И самочувствието, и здравето ни, и много други неща са все долу-горе…

 Повече от това не може да ни раздели дори вечно обвиняемият за разделението президент Румен Радев („Вие ни делите, вместо да ни обединявате“ – най-актуалното кресчендо на Даниел Лорер, закъсняло с цели три години от Циклама Някоя Си: „Не може на върха на държавата да има прокремълски провокатор, който вместо да обединява, да разделя нацията с хибридните си изяви“). Това „обединява“ се превърна в „нещото в целофан“, с което се замеря едва ли не всекидневно Града на Смарагдовия чорап (разбирай президента Румен Радев).

 Да, в конституцията се казва, че президентът „олицетворява единството на нацията“, но космополитичният  пришълец и цикламата е възможно да не знаят значението на тази дума – много по-близо до  символизирам, изпълнявам функция на символ. И без да приемате, че се подигравам с основния български закон или трябва да приемете това понятие като правна лирика или да се върнете към „Общ