nabore.bg

Така красива те видях -

на масата, седяща срещу него.

А той дали съзнава колко е богат,

помислих си, щом има тебе?

Че всичко, в живота, зная се цени -

уви, едва, когато се загуби.

И ето, днес, ти прелестна блестиш,

а аз на себе си не спирам да се чудя.

Какво богатство, Боже, съм държал!

И как така можах да го изпусна?!

Но, уви, единствено в чужда длан,

такава красота разцъфва...

 Само тази вечер

 Добър вечер! Търся топлина.

Ще отвориш ли за миг поне вратата?

Вярно късно е... Но знаеш - самота...

Неканена пристига, стяга ти душата...

Добър вечер! Търся две ръце.

В прегръдката им уморено да се сгуша.

И някъде далече допирът им да ме отведе,

далеч от болката, която ме измъчва...

Добър вечер! Търся две очи.

В които има нежност и човечност!

Но моля те, за миг поне вратата отвори!

Приюти ме само тази вечер...

Ампутация

 Разпилях кръвта си другите да топля,

за това и жилите ми са сковани в лед.

Студ... Тъга... Самотност!

Няма мостове! А само пропасти напред...

Разпилява вятърът навред пера...

Подире им аз тичам и отчаян ги събирам.

С надеждата - все някакви крила,

от тях да си направя... да премина!

И тази гробна, гробна тишина!

Тази тежест, легнала ми на гърдите...

Сякаш не едно - а хиляди сърца!

Туптят, в мен - разбити.

Но аз... Но аз ще продължа!

И през тази зима ще премина.

Ампутирал пак от своята душа,

това, което е премръзнало и е изгнило...

Все повече и повече се те натрупват...

Все повече и повече се те натрупват-

стиховете мои, недописани.

И викове, прегънати на четири, заглъхват,

в листите захвърлени, но не и в гърдите ми.

Не и в гърдите ми...

Кольо КОЛЕВ, Бургас