nabore.bg

Бойкьовец - това е място, където някога имахме ливада, от която баща ми косеше сено за нашите животни. Той се намира недалеч от селото ни-Чепино, на юг в посока на съседното село Светля. Бойкьовец е долина в невисоката планина над селото, по-точно дере, в което в ранната пролет се стичаше поток, а през лятото пресъхваше. Макар и малък, той ставаше голям и буен и трудно проходим, щом започва да вали.

 В един топъл летен ден, моят татко ме взе с волската кола да ходим на ливадата в Бойкьовец за да окосим тревата и да я приберем у дома. Някъде до към обяд, тревата бе окосена и вече почти натоварена на колата, небето се притъмни и баща ми едва смогна с товаренето, когато силен дъжд се изсипа отвсякъде. След не много време дъждът спря и ние си тръгнахме набързо, защото потокът ще се напълни с вода и не ще можем да го преминем. Излязохме от дерето и се приближихме до поляната, непосредствено до пътя за селото.На поляната лежеше захлупен по очи човек. Баща ми сепровикна , но нямаше никакъв отговор, приближи се до него, побутна го, той не мърдаше. Обърна го по лице. Беше мъртъв. В него познах бате Данчо.

Очите ми се насълзиха, разхлипах се. Тръгнахме си за селото. Но, кой беше бате Данчо? Ще ви разкажа от къде го познавах. В нашето село Великден се празнува със събор в местността Ранинци, недалеч от нашата махала, където се събираха много хора от всички съседни села и се извиваха  три-четири кръшни хора. Бе празник и ние, малките деца - 5-6-годишни се бяхме събрали до нашия бунар близо до пътя, играехме и чакахме, кога майките ни ще ни извикат, за да отидем на събора.Бунарът имаше студена, хубава вода и много съборяни се спираха да пийнат от нея и да се разхладят. Един батко се спря до бунара. Беше с хармоника, но не такава, с каквато се свири с уста, а я носеше от пред на гърдите си. Разтегли я и започна да ни свири. Толкова хубаво свиреше! Ние го наобиколихме и слушахме,слушахме смълчани.След като ни посвири той пийна вода, усмихна ни се, погали ни и тръгна към събора. Помаха ни с ръка и каза да не за-бравяме бате Данчо, пак ще намине и ще ни посвири. Гледахме го дълго, докато изчезна нагоре по пътя.

 Но, да ви разкажа по нататък какво се случи. След като закарахме сеното в къщи, баща ми тръгна за Светля, за да каже на родителите на бате Данчо да си го приберат. Когато се върна разказа на мама какво е научил за него.

Седях до майка ми и слушах разказа на баща ми. Бате Данчо бил още малък едва шестнадесет годишен и преди няколко дни отишъл при шумкарите. Те му казали да се върне в селото и да донесе храна. Той слязъл в селото и се опитал да им събере храна от някои селяни. На следващия ден обаче дошли двама полицаи с мотор и го арестували. На родителите казали, че ще го карат в околийското управление. А по нататък беше ясно - закарали го до Бокьовец и го убили на поляната край пътя.

До нашето село вече не пътуват автобуси всеки ден, както беше преди години. Затова, когато ходя до моето село, то пътувам до Светля, а след това отивам до Чепино пешком. Пътят минава покрай Бойкьовец и малката поляна край него. Минавайко по пътя, сядам на поляната и почивам, за да събера сили.

И тогава нахлуват далечните спомени за бате Данчо. Чувам тихо да свири неговата чудна хармоника, а след нея- тъжна и протяжна започва да се носи музиката на Бойкьовец, сякаш напомняйки за една погубена младост - тази на бате Данчо.

Инж. Страхил РАДЕВ, София