nabore.bg

Защо политическите страсти наместват спорни личности в удобни ръководни кресла - толкова ли свършиха кадърните хора?

– Радостта, която няма да забравите?

– Подписването на конституцията. Раждането на децата ми.

Тези два реда са от мое интервю с Леда Милева (2009 г.), включено в току-що излязлата ми книга „Незавършен портрет”. Призна, че се е вълнувала до сълзи. После, когато свалях текста, си казах, че слага знак за равенство между две съвършено различни неща – дълга към обществото и нещо съвсем съкровено. Но един журналист престава да се учудва на ярка гражданска позиция, борбеност,  отстояване на мнение и щедър дух, защото съдбата му дава възможност  да усети живата вода на духовна сила, на щедра човечност. Имам тази светлина от личности като Леда Милева, Татяна Лолова, д-р Мари Паникян, д-р Нигяр Джафер, проф. Радка Аргирова, проф. Милена Пенева...И още, и още...

Уви, има го и другото

 – много хора с твърде много минуси. И за беда те не проявяват скромността на онези, които съзнават човешката си стойност, но не се самоизтъкват. Без да искаме, непрекъснато съпоставяме тези две величини. Интелект – и интелектуално безсилие. И няма как да се отдалечим от мисълта, че като народ почти непрекъснато напоследък попадаме под сянката на това безсилие. Как ще изпратим Старата година? Къде в сърцата ни да се открие уважение към новия ни Парламент? И новото ни правителство? Можем ли да уважаваме една институция, която тук-там има гнездо с ярко интелектуално присъствие, а останалото... Останалото е премятане на думи, съобразяване с интереси, съмнително поведение, самочувствие, закръглено като балон.

Подхвърлени коледни надбавки,

хаос в пансионната система, афери с банки, битки за председатели на комисии, споразумения, които изключват народа. Политически страсти, които наместват спорни личности в удобни ръководни кресла...А оскъдицата все по-бодро влиза в домовете ни и разплаква душите ни. И как се случва това в една България, която има толкова личности с достойнства! Позволихме на недостойни да ни ръководят. Те ни премахват като пешки, за да се превърнат в царици.

Като си рисувах предпразничната картина в безлично сиво, непрекъснато ме преследваше многозначността в „Бурлаки на Волге” от Репин. Корабът на „богоизбраните” се носи по течението в светлото си одеяние, а неколцина се опитват да го теглят срещу течението. Не така ли и нашата интелигенция

с духовното си присъствие

се мъчи да изведе от приятния унес и самовлюбеност нашите „вождове”. Нашата интелигенция, мъдра, но обосяла, окъсана и изтощена от битки за достойнство. Да, казваме сбогом на тази година с една горчива равносметка. Но защо не си пожелаем следващия път да не качваме в кораба хора, които с тананикане пътуват по течението и се стараят да не виждат народа? Пътят срещу течението е труден, но ако търсим бряг, друг път няма.

Юлия ПИСКУЛИЙСКА