nabore.bg

Старофорният иконом казва: „Злото е безсилно, ние сме вечни – с нас е Бог''

Свещеник Йордан Василев

Ставрофорен иконом Йордан Николов Василев  е роден на  16  януари 1951 г. в с.Добри дол, Ломска духовна околия. Завършва ветеринарна медицина и Духовната академия  в София. Ръкоположен в  духовен сан  от  Пловдивския  митрополит  Арсений на 27 ноември 1988 г. в митрополитския  храм ''Св.Марина''. Отличен  с офикията протойерей (1992 ) от Величкия епископ Галактион. За  заслуги в духовното и просветно  дело във Врачанска и Видинска  епархия е  отличен със свещенически отличия  - нагръден кръст и благодарствени грамоти от митрополитите Врачанский  Калиник (1931 -2016 ) и Видинский  Дометиан ( 1932-2017 ) , а на 10 май 2014 г. с нагръден кръст и от сега здравстващия  Величкий епископ Сионий . Нагръден кръст получава и на  21 октомври  2022  г. от Видинский Даниил, сега Патриарх Български.

Една от книгите, чиито съставител е отец Йордан Василев

  През есента на 2005 г. чете гостенски лекции по Нова история на Българската православна църква в Историко-правния  факултет на ЮЗУ ''Неофит Рилски '' в Благоевград, а през 2008 г. посещава  Франция и Италия, за да се запознае  със социалната, добротворна и издателска  дейност на западните християни. Основател и уредник е на Църковно-историческия музей при Черепишкия манастир .Има участие в редица радио и телевизионни предавания.

    В периода 2001 г. до 2017 г. д-р Василев участва в редица  национални и  международни конференции. Дарител е на няколко библиотеки.  Носител е на орден ''Антим I'' и на  званието  ''Духовен крепител  на  Северозападна България''.

Книгата "През бурите с Христос в сърцата" от Йордан Василев

Изследователските му интереси са  в областта на историята на БПЦ, нейните  архиерей и свещенослужители. Бил е член на редколегиите на редица  списания: ''Любомъдрие'', ''Образование'  ''Свободно слово '' , ''Възраждане ''. Член е на  Съюза на независимите български писатели. Автор е на повече от 18 книги, между които : '' Старозагорската  епархия и нейните архиерей '' (1998 ), ''Летописи на  Видинската  епархия '' (1999), ''Нюйоркский  митрополит Андрей ( 2002 ) в  съавторство ;''Социалната , благотворителна и  добротворна  дейност на БПЦ - 1915 -1950  г.''(2005), ''Църковно -исторически календар '' (2006 ,2007 ,2008 ) , ''Добридолски манастир ''Света троица ''(2013) ,''През бурите с Христос в сърцата ''(2025) и  др. Има и няколко написани, но неиздадени книги.

    На 16 януари 2026 г.,приятели ,общественици и цъковни  деятели ,  отбелязаха 75  години от  рождението и 40  години църковно   -      просветителска  дейност на ставрофорен иконом Йордан Николов   Василев, църковен изследовател и писател, автор на книги и публикации за историята на  Видинска  епархия и за  архиерейте на Българската православна църква.

Няколко години свещеникът е работил като ветеринарен лекар

В личен разговор отец Василев сподели: ''Може би е учудващо за вас, че от ветеринарна медицина, която практикувах няколко години станах свещенослужител. В рода ми има неписана приемственост. Баща ми е бил офицер към царската  армия и беше невъзможно  да следвам неговия път. Първо последвах  пътя на вуйчо си, достигнал ръководна  длъжност  в ДВСК-Варна , а после и на дядо ми ,висш  служител и публицист в  Св.Синод на БПЦ. А пък като невръстно дете,  обличах една  черна  рокля на  майка ми, като  расо  и си играех вкъщи като ''свещеник''. Няколко години изпълнявах службата на  епизоотолог и контрол на животни заклани по необходимост, във ветеринарната лечебница  в град Брусарци. А впоследствие в ДСС в град Лъки ,Смолянски окръг, се справих  успешно с върлуваща  диспепсия по телетата в кравефермата на АПК ''Чернатица '' в  с. Манастир. Още като  ветеринарен лекар в Лъки, ходех в Бачковския манастир, игумени бяха Иларион и впоследствие Нестор. Там научих църковния и богуслужебен ред. Овладях  и църковното пение .В моят роден край като лекар съм лекувал животните на Добридолския манастир, където имаше образцово стопанство.Никога не  взимах пари  за профилактика  и лечение. А и не биваше да приемам пари от манастира. Веднъж се случи да лекувам манастирски кон, разболял  се тежко от белодробно заболяване. Слава Богу, го спасих. Отказах възнаграждение, но дядо Герман силно настоя, като изрече думите: ''Трябва непременно да вземеш, за  авторитет на професията ''. После дълго размишлявах и установих, че е прав. На края,връщайки се към родовата приемственост, ще споделя, че малката ми дъщеря (род. 1989 г.),искаше  да следва ветеринарна медицина, но завърши химия и биология и е учителка; голямата е учителка в Лом. Синът ми (род. 1983 г.) е свещеник.Съпругата ми за съжаление почина през 2004 г. на 44 годишна  възраст. До последния си дъх беше учителка. В настояще  време, продължавам да свещенодействам като ставрофорен иконом. Врачанският владика Калиник, дълго ме приканяше да приема  монашество след  като овдовях. Отказах, защото  съм  вече улегнал и привикнал  на  светския живот. А и има поговорка: ''Или се млад жени, или се млад покалугери.''

Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ, Ихтиман