nabore.bg

След събарянето на Берлинската стена през 1989-та, днес всяка държава си строи стени

Съвместен американо-израелски план превърна арабската пролет в жестока арктическа зима. Вашингтон полага от години усилия да унищожи Сирия – важно звено в триото Русия – Сирия – Иран и да лиши Москва от военно пристанище на Средиземно море. Израел е против това да има силни арабски съседи и работи упорито за тяхното омаломощаване. Тел Авив не желае да има на границата си независима палестинска държава и гледа с недобро око на европейската подкрепа за палестинската кауза. Вашингтон иска да осъществи пълен контрол над богатите на енергоизточници страни от региона и така интересите на САЩ и Израел съвпаднаха напълно. ЦРУ и Мосад изработиха „пролетта“ на арабите и братоубийствената война между шиити и сунити. Това бе началото, а за завладяване на заплануваните територии възникна нуждата от войска. Организирани, богато финансирани и добре въоръжени с американско оръжие, на сцената излязоха фанатизираните бойци на Ислямска държава (ИД).

Те се насочиха към непослушна Сирия

и наскоро освободения от американска окупация Ирак. Интересен е фактът, че ИД не проявява апетити към Израел, Саудитска Арабия, Катар и Турция, а отправя поглед към Европа, чийто ръководители явно не разбират какво се случва. Ако доскоро разделяха Стария континент на северна, по-богата половина и южна – по-бедна, то по бежанския проблем възникна допълнително деление – на източна и западна част, като западната, от своя страна, също е склонна да се раздели на две.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви на 7 септември, че рекордният наплив на бежанци в най-голямата икономика на Европа ще промени страната идните години. „Това, което преживяваме днес е нещо, което ще обхване и ще промени страната ни през следващите години“, каза тя и допълни, че нейното желание е тази промяна да бъде положителна.

Безспорно е, че стотиците хиляди имигранти ще променят образа на днешна Германия. Меркел иска да вярва, че промяната ще е в положителна посока, но не изтъква нито един аргумент в подкрепа на това твърдение. Ако тя мисли, че пренасянето и засаждането на едно бананово дърво от Южна Африка в Северна Европа ще донесе положителна промяна на климата на Северната част на континента, то тя се заблуждава. Германският вестник “Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung” съобщава, че страната е готова да приеме 800 хил. бежанци. Ако всеки един от тях струва ок. 13 хил. евро годишно, можем да си представим

колко дълбоко ще бъде бръкнато в джоба на германския данъкоплатец.

Това ще доведе до спад в доверието в управляващата коалиция, до засилване на влиянието на леви и десни радикални партии и движения. Освен жилище, храна, джобни пари и медицинско обслужване, бежанците ще искат джамии и духовници, за своите религиозни нужди. Саудитска Арабия, Катар и Емирствата от Залива ще предоставят с удоволствие всичко необходимо. Наясно ли е г-жа Меркел какви ще бъдат последиците за Германия и Европа? Ще има смесени бракове, ще се раждат деца с неясни националност и религиозни убеждения. Това ли са желанията и надеждите на германския канцлер?

Близък до позицията на Ангела Меркел е председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер: „Европейският съюз не е в добро състояние“. Той отправя остра критика към поведението на някои държави във връзка с бежанската криза и заплашва със санкции: Нещо липсава на Европа и това е липсата на съюз“. „Солидарност и липсата й“ – този мотив преминава през речта му пред парламента в Страсбург. Според него пръв и най-важен приоритет за ЕС е кризата с бежанците. „От началото на годината към Европа са се отправили 500 хил. души. Числата са впечатляващи, за някои стряскащи. Обаче сега не е време за страх“. „Много повече е време за човечност…Има държави, които искат връщане на контрола по вътрешните граници на ЕС… Всеки в Европа е бил някога бежанец“, прави Юнкер историческо сравнение. „Тъкмо затова европейците не бива да забравят никога защо имаме фундаменталното право на убежище“. Тези стрели Юнкер отправи към унгарския премиер, напомняйки му събитията от 1956 година. Сравнението му е, обаче,е крайно неуместно, защото Унгария и Австрия, към която бягаха унгарците през 1956 г., са били преди това една държава, имат общи история, религия, обичаи, манталитет. Наистина е жалко, че един председател на Европейска комисия

може да прави толкова неподходящо сравнение.

В този дух са изказванията на австрийския федерален канцлер Вернер Файман и на Зигмар Габриел, преседател на Германската социалдемократическа партия, които директно заплашиха източноевропейските държави, противници на квотното разпределение на имигрантите, че ще трябва да имат предвид по-малко европейски пари и затваряне на граници. Изглежда Юнкер е прав, когато казва, че „нещо липсва на Европа и това е липсата на съюз“. Не е само това, на управленската класа на Европа липсва и обща култура и възпитание. А самият ЕС е пред разпад, въпрос на време.

Друга част от Западна Европа е на различно мнение по проблема. Според британския премиер Дейвид Камерън е по-добре да се постигне мир и стабилност в Сирия, отколкото да се приемат повече и повече бежанци. Пред репортери той заяви на 02.09., „че е по-добре да се направи опит в тази част на света да се установи мирът и стабилността“. За съжаление, той не казва, че главно условие за установяване на мира и стабилността в Сирия е изтеглянето на наемниците от ИД от територията на страната, със съдействието на законно избрания президент на страната Башар Асад. „Не мисля, че можем да стигнем до решение, ако приемаме все повече бежанци“. 51% от британците биха гласували страната им да напусне ЕС, на фона на мигрантската криза, ако се проведе референдум утре.

Управляващата коалиция на дяснолиберали и социалдемократи в Холандия излезе с документ, според който при едно квотно разпределение, страната би трябвало да приеме около7000 бежанци. Това, обаче, може да бъде само едно междинно решение, се казва в документа. Дългосрочно бежанците трябва

да бъдат настанени в стабилни държави от кризисния регион.

Всеки, който след това иска да дойде в ЕС, трябва да бъде върнат обратно. Френският външен министър Лоран Фабиюс: „Ако всички тези бежанци дойдат в Европа или където и да е другаде, това ще означава, че ИД е спечелила играта“. Френската държавна ж.п.компания ЕсЕнСеЕф ще издигне 13 километрова ограда по протежение на релсите при северния град Кале, за да спре бежанците.

Говорителят на унгарския премиер остро разкритикува властите в Австрия и Германия заради отказа им да окажат помощ за изграждане на стената по външните граници на ЕС. Според Золтан Ковач германските и австрийските медии създават впечатлението, че всички бежанци са добре дошли и това ги поощрява да се държат арогантно с властите.

Словашкият министър на външните работи заяви, че страните от ЕС сами създават причини за бежанската вълна, като изпращат в Сирия оръжия и обучават сирийската опозиция. „Де факто шенгенската зона се разпадна заради ескалацията на бежанската криза“, каза той. Полският президент Дуда се противопоставя на решение, съгласно което 160 хил. бежанци от Италия, Гърция и Унгария да бъдат разпределени по квотен принцип. Той заяви: „В Европа има стремеж да се води борба срещу последиците, но не и за това как да бъдат отстранени първопричините“. Многозначително изказване, което би трябвало да бъде разбрано от европейските ръководители! Полската премиерка обяви преди седмица, че

Полша няма да приеме твърди квоти.

Литва, Латвия и Словакия са също против едно обвързващо решение. Бившият американски конгресмен и кандидат-президент Рон Пол обвини САЩ и Европа за агресивната им политика в Близкия Изток и на други места като Афганистан, Ирак и Либия, които доведоха до безпрецедентен наплив на бежанци в Европа. Той призова Запада „да спре да се меси във вътрешните работи на другите страни“, за да бъде решен проблемът.

По проблема с бежанците Старият континент е разделен на 4, а западната му четвъртина на още две. САЩ, Израел. Саудитска Арабия, Катар не желаят да приемат сирийски и други бежанци. Австралия, от кумова срама, заяви 12 хил. Участниците в заверата излязоха наяве. Иде зима, а с нея и студът. Предстоят интересни събития.

Украйна остава в момента едно тлеещо огнище, и САЩ са тези, които ще решат кога и как да го активират. Турция обяви война на ИД, но всъщност води такава срещу кюрдите, преследва ги дори на иракска територия.

По всичко личи, че граници вече няма.

САЩ си играят на огън и голяма грижа им е огромният дълг. Ако с трансатлантическия договор не дойде спасението, то Украйна ще бъде на ход. Русия показва ясно, че Крим е приключила история, и че тя не се е отказала от Сирия.

Очакваме световните управници най-после да разберат, че хаосът не носи нищо добро на човечеството и природата и най-после трябва да проговори инстинктът за самосъхранение. До 1989 година имаше една стена, а сега всяка държава си строи стени. Не сме били наясно, какво светло бъдеще ще ни донесе т.нар. демокрация.

Д-р Веселин СТОЯНОВ

Вестник „България без граници”