Лични драми
- search
- Всички
Сюжет за малък разказ: Добрини
Имахме преживяване с добър край.
С литър и половина „Сунгурларска гроздова“. В пластмасово шише. Пътуваме от София за Тел Авив. С евтината компания „Виз еир“.
Имаме право на ръчен багаж до 10 кг., ако си платиш.
Ако не, като едно време, до "Бялата вода" на Витоша, с раничка.
Всичко хубаво, но на кантара ни казаха, че не бива да имаме течности в багажа.
Ами сега?
Отиде „Сунгурларето...
Много тъжно.
И един млад човек до мен ми каза: “Не се коси, аз трябваше да взема едно 12 килограмово агне, ама не ми го донесоха. Платил съм си за 32 кг. багаж. Давай ракията, ще ти я пренеса.
Оказа се, български строител-гурбетчия, работещ в Израел.
Бутнахме ракията в неговия сак и я предадохме на багаж.
Разговорихме се. Николай се оказа симпатичен младеж от плевенския край. Завършил Консерваторията, свири на четири музикални инструмента и отвреме на време има и в Израел концертни изяви, поддържа основната професия.
В Израел е от няколко години, работи като кофражист, но припечелва добри пари за разлика от България като музикант. Събира пари и за хубава къща, пък и като дойде време за женитба....
Взехме багажите и ракията, естествено.
Беше в навечерието на еврейската Нова година, “Рош а шана“.
Метрото не работеше от летището, заради празника.
Как да се добере Николай до Тел Авив?
Поканихме го да дойде с нас до Реховот, града в който ние живеем. Оттам дъщеря ми с колата да го заведе до дома му.
Пристигнахме в къщи. Николай нещо се зарови в своя сак и извади едно шише с безцветна течност.
- Това е от мен, домашна ракия собствено производство. За добрината...
Качихме се у дома. Николай ни пусна едно видео с негово изпълнение и оркестър, по повод 60-годишнината на баща му в Тръстеник.
Почерпихме се, пихме по чаша за празника и се разделихме като приятели.
Стават и такива работи,нали?
А под секрет казано, домашната му ракия е супер.
Дори и на жена ми, която не си пада по алкохохола, много й хареса.
Дано да не се пропие...
Джеки БЕНАДОВ, Израел