Архивите са живи
- search
- Всички
Студент си прави самокритика, заради Сталин
Разказано, чуто и записано в кафенето на художниците
Обичах да сядам на някои от масите в старото кафене на художниците на столичната улица „Шипка” 6. Оттогава съм запомнил няколко весели история за професора от Художествената академия Борис Митов (1891-1963). Известен живописец и преподовател професорът работи години наред в областта на пейзажа, натюрморта и портрета.
На своя лекция проф. Борис Митов показва портрет на Сталин и иска нанализ от студентите. Известен художник е нарисувал Йосъф Висарионович, според каноните на онова време – широкоплещест, с голяма глава, внушаващ мощ, излъчващ сила... Студентът Димитър Бойков-Хесапа вдига ръка и заеквайки (дефект по рождение) започва:
- З-з-з-защо, другарю п-п-професор...
- Борис Митов го окуражава:
- Да, Бойков, кажи...
Студентът продължава:
- З-з-защо, другарят С-с-сталин е такъв бикоглав?
Професорът по инерция продължава:
- Да, Бойков, да...
И изведнъж разбрал какво е станало, уплашено казва:
- А Бойков, грешиш! Другарят Сталин не е бикоглав... Ти трябва веднага да си направиш самокритика!
По онова време грешките се „изтриваха” със самокритика.
Бойков мълчи. Професорът настоява за самокритика... Бойков пак мълчи. Тогава Борис Митов му помага:
- Студенти, другарят Сталин не е бикоглав. Нили, Бойков?„
Бойков казва „да” и проф. Митов добавя облекчено:
- Другари, Бойков призна грешката си и си направи самокритика. Вижте сега колко е красив портретът на другаря Сталин!
Лекцията продължава...
Друг случай. Студент от академията често закъснява за лекциите на проф. Борис Митов. Един ден след края на лекцията, професорът му прави забележка. Студентът се оправдава – живеел далече, идвал чак от „Захарна фабрика”, трамваят закъснявал...
На следващия ден проф. Митов го вика отново и казва:
- Колега, аз снощи дълго мислих по вашия проблем със закъсненията и намерих решение...
След кратко мълчание добавя:
- Ще се наложи, колега, сутрин да ставате един час по-рано... Сега сте свободен, вярвам, че това няма да со повтаря...
Иван ДЕЕВ, София, пенсионер „на свободна практика”