nabore.bg

Кой се страхува от... мажоритарния вот? Това сега е в дневния ред на действащата политическа практика и система... Къде по света има подобна практика? Питат политици, математици, политолози, социолози, журналисти... Смесена или мажоритарна? В един или в два тура?...За добро и за лошо така избираме кметове, така избираме президент...

   Дали няма да сбъркаме, ако това стане веднага? И така двадесет и седем години почти едни и същи седят по парламентарните банки. Много от тях, ако се явят на мажоритарен вот, пак ще бъдат припознати като лица за мажоритарен избор, но повечето – убеден съм – ще бъдат зачеркнати. От пропорционалното си присъствие в политиката...

    Сега имаше десетки случаи как в листите обикаляха дори като водачи на листи в избирателните  райони, сменяха Добрич със София, Монтана и  Благоевград заменяха едни области с други, защото „мажоритарно” не се вписваха в сметките на суверена...

    Сега чувам един математик да се притеснява, че едната половина от избирателите, не е гласувала за референдума...Гласували само три милиона и половина. Не било достатъчно да смятаме, че е мнозинство!? Ами да са гласували и останалите. Беше даже задължително...

     Избрахме държавен глава с два и малко отгоре милиона гласове. Това е легитимно. Предишните ги избирахме и с много по-малко...А три милиона и половина, без дванадесет хиляди, според ЦИК, не е!? И не е  задължително. Сега двеста четиридесет, ако присъстват всички в залата, трябва да кажат кое е легитимно, кое не е и как да продължи избирателната система у нас –мажоритарно или пропорционално.

Може би пропорционално идва и от „порции”, защото според тях партийно в Народното  събрание седят народни избраници по „партийна” подредба и депутати като Бат Сали, избран със петстотин или колко там гласа по старата система...

     И не било работа на омбудсмана, да се занимава с волята на избирателите...Вярно, те са електорат, не са народ, а омбудсманът

е  защитник на народните интереси...

    Ако страх лозе пази, то страхът от избирателя пази и вота засега. Бъркали сме до днес. Хайде да сбъркаме още веднъж, нищо че го нямало никъде по света... Първият път може да не се получи, но втория, третия ще се избистри...И няма да чакаме още 27 години да налучкаме верния избор и да чакаме едни и същи да навършат трудовия си стаж в парламента, да си вдигат всяка година с по двеста–триста лева възнагражденията, защото са вдигнали минималната заплата, примерно с 40 лева, а пенсията само с един –два лева!? И не само това. Колко още други уязвими пространства има в парламентарните комисии, в коридорите на властта, в дневния ред на обществото ни, в управлението на парламентарната ни република!...

Лозан ТАКЕВ