nabore.bg

 

Стоим ние с теб

 в луксозно кафене,

е,тъпо е,но дъжд не ни вали поне.

 

Усмихваме се ний учтиво,

нали стараеме се всичко

уж да е красиво

във ежедневието сиво.

 

Далеч от мен си в този миг,

далеч съм аз,но няма как,

ти винаги си бил стоик,

а вънка вече пада мрак.

 

Бездарен музикант

на йоника припява,

а ти си мислиш

как жена ти утре ще опява,

а аз - с парите как ще се оправя.

 

Отпиваме от чашите по малко,

да ги оставим ще е жалко

и тъжно ни е,няма накъде,

дъждът да беше спрял поне.

 

След малко ще отидем у дома,

набързо ще се любим там

и ти си тръгваш,аз сама

самотната вечеря ще изям.

 

Във петък ще се срещнеме отново

и пак ще губиме дар слово

и нищо няма да си кажем,

нали страхът един от друг

да се откажем държи ни здраво

в своите окови,че други да

потърсиме не сме готови.

                                

Завинаги                                                                                              

                                                                              

Какво от туй,

че вече тъй си остаряла,

а пък косата ти е побеляла,

че устните не са червени,

а пръстите са изкривени.

 

За мене пак ще си красива,

най - важното е,че си жива,

че нощем чувствам те до мен

и знам - ще те обичам до последния си ден

 

Благодарност 

                На родителите ми

 

Аз все сънувам,

че отново съм на село,

че сядам с вас на пейката отвън

и вятъра погалва мойто чело,

а някъде далеч се чува звън.

 

И пак сънувам:

вън е люта зима,

а аз стоя със вас

 край печката с дърва

и весели усмивки има,

ах,как е топло у дома.

 

Все се моля да я има

тази нежна топлина

и в очите светлина,

скъпите ръце във

свойте взимам

със поклон БЛАГОДАРЯ.

 

Пожелание

 

Когато ти е тъжно

и чувстваш,че си

като непотребна вещ,

устата ти проклина

и света отрича,

тогава запали си

 ароматна свещ

и си спомни,

че някой те обича.

 

Марина ДИМИТРОВА