nabore.bg

Читалище “Петър х. Берон” стана на 90 години  

На 25 ноември 1925 г. група родолюбци от столичния квартал “Кюлюците” основават читалище на името на големия български възрожденец и патриот д-р Петър хаджи Берон. Това става в една кръчма, с малко на брой дарени книги - 150-200 тома, подредени в два шкафа, собственост на Берон. Единият се пази и до днес. Днес читалището, което до 1989 г. се наричаше “Лиляна Димитрова”, отбелязва своя 90-годишен юбилей. “Най-големият ни проблем е материалният - казва пред “Златна възраст” неговият председател Мария Величкова, която работи на доброволни начала. - Оцеляваме благодарение на ентусиазма на хората, които са тук. Не можете да си представите колко са всеотдайни, колко обичат тази светиня на българската духовност. Не всеки може да върши тази работа, така както не всеки може да бъде учител.”

Тук заварваме седмичната сбирка на литературния клуб “Дамаскин” с ръководител Станко Нацев. Често им гостуват творци от ранга на Евтим Евтимов, Панчо Панчев и др. Клубът обединява мъже и жени, влюбени в поезията, самите те талантливи поети. Някои от тях са членове на Съюза на писателите, имат издадени стихосбирки. “Искаме да издадем сборник с наша поезия, посветена на 90-годишнината на читалището”, казва Станко Нацев.

Сбирката продължава с четене на собствени стихотворения.

В атмосферата на читалището действително има нещо възрожденско. Шепата хора тук са български филолози, получават ниски заплати, но силно и дълбоко обичат работата си. Целият живот на Мария е посветен на читалищната дейност. Тя цитира едно четиристишие на Недялко Йорданов, което говори за нея по-добре от всичко останало.

             Читалището е моят дом,

             тук умирам мълчешком,

             тук се раждам за борба,

             тя е моята съдба.

Рената Цветкова работи в читалището като библиотекар от 1983 г. “Направо съм за Нобелова награда”, казва тя с усмивка. През нея минава всичко - и хубаво, и лошо.     

Никой не ни дава една стотинка, всички книги се купуват за сметка на читалището, казва Рената. Единствените отпускани средства са за скромните заплати на шестимата служители. Няма спонсори. Но колкото и странно да изглежда,

                 тук открай време ври и кипи:

има библиотека с около 25 000 книги, детска забавачница с преподаватели по английски, плюс отделен курс по същия език, музикална школа с 3 класа по пиано, детски хор “ПИМ-ПАМ”, чиито художествен ръководител е бил покойният козпозитор Борис Карадимчев, младежки духов оркестър към читалището и Първа английска езикова гимназия, танцова формация за народни танци, школа за спортни танци за деца...

От вестник "Златна възраст"