nabore.bg

Кокиче от Кремиковци

В Кремиковци

е зима...

А пролетта

не е зад планината.

Под ватенка,

източено момиче –

едва събрало

сила и душа,

запомних през преспите

да тича,

да носи огън

за пещта.

А пътят беше

страшно претоварен...

Край старата,

неравна магистрала

надникна слънце

няма я калта.

О как е чудно,

че е спряла

край нея

и алея от цветя!

Кокичета, кокичета –

вълшебно ято...

А, виж, пещта

е станала огромна.

Наоколо

все още

има железа –

но майсторите

на обекта

помнят

че идва Май,

че жеравите

бързат в надпревара...

А моето

забързано момиче

в брагадата

от хубост се наля –

и тая пролет

с беличко кокиче

от все сърце

успех

ми пожела!...

Черно и бяло

От рождение

черна завеса.

Двайсет години

по четири сезона!

И пролет,

и лято,

и есен, и зима

той страда,

мечтае

тъгува.

От рождение

все в тъмнина,

като чужд по земята

пътува.

Но става чудо.

и ето:

от щастие пиян,

по булеварда

не върви –

танцува!

За първи път

той вижда синева

и своята земя

с очи целува.

Далече,

в дъното

на булеварда,

останаха тримата,

които се радваха

може би повече

от него:

старият професор,

навъсеният доктор,

стройната

медицинска

сестра.

Хората в бяло,

които

му дадоха зрение.

В Пер ла Шез

           На Г.Ч.

Когато мръква

над старите дървета

в Пер ла Шез,

една едва напъпила

Мадлен или Сузан

скърби неутешимо,

приведена над тихите

надгробни

плочи.

Париж на Айфел,

Париж на комунарите,

макар улисан в шемета

на лумналите светлини

над барове, кина

и булеварди –

Париж я знае

Мадлен или Сузан,

с лице на ангел,

събудено

от багрите на залеза.

Мадлен или Сузан,

скърби неутешимо

за малкия Гаврош,

за смелото момче

от барикадите...

Мадлен или Сузан

изваяна от мрамор,

изваяна от обич

и признателност!...

Стоян ЮРУКОВ-Войводата

 -------------------------------

Стоян Юруков е роден на 2 декември 1924 г. в София. От ранни младини става член на РМС, а по-късно на БКП. В антифашиската съпротива е взел участие като член на бойна група и ятак. Дълги години е работил като редактор в отдел „Писма на читателите” на вестник „Народна младеж”. Издал е стихосбирките „Вярност”, „Сребърни следи”, „Когато сърцето пее”, „Капки под дъгата”, „Отблясъци” и др. Стоян Юруков е награден с орден „Народен орден на труда” и почетна грамота от ЦК на ДКМС.