Лични драми
- search
- Всички
Между нас казано: Стефане, не се предавай, моля те!
Актьорът е в депресия, 3 месеца не е излизал от къщи, изпитва студентите у дома
Не знам защо в последно време като си помисля за Стефан Данаилов, си представям култовата му роля на Борис I. И култовата реплика от сценария на Анжел Вагенщайн: ”Господи, вече можеш да си ме прибереш...”Внушават ми го тревожните информации за имунната система на актьора, преживял тежка година с операции, загубата на Мария, и особено истината, че Ламбо почти 3 месеца не излиза от дома си
с изключение посещението при лекар
... Дори студентите му ходят вместо в НАТФИЗ , посещават квартал „Лозенец” при Мастера...Холът на Стефан Данаилов се е превърнал, както съобщават близки, в учебна зала...
Знам, лично го познавам, личната му болка няма лесно да изболи. Загуби човека, с когото беше заедно почти четири десетилетия... А то е по- тежко и от болестта му, и от операцията на очите, която претърпя наскоро в Германия, за да спаси зрението си по препоръка на академик Петя Василева...Стефан гледа реално на живота, диагнозата му е ясна... Не искам да вярвам на някои медии, че духът му наистина е паднал... Не искам да се меся в скръбта му, скръбта е винаги много лична, за да станем и лична утеха за личната болка... Стефане, Ламбо, моля те, не се предавай... Ако сънуваш Мария, тя сигурно ти е казала същото, убеден съм. Тя знаеше, че ти си национално богатство и би те посъветвала и от отвъдното и сега,
че трябва да се вземеш в ръце
и този път...
Знаем се от младежките години, а в последния четвърт век ти показа и дух, и достойнство, и изигра истинската си роля в живота, в обществото... Сега вървяха филмите от “Лачените обувки на българското кино” - какви роли, какви филми с твоето участие. 55-годишната Национална телевизия ако направи ретроспекцията на твоето участие на малкия екран, отново ще ни убеди колко си голям и там...
Ами твоето присъствие
в българския парламент, в българската политика, в работата на БСП, в НАТФИЗ? Навсякъде те чакат. Ще те щадим, но си нужен на всички места, където си оставил почерк и следа... Забрави младежките грехове и нелепиците около тебе, които създаваха лошите хора! Ти нямаш право на личен избор, че не ти се живее!
Ти си истински и на сцената и твоите студенти имат нужда от теб, не от твоите мисли за паметници и гробни места. Последните няма как да не се състоят, но колкото по-късно, толкова по –добре за всички ни... Не искам да вярвам на внушенията в медиите, че си закотвил в дома си и не смееш да подадеш носа си навън...
А отвънка ухае на пролет, Стефане!
Моля те, Ламбо! Може да е и егоистично за партията на левите в България, но знаеш ли колко много са там, само заради теб. Не им причинявай тревогата, че не ти се живее повече! Дръж се, Мастер! Вярвай Стефане...
Заради тях, заради Мария, заради най-близките ти хора, заради студентите си, заради съмишлениците си.
Лозан ТАКЕВ
Вестник „Златна възраст”