Лични драми
- search
- Всички
Става дума за честта на един български войник
Никой не се интересува от паметника на загиналия през 1968 г. в Чехословакия старшина Николай Николов
Аз съм пенсионер, който в продължение на 47 години се занимава с темата „Инвазията на група армии от Варшавския договор в ЧССР на 21 август 1968 г. и единствената жертва на БНА старшина Николай Николов от с. Бъркачево, Врачанско". През това време съм писал писма и търсил лични срещи с всички възможни институции у нас имащи отношение към темата. С повечето от титулярите на институциите съм се срещал за съжаление, след като са ги напуснали, за да установим заедно, че нито едно от моите писма не им е докладвано лично. Последно писах на външния министър Кр. Вигенин. Не мога да отмина и факта, че един от най-обвиняваните пряко за инвазията ген. полк. Семерджиев именно от мен научи истината за старшина Николов - че българската държава 45 години не си е мръднала пръста по случая, че даже не е завеждано съдебно дело за смърт на наш гражданин. Че невярно са му докладвали, че е „...напускал поста си и в... случая била замесена жена", както се твърдеше по медиите и пр. На президента д-р Желю Желев поне три пъти припомнях случая.
От много години искам да разбера и все не успявам:
- Каква е програмата на министър Даниел Митов за развитие на отношенията с Чехия след инвазията от 1968 г. и ако паметникът на старшина Н. Николов е толкова омразен на чехите и пречи на това - да бъде премахнат!
- Ако поради Виенската конвенция за войнишките паметници от 1947 г. издигнатият в 1973 г. от тогавашната държава ЧССР приличен паметник на ст. Николай Николов ще остане, българската страна поне веднъж да изрази отношение към неговото оскверняване!
- Неправителствената организация „Искър" има намерение да почисти площадката и ремонтира паметника на старшина Николов, но това не е редно да става без знание и разрешение на домакините и местния кмет. Плочата за ремонта е готова. Искам да да получа някакво съдействие от МВнР, та общините Мездра и Раковник (Чехия) поне да контактуват, а защо да не се и побратимят впоследствие.
Стефан ЗДРАВКОВ, Мездра
