nabore.bg

Лични драми

Юбилей: Що е „Стършел” свършил за 70 години ли?!

С изумление гледах „отчета” на  главния редактор на вестник ”Стършел” Михаил Георгиев Мишев или просто Михаил Вешим в националния ефир, където гордо сложи равносметката на 70 години сатиричен и хумористичен печат... Вярно е,това беше единствения любим вестник, особено преди 1989 година... Аз самият с особена радост приемах и своите лични публикации в него

 

и беше просто престижно да си сред автори

 

 като Валери Петров, Радой Ралин, Христо Ганев, Христо Пелитев, Генчо Узунов, Мирон Иванов, Борис Димовски, Челкаш, Карандаш, Стоян Венев, Велин Андреев, Чавдар Шинов, Кунчо Грозев, Марко Стойчев, Георги Мишев, Дамян Дамянов ,Иван Николов, Марко Ганчев, Росен Босев, Васил Цонев, Веселин Йосифов, Анжел Вагенщайн и още десетки известни писатели и художници, десетки сатирици на България...

   През 1990 г. вестникът излиза в тираж  над 400 хиляди екземпляри... Сегашните няколкостотин броя съвсем не омаловажават  мястото на вестника.

 

Имали и 300 абонати в чужбина!

 

 Той вече е независим и от него почти нищо вече не зависи за по-добрия ден на България...

    През 1989 г. дори заедно бяхме с един прекрасен творец – главния редактор на „Стършел” Йордан Попов в Академията за обществени науки  при ЦК на КПСС на булевард „Вернадски” в Москва. Готвеха ни за отговорни кадри!? После избухна демокрацията и отвя подготовката ни... Данчо, Бог да го прости, остана във вестника, а мен въобще не допуснаха вече с една епиграма дори на страниците на „Стършел”... Бяхме станали за  една нощ различни... Преболедувах отсъствието си от любимия вестник. Полека лека свикнах и пренасочих сътрудничеството в други издания.

И сега се отнасям с уважение към работещите в него. Имам приятели дори там, но си останахме различни... И неравноправни като автори и сътрудници в хумора и сатирата на хартиен носител...

И сега ме върна желанието да споделя 70-годишнината на вестника... Хубаво е, че създателите му и авторите му се гордеят със своята история

 

и не се срамуват от тоталитарното му минало...

 

 Все пак вестникът беше издание на ЦК на БКП - един дълъг „престъпен” период. За тоя период се изписаха страници, изговориха се и ще изговарят още много хулни и нелицеприятни изречения. Само президентът ни колко пъти повтаря едно и също и „няма да се умори да повтаря”, че младите трябва да знаят „колко престъпен” е бил комунистическият период на родината! Вписват се в нови  учебни програми статии и оценки за социалистическото време на България... Лектори обикалят страната и по училища да учат децата за „престъпното време” на България. Десетки журналисти, писатели помагат неистово за всичко това... Трябва да се изтрие всичко положително от онова време, защото е било социалистическо, едва ли не и комунистическо!

И така, приятели от вестник” Стършел”,

 

сложете ръце на сърцата си и си признайте,

 

 че работите във вестник, чиято по-голяма част от биографията е „престъпна”... Що е „Стършел” свършил” сега не е на 70, а само на 26 години, ако трябва да сме справедливи и точни, както и  коректни към летописа на българското вестникарско и издателско летоброене... А и  държавният глава, днешните управляващи са на същото мнение. Те ежедневно проповядват логиката на своята политика – да зачеркнем  миналото и да гледаме европейски напред! И „Стършел” свършил или не свършил трябва да е също коректив в тая пропаганда, щом е държавна политика. Независимо от тиража си, независимо от смесените ни чувства  към него...

Честито, колеги! Още дълъг и честен живот по страниците на един наистина любим вестник! След  15 февруари, 1946 година – рождената дата на „Стършел”, да ни простят онези, които отричат паметта и историята преди 1989 година!

 

Лозан ТАКЕВ, София