nabore.bg

40 години след 1944 г. у нас все още се произвеждаха на конвейр „активни борци срещу фашизма и капитализма”    

В средата на 80-те години у нас се проведе т.нар. „възродителен процес”, свързан с принудителна замяна на арабско-турските имена с български, ограничаване на използването на майчиния език, ограничаване на традиционните обичаи и обреди. Редакцията „Предавания за чужбина” на радиото (която ръководех) излъчваше всеки ден няколко часови програми на турски език, като голяма част от екипа- редактори и преводач-говорители бяха етнически наши турци. Такава бе и секретарката ми Юлфет, прекръстила се на Юлита. Попитах я как си е избрала това по-скоро необичайно име. „На един некролог видях името Юлита и понеже и аз все едно съм умряла, така се записах”. До тогава май сам не си давах сметка що за щуротия беше това с „покръстването”. И това ми помогна много скоро да не направя грешка,

от която днес бих се срамувал.

Шефката на редакция „Предавания на турски език” ми носи предложение за дисциплинарно уволнение на един от редакторите с турска етническа принадлежност. Освен журналист е и поет и композитор, знае се, че неговите песни, излъчвани по нашето радио са много популярни сред слушателите ни в Турция. Човекът е по-чувствителен, явно и той като Юлфет е преживял покръстването като лична трагедия и 4-5 дни не идвал на работа и не представил някакъв оправдателен документ. По кодекс си е за дисциплинарно уволнение. Казах на старателната служителка да остави предложението да го обсъдя с главния редактор на „Балкански страни” Владо Марянов.

Владо беше един от най-чистите и доблестни хора, с които съм работил. Партизанин от Трънския отряд,, преживял репресиите, на които бяха подложени командира на отряда Славчо Трънски и съратниците му, оспорвали първенството в антифашистката борба на отряда „Чавдар”, с който беше свързана дейността на Тодор Живков. Запален алпинист, ушите му бяха измръзнали на Елбрус, на всичкото отгоре след експедицията ял бой и в турски зандан. Засилен в „седма глуха” в „Предавания за чужбина”.

Останал скромен, честен и човечен.

На тази човечност заложих в разрешаването на казуса със самоотлъчката на редактора- поет и композитор.

- Владо, ти май си събрал доста неизползвани отпуски през последните

години. Време е да си починеш един месец.

Показвам му докладната с предложение за уволнение на един от служителите му и му обяснявам, че ако наказанието не бъде наложено в рамките на един месец, отпада по давност. Владо без колебание още в момента в кабинета ми пише молбата за отпуска, парафирам я, секретарката я отнася в „Кадри”.  А аз поемам грижата да обясня на пряката началничка на провинилия се, че трябва предложението й да бъде парафирано от главния редактор преди да го приведа в изпълнение. Е да, ама главният редактор точно сега взел, че излязъл в дълъг платен отпуск. Спасихме човека, не съм сигурен дали е научил с какви управленски финтове е отървал дисциплинарното уволнение.

И понеже стана дума за активните борци, участници в Съпротивата - това бяха млади хора, идеалисти, прегърнали една идея, заради която много от тях пожертваха живота си. Навсякъде в Европа и до ден днешен

към участниците в Съпротивата се отнасят с почит и уважение,

само у нас ги обявиха за обирджии на мандри и нещо повече - рушат паметниците им, кощунство което не си позволяват нито във Франция, нито в Белгия, нито в Сърбия. Лошото е, че чистият образ на истинските ни герои от Съпротивата, беше помрачен, осквернен от институцията АБПФК – активен борец против фашизма и капитализма. Тя бе с материални привилегии – специални пенсии, предимства за почивка, за жилище, по-ранно пенсиониране и др. Няма да забравя как след поредния конгрес на БКП в средата на 80-те години дойде при мене един, роден някъде в началото на трийсетте, показва ми някаква книжка: ”Шефе, гледай!” – „Без очила съм не виждам”. – „Признаха ме за активен борец”. На 9 септември 1944 г. е бил на 12-13 години и 40 години по-късно го признали... Както гласеше един популярен лаф: ”Абе тия партизани не се ли свършиха: заслизали са от Балкана и вече 40 години се точат”.

Константин ИВАНОВ

Вестник „Златна възраст”