nabore.bg

Секретарят на ЦК на БКП без да иска оптимизира структурата на националното радио

-        Другарю директор, търсят ви от кабинета на другаря Стоян Михайлов, ми известява Юлита, секретарката ми в „Предавания за чужбина” на Българското радио. Вдигам телефона. От кабинета на секретаря на ЦК на БКП ми известяват, че другарят Михайлов ще ме приеме в еди колко си часа еди кога си. За какво ли ще е, какво ли сме сгафили, гадая напразно.

Стоян Михайлов е секретар по идеологията, от младото поколение висши партийни функционери, високоинтелигентен, автор на редица научни трудове в областта на социологията. Излиза иззад бюрото да ме посрещне, кани ме да седна. Моли ме да разкажа за структурата, задачите, проблемите и т.н. на Дирекцията „Предавания за чужбина”. Този урок го знам наизуст: 220 души, 12 национални редакции, излъчваме програми на френски, английски, немски, италиански, испански, португалски, турски, гръцки, сърбохърватски, албански, арабски и на български за сънародниците ни в чужбина.

Михайлов си води записки, задава въпроси.

Затваря тевтерчето, оставя химикалката и... Става ми ясно каква е всъщност целта на срещата. Имал братовчедка, току що завършила сръбска филология в Софийския университет, има ли възможност да идва в радиото, не става дума да бъде назначена на заплата, а просто така, да види как се правят емисиите, а ако може нещо да й се възлага, да се понаучи.

Бинго, кент флош роял, дюшеш! Най-после!

Дирекцията има 4 главни редакции, оглавявани от главни редактори. Една от тях е В.Б., родственица на един от основателите на партията, плюс съпруга на заместник министър, плюс призната, както беше терминът, за активен борец против фашизма.

Прозвището й е „Кръстословичарката”,

да обяснявам ли защо. Колкото пъти на някого се направи забележка за нарушаване на дисциплината, автоматическият отговор е: „Следваме примера на Кръстословичарката”. Вече два пъти съм внасял докладна до председателя на Комитета за телевизия и радио, че въпросната  повече от десетилетие работи след навършване на пенсионна възраст /по-ранна за активните борци/, но резултатът е все същият: „Коста, нищо не става, има си тя някакви подводници в ЦК, не дават дума да се издума за пенсионирането й”, омърлушено ми съобщава Стефчо Тихчев (вечна му памет на този изключително интелигентен, благ, коректен човек).

-        Другарю Михайлов, би могло вашата братовчедка веднага да започне щатна

работа като литературен сътрудник в редакция „Предавания на сърбохърватски”. Отдавна е време сегашната й главна редакторка да излезе в заслужен отдих, има отлично подготвен човек да оглави редакцията – Победа Косева, и разбирате,

веригата се изтегля нагоре и се освобождава едно щатно място.

(Между другото Победа Косева е съпруга на един от заместниците на Стоян Михайлов, професор Константин Косев – raison de plus – основание в повече, както казват французите, комбинацията да успее).

Е, после ме осведомяваха, че Кръстословичарката ме разнасяла от София до Бургас как съм опропастил дирекцията, но финтът се оказа голов.

Същият финт се оказа резултатен и с отдавнашните ми, но несполучливи опити да оптимизирам организацията на „Предаванията за българите в чужбина”. Абсолютно ненужно една и съща работа се вършеше от 3 звена: за българските моряци, за старата икономическа емиграция и още някакво си. И там имах няколко неуспешни опита: предложенията ми удряха на камък, защото Гошо Гюров, един от „звеноводите”

имаше някаква връзка с Павел Матев,

големия наш поет, който беше  председател на Комитета за българите в чужбина и успяваше да го убеди, че структурните промени ще са вредни за благородното дело.

        Но ето че един ден директорката на програма „Христо Ботев” на Радиото Лиза Матева ми се оплака, че за някаква новосъздадена редакция нямало стая. “Благородно” й предложих да й помогна като, чрез една отдавна планирана вътрешна реорганизация, се опразни едно помещение. Но поставих условие: следващия път когато Гошо Гюров отиде при съпруга й Павел Матев, той да не приеме аргументите му и да не се противопостави на предлаганата реорганизация.

        Така новата редакция в „Христо Ботев” беше приютена на един от етажите на „Предавания за чужбина”.      

Константин ИВАНОВ

Вестник "Златна възраст"