nabore.bg

Архивите са живи

Стари кримки от печата: Наши шпиони си подливат вода на хаджилък в Божи гроб

И така, хаджилъкът започва. Прекрасната крайбрежна магистрала /поне такава ни се стори, сравнена със занемарената от гражданската война ливанска пътна мрежа/ следва средиземноморския бряг,  пресичаме белокаменна Хайфа и ето ни в Тел Авив. Поетичната формула на Джагаров за България „Земя като човешка длан” е напълно приложима за този край на света: разстоянията от град до град, от Бейрут до Сидон, от Сидон до Нахария, от Нахария до Хайфа и Тел Авив са по няколко десетки километра. Спътникът ми, старият приятел и колега Иво Гарвалов пада малко стресняк: „Сега къде отиваме, къде ще търсим хотел, как ще се свържем с местния колега, който ви праща кореспонденции в „Работническо дело?”

-              Иво, ние сме в Яфа, квартала, в който са се заселили доста български евреи, все ще намерим някой, който да ни помогне.

Паркирам, тръгваме по улицата

 

и само след  петдесетина метра чуваме българска реч:

 

 мъж и жена на средна възраст обсъждат нещо си. Заговаряме ги, да знаете само как ни се зарадваха. Разбраха какви сме, що сме, какво търсим, мъжът веднага ни поканва в магазинчето си наблизо да се обадим от там по телефона на израелския колега журналист. Фирмата на магазинчето е „ЧУПИ-КУПИ” – какво по-естествено за стъкларски магазин. И не е единствен в квартала с фирма на български език, но по стария правопис – с „Ъ” на края на думите, завършващи на съгласна. Домакинът ни черпи кафе, гордо ни показва майсторското си свидетелство, издадено в Русе. Свързваме се с нашия човек, докато допием кафето той вече е при нас, отвежда ни до много приличен хотел. Набързо оставяме багажа и ... напред към Божи гроб. 

               За Голгота, спирките на Исус по пътя към нея, добросърдечния Симон от Кирена, който му помага да носи кръста, Голгота, пещерата, в която е било положено тялото Христово преди да възкръсне и т.н. няма да пиша: сега вече доста сънародници, клиенти на туроператорските фирми могат с по-пресни впечатления, по-подробно и компетентно да разкажат. Важното е, че

 

с Иво вече сме хаджии

 

 и от тук нататък се обръщаме един към друг с „хаджи Иво” и „хаджи Коста”, или доста по просто – само с „хаджи”. С което предизвикваме благородна /да допуснем/ завист в българската колония в Бейрут. Което и става причина за истинска сага, заслужаваща да бъде разказана.

               Прокарали сме с Иво пътя към хаджилък и за други мераклии, но не съвсем. Все пак нашият статут е на журналисти, т.е. не сме прецедент в чист вид за дипломатите в посолството. Намира му се обаче колаят: от София се издейства разрешение за пътуване до Израел за домакина бай Иван и съпругата му. Връщат се и те хаджии и прецедентът със служител на посолството е създаден. Първи в редицата се нарежда един от аташетата. Сега, след почти четири деситилетна давност, може да се разкрие, че той принадлежеше към РУМНО* – военното разузнаване. С Иво сме на кафе при първия съветник към посолството,

 

който пък е от Първо главно управление на ДС.

 

 Известно е, поне от телевизионния сериал „17 мига от пролетта”, че между Абвера и Гестапо /т.е. военното и контраразузнаването/ съществува неизтребимо съперничество. Та подобно и с представителите на РУМНО и Първо главно управление на Държавна сигурност в Бейрут. Нашият домакин ни показва подсмивайки се подигравателно докладната, или както там се нарича, която предстои да се изпрати в София с предложение другаря Х., придружен от съпругата си да отидат проформа  на хаджилък в Ерусалим, но всъщност той да се добере до данни за въоръженията, дислокации и т.н. на израелската армия.

 

„Допийте си кафето, идвам след 5 минути”,

 

 скача Иво, който нещо не долюбваше другаря Х. От РУМНО. След малко пристига /всички от колонията живеехме в един квартал/ с дебелия ежегоден справочник на СИПРИ   (STOKHOLM INTERNATIONAL PEACE RESEARCH INSTITUTE). В него най-подробно се описва всичко, свързано с въоръжение, численост на армиите, военна индустрия и т.н. Отваря Иво на справката за Израел – всичко има: командване, ВВС, ВМС, пехота, въоръжение, и т.н за Цахал – така се нарича израелската армия. Нашият домакин не е недоволен, човекът на РУМНО и булката му не станаха хаджии.

 

Константин ИВАНОВ

Вестник „Златна възраст”

--------------------

* РУМНО – Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана. Неправилно название, използвано често, за Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, днес служба „Военна информация”. 


Константин Иванов

Константин Иванов