Лични драми
- search
- Всички
Стари кримки от печата: Какви времена, какви нрави!
Пращат ме от София, от редакцията на „Работническо дело”, в Ловеч. Спомням си – завод „Балкан”, темата е скучна, но директорът я направи интересна! Докато пием кафе, ми разказва нещо, дето ме покъртва: Било е есента, октомври, студен дъжд вали, секретарката му докладва, че мъж иска да влезе при него…И казвам, разказва той, докато сърбаме кафето, да влезе! И виждам един на пръв поглед интелигентен мъж, но само по риза с къс ръкав. И направо почва:
-Аз току що излязох от затвора, търся си работа…
Онемях, казва ми директорът ,такава откровеност… А мъжът продължава:
- От Русе съм, бях профпредседател на един от най-големите заводи, събирах абонамент и в един момент изчезнаха близо 30 хиляди лева… Не можах да докажа, излязох виновен, лежах една година в затвора… Разберете, не мога да се върна в Русе, дайте ми работа тук…
И директорът ми разказва, между две глътки кафе: Огледах го, това не може да е мошеник, повиках икономическия си заместник, наредих да му даде стая в общежитието… В чекмеджето имах едни пари от мои близки, бяха ми ги дали да им вземам не знам какъв хладилник… Извадих и му дадох двеста лева:
- Купи си дрехи!
Той каза:
– Ще ви ги върна от заплатите !
И директорът допълни:
- След това тайно ходих в цеха, дето работи, да го наблюдавам – перфектен работник! Питах началниците му – доволни изключително! На всяка заплата той идваше и ми връщаше по една четвърт от парите, които му дадох…
Написах тази история преди 30 години в „Работническо дело”. Прозвуча толкова чисто, толкова народ ми се обади как да му помогне…Нямаше нужда! С такъв директор всичко е наред!
Стефан СЕВЕРИН, Пловдив