nabore.bg

Наказанието на Рахо Конфорти

Живописна личност беше Рахо. Баща на четирима сина. Не минаваше вечер без да се отбие в ресторанта на Клуба на журналистите в „Граф Игнатиев 4”. Никой не го е виждал не да се затича, а да бърза. Така бавно, достолепно се движеше по дългия коридор на в.”Народна младеж” в Полиграфическия комбинат. Но дори такъв спокоен, уравновесен мъж не е застрахован срещу гафове при упражняването на журналистическата професия. Не помня точно какъв гаф беше направил Рахо, но ще да е бил тежък по стандартите на  сектор „Печат” на ЦК, та на главния редактор се наложило да прибегне до крайната мярка – уволнение.

Като печен професионалист Рахо не започва да се изяснява, оправдава, да търси снизхождение. Помолва единствено сам да си подаде оставката, но това да стане поне след месец, та междувременно да си потърси работа другаде: все пак трябва да храни жена и четирима синове. А през този срок да бъде преместен в друг отдел за да изчезне името му от рубриките, в които до този момент е писал, да се „покрие”, така да се каже, от погледа на отговорните другари в ЦК. Естествено главният редактор се съгласява, премества  го на „затулено” място .

Минава уговореният месец, а Рахо продължава да крачи бавно и авторитетно по споменатия дълъг коридор, посещава си планьорките. Извиква го главният редактор и го пита кога ще напуска все пак.

-        Размислих, казва Рахо, новата работа ми харесва, оставам.

Побеснява шефът и възлага на юрисконсулта да оформи заповедта за уволнение на Рахо. След справка се оказва, че това е невъзможно: изминал е повече от месец от провинението, а изпусне ли се този едномесечен срок, всякакво наказание ставало незаконно щом лицето вече не е на поста, на който е допуснало нарушението.

Лука Зуламски в завера с келнерите в Клуба на журналистите

Той беше от ветераните в „Народна младеж”, силен журналист, сътрудник в списания,автор на книги. И той като Рахо редовен посетител на Клуба на журналистите. Но проблем: поставен му е ултиматум от съпругата на тема „чашката”. Едно необходимо разяснение за вътрешната уредба на ресторанта: за да се слезе към сутерена, където бяха тоалетните, се минава покрай тезгяха, от който сервитьорите взимат поръчаната консумация. Та Луко настанява съпругата и обявява, че отскача до тоалетната. Пътьом подшушва на съответния сервитьор паролата: „Както обикновено”. Което в превод означава „Като ти поръчвам айрян, сипваш вътре водката”.

Връща се Луко на масата, пристига сервитьорът, приема поръчката, а жена му великодушно дава „зелена улица” за една „малка”, но Луката е твърд – „айрян!”. Явно е ожаднял, един, втори, трети айрян и – връзва кънките. А жена му се чуди – какво му стана на този човек – от три айряна!

На Приморско, където най-често карахме отпуските, Луката беше измислил друга хватка. Определено не беше известен като любител на спорта, но ето, че там минаваше на укрепващ физиката режим: всяка сутрин обявява, че отива да прави крос на морския бряг. Взима предварително купената предишния ден бутилка водка, слиза на плажа, заравя я до кулата на спасителите и белязва мястото с по-голям камък. Когато по някое време     по-късно през деня жена му предлага да поплуват, Луко я отпраща да влезе сама докато си довърши лафа с компанията, ще я последва след минутка. Отмества камъка, изравя водката, почерпва се и почерпва компанията и отива и той да поплува. И пак:”Какво му става на тоя човек, дали не е от жегата?”

Всички познават д-р Бонев

И пак история от ресторанта към Клуба на журналистите. Седнали сме с колегите Евгений и Петър на масата, която е почти до входа, срещу заемащата цялата стена снимка с Тодор Живков, наобиколен от журналисти с микрофони и бележници. По едно време влиза колегата Любо Димитров, също от „Народна младеж”, оглежда се за свободна маса и дава знак на някого, който е още в предверието, да го последва. Появява се доктор Бонев, известен софийски венеролог. Кабинетът му беше някъде около „Орлов мост”, украсен беше с всякакви снимки, схеми, графики с астрономически характер: бащата на доктора беше известният български учен астроном академик Никола Бонев. Та оттам и паролата „имам час при звездоброеца” означаваше „нещо съм го закъсал”.

Дискретно се надигам и кимам с глава. Но периферно забелязвам, че кимат и Петьо и Евгений. А после, вече не периферно, установявам, че доста народ се е понадигнал от столовете и кима. Докторът, който беше с многодиоптрови очила и излъчваше някаква почти необяснима като се има предвид професията му,  стеснителност, се оглежда, констатира засвидетелстваното му масово уважение, прибира ръцете в стойка „мирно”, извръща се  полуналяво и подобно на диригент на оркестър, когото публиката аплодира, се покланя, повтаря същото, обърнат към центъра, после надясно.

Горкият Любо, мислел е, че ще почерпи доктора при пълна дискретност.  

Константин ИВАНОВ

Вестник „Златна възраст”