nabore.bg

Лични драми

Старата любов ръжда не хваща: Меракът на дядо Кочо и баба Тодорка

Слънчевите лъчи се провираха през облаците и бързаха да огреят горната махала. Дядо Кочо Кунтов все по-често поглеждаше към нея. Там живееше баба Тодорка Пейкова. На времето не можаха да се вземат. Тя пристана на друг. Защо го направи?! А се обичаха! Мъката си той лекуваше с много работа по строежите....

По-късно и той си създаде семейство. Радваха се на деце и внуци. Но продължиха и да се срещат... Овдовяха и се прибраха в махалите си - в Родопите. Остаряха... Бяха се поизкривили... Но все още се търсеха....

Баба Тодорка запалваше огън в двора си. Знаеше тя как се прави Сирнишки буен огън. Трупаше слама, борови клонки, шишарки, дърва... За да има огънят висок пламък. Да се вижда от долната махала, където живееше дядо Кочо. Това им беше сигналът. Тя го викаше. И той тръгваше. Пременен в новите си дрехи. Ризата му се белееше... Напет... От бързане си беше залбравил бастуна. Минувачите се досещаха закъде ситнеше старецът. И заедно с него радостно се подсмихваха.

Огънят гаснеше...Въглените тлееха...Утрото на новия ден светлееше.... Здравецът цъфтеше.

 

Церковски ПЕТРОВ, гр. Стамболийски