nabore.bg

Съпругата на проф. Стефан Б. Станчев се погрижила да затопли салона на читалището "Пенчо П. Славейков", докато семейството й мръзнело в къщи

Ничка Станчева по баща и Станчева по мъж. Тази и следващата снимка от семейния архив са предоставени от проф. Кр. Станчев

Тази жена носи странното име Ничка / галено от Николинка, Николичка/, дъщеря е на журналист и създава семейство с журналист. Родена е през 1921 г. в скромен дом в софийския „Лозенец”, известен още като Корубаглар /Сухите лозя/ или Весела Могила.

 Днешният столичен квартал има

 малко общо с някогашната сиромашия,

пък и къщата, в която е раснало момичето, е достроявана два пъти и сега има съвременен вид. Историята на дома впечатлява – собственикът се заселва в Лозенец през 1920 г., после заедно с мнозина местни жители заделят средства или ипотекират имот, за да създадат кооперативно дружество, след него и читалище...

 Бащата на Ничка е известният журналист Кръстю Тодоров Станчев от Котел, останал в историята на българския периодичен печат с вестниците „Камбана” и „Заря”. Без да изпадаме в подробности, да кажем: първи братовчед му е Кръстю Раковски, а можем да търсим връзки и с Мамарчеви, с Г. С. Раковски. Но и съпругата му Танка не е от случаен род – дъщеря е на чирпанския възрожденец Стою Филипов, а за мъжа си се сгодява, когато е изключен от Софийския университет като един от организаторите на студентски вълнения след убийството на Щастливеца. Семейният им живот не е от спокойните – Кръстю Станчев е прословут с бунтарство, с участие в дуели. Родителите губят петима синове, оцелява само момичето им.

Стефан Б. Станчев на млади години.

Ничка завършва Свободния университет, сътрудничи в женски издания и в Радио София, след 9.09.1944 г. за кратко е била и секретарка на народния комисар по снабдяването Ячо Кабаивански. На някакъв семинар през 1945 г. тя чува за журналист с нейната фамилия, проявява интерес кой е и го „открива“ в редакцията на „Отечествен фронт” 

сред облаци цигарен дим,

 докато Владимир Топенчаров, Милко Григоров и Стефан Б. Станчев подготвят броя на „Отечествен фронт”. Женят се със Стефан и домът в „Лозенец” подслонява новото семейство. Там понасят жесток удар: болест покосява първородния им син, а майката десетилетия по-късно пише стихове за това дете. Ничка остава вкъщи да се грижи за сина си Красимир и дъщерята Боряна чак до 1964 г., когато отново започва работа. И няма нито миг свободен, защото влага сили за укрепването и развитието на лозенското читалище „Пенчо Славейков 1921”, чийто виден деятел е бил нейният татко.

Кръстю Станчев, легендарният журналист от легендарния вестник „Заря”. Снимка от цитираната книга на Ст. Сираков

Проф. Красимир Станчев подчертава: „Майка ми цял живот беше опора на баща ми... грижата за семейството основно лежеше върху нея, основно тя ни отгледа и възпита, татко беше нещо като върховен авторитет...” Но дойде ли неделята, тогава Стефан Б. Станчев, когото някогашните студенти по журналистика помнят като крайно дисциплиниран и строг преподавател и декан, става съвсем друг човек.  В домашния кръг той изпъква като стар планинар и познавач на Витоша. В почивния ден нагърбва 20-килограмовата раница, в която има какво ли не, според сина му Красимир, и се качват в планината, сядат някъде, а бащата дялка шишове от пръчки за шиш-кебап. Зимно време пък вади една стара ютия, за да нагреят ските-еднодръвки, да ги мажат със ски-вакса...И висят с момчето по опашки за рейса към Златните мостове, а после се спускат до Княжево и отново стоят на километрична опашка за петицата. На площад „Македония” сменят трамвая с шестицата и се прибират в Лозенец...

Домът на Цаню Калев, в който се е помещавало читалището през 1921 г. Снимка от книгата на Ст. Сираков.

Дъщерята Боряна Станчева-Ковачева пък разказва за друга страст на професора – от младини обичал да рисува. И се радвал на нейните работи, окуражавал я. Така тя станала художник, а я следва и едната й дъщеря...

 Сега на някого може да му звучи чудно

какво толкова е вършело едно квартално читалище,

та баща и дъщеря Станчеви да му посвещават  енергия и обич с години.

 Ето какво трябва да се посочи за  Лозенското. В книгата „Квартал „Лозенец” и неговото читалище „Пенчо Славейков” Станьо Сираков разказва за създаването на тамошна кредитна кооперация, за учредяването на лаборатория, която да дава първа и евтина медицинска помощ на населението, за събиране на книги за библиотеката и основаване на читалището, за борбата на местните хора за водоснабдяване и водна кула, за разкриване на училищен филиал в този столичен квартал. Заедно с това – и организиране на обществена съпротива срещу градоустройствения план на София, и съдебна битка срещу закриване на читалището, както и опити да се изземат ключовете му, помещенията му.

 През 1931 г. радетелите на просветителската идея издават „Лозенски глас”, през 1934 г. – „Лозенска мисъл”. Макар че квартален вестник не се задържа, важно е написаното в него от Кръстю Станчев: „Демокрацията е мъртва, ако се носи от невежествени и нравствено покварени граждани”. Тази любов към възрожденската мисия води и дъщеря му Ничка, която дълги години е

активист и председател

на читалището. Оттогава е и споменът на техния син как Стефан Б. Станчев се ядосал, че майката мисли за отоплението на читалищният салон през тежката зима, а не за ...печката вкъщи. Всъщност, няма как да не е мислила и за децата, за тенджерите, за домашния ред и уют.

Домът на Кръстю Станчев, където грижата за читалището не стихва...

 Стефан Б. Станчев два пъти е главен редактор на „Отечествен вестник”, единият път изпълнява длъжността, докато Владимир Топенчаров е в затвора като шурей на Трайчо Костов. Покрай политическото напрежение казва на жена си, че ако не се прибере, значи е... „при Владо”. Второто му сваляне от поста е за „проспания” доклад на Т. Живков на важен международен форум. Другите български издания тръбят за изявата, а „Отечествен фронт” не я споменава, което струва главата на главния му редактор. За щастие, в преносен смисъл.

Народно читалище „Пенчо Славейков 1921” има настина впечатляваща вековна история. Снимка Г.Тодорова

Ст. Б. Станчев остава да преподава в университета, през различни периоди е и заместник председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. Но душата му си е все във вестникарството и близките си спомнят: често казвал, че отива в редакцията, после се поправял – в университета, в комитета... А Ничка бързала към читалището, за да заведе децата си там да се учат на творчество и за да разширява дейността, с която тя е свързана от самото си раждане,  от 1921 година...

Антония МЕЧКОВА