nabore.bg

Според една от версиите синът на Хрушчов бил разстрелян през войната като предател

(Продължение)

В генералния щаб на СССР е имало и други царски офицери, които никой не е репресирал: Семьон Тимошенко, Борис Шапошников, Алексей Антонов, Михаил Ефремов, Феодор Толбухин. Те са били командващи фронтове, Тимошенко e министър, а Шапошников и Антонов – началници на генщаба. Сталин много ги е уважавал.

Заблуди има и по въпроса за концентрационните лагери „ГУЛАГ” (Гл. управление на лагерите). Те са създадени от Ленин, Троцки, Свердлов и Бухарин. Инициатор е Свердлов, който е имал и собствени лагери, а правителството ги узаконява с постановление. Колко са били заточените? Писателят Александър Солженицин посочва 16 млн., други автори ги вдигат на 30-40 млн. Западноевропейски коментатори са писали, че половината от жителите на СССР са били в лагерите, а другата половина са ги пазили. Тогава кой е работил? Истината е, че към 1940 г. в лагерите са били затворени и използвани за трудова дейност 1 680 000 души, предимно престъпници. След Отечествената война те стават 2.5 млн., защото в лагерите са вкарвани много дезертьори, изменници, сътрудници на хитлеристите. За всеки лагерник при приемане са се съставяли по 3 картончета. При влизане в болница и при смърт се написвали още по едно картонче.

И така картончетата стават милиони.

Но към ГУЛАГ се числят и затворниците. А Солженицин попада в ГУЛАГ, защото пише писмо от фронта до свой приятел, че готви покушение срещу съветски ръководители. Той знае, че писмата се четат от военните цензори, надява се да го арестуват и да се измъкне от фронта. Но номерът не минава. Влиза в лагер, но след войната.

„Какъв железен характер, каква стоманена воля и психическа издържливост е притежавал Сталин, за да води люти битки в целия си живот, от 1922 до 1953 г., за да опази и извиси Русия. Той извежда Русия от гробовния хаос на гражданската война, в която всеки се бие срещу всеки и всички за властта. Справя се с всички и повежда Русия към индустриализацията. Да не би съдебните процеси през 1937-1939 г. да са му били приятни? Тежко ги е понасял, но е трябвало да очисти партийния и съветския апарат и армията от кариеристи, авантюристи, престъпници и бюрократи. И заради това непрестанно охулват името му, върху него хвърлят кал истинските виновници за репресиите”. Това пише Борис Елизаров, доктор на историческите науки. А истинските виновници справедливо са наречени „шампиони на репресиите”.

Шампиони на репресиите са Никита Хрушчов, Роберт Ейхе, Енох Гершенович Ягода и Николай Ежов.

Н.С. Хрушчов е подписал най-много смъртни присъди

 и е изпратил най-много хора в лагери и затвори. Като първи секретар на Московския градски комитет на  ВКП(б) с негово нареждане и подпис са арестувани и осъдени 42 000 невинни граждани  през 1935-1938 г., една част от тях екзекутирани. След това става ръководител на Украинската комунистическа партия и е изпращал на разстрел и заточение по 17-18 000 души месечно като „врагове на народа”. Всяка негова реч е започвала и завършвала с „Да живее великият наш Сталин!” Архивите са запазили и една красноречива записка на Хрушчов до Сталин: „Дорогой Йосиф Висарионович! Украйна ежемесечно изпраща по 17-18 000 по затвори и лагери репресирани, а Москва санкционира не повече от 2-3 хиляди. Моля Ви да вземете срочни мерки. Любящий Вас Н.С. Хрушчов!” Сталин ядно хвърлил бележката в кошчето с думите: „Угомнись, дурак!” (мирясай, глупак). Но се намерил някой, който прибрал бележката и сега тя е доказателство.

Затова проф. Анатолий Васерман казва, че в злодейския образ на Сталин

Хрушчов е въплътил собствената си гнусота.

 А проф. Юрий Жуков и Николай Стариков пишат, че Хрушчов е гледал себе си в огледалото и е клеветил Сталин. Но защо Хрушчов мрази толкова много този, когото е ласкаел преди. При един пиянски запой неговият син Леонид Хрушчов неволно прострелва смъртоносно матрос от компанията им. Сталин нарежда Леонид да бъде арестуван и съден по военновремевите закони. Хрушчов отива при Сталин и го моли като баща да спаси сина му от разстрел. „А ти замисли ли се какво е на бащата на този младеж, когото твоят син е убил?” – отговаря му Сталин. Но все пак вождът скланя, нарежда да разжалват Леонид и да го пратят на фронта. Там обаче синът попада в плен при немците, които не могат да повярват каква важна птица е паднала в ръцете им – политбюровски син. Леонид не се съпротивлява дълго на натиска и започва да сътрудничи на окупаторите, приканва по радиото съветските войници и офицери да се предават. Сталин нарежда на началника на щаба на партизанското движение ген. Пантелеймон Пономаренко синът на Хрушчов да бъде отвлечен и съден по военните закони. Един партизански отряд с хитра операция успява да го отмъкне, осъждат го на място като изменник и го разстрелват. Хрушчов затаява злоба към Сталин. Но и самият той се провинява. Той е  член на Военния съвет на Югозападния фронт, който  попада в обкръжение под Харков и има опасност от пленяване на целия състав.

Хрушчов се измъква и се връща в Москва без разрешение.

 Спасява го Вячеслав Молотов, който обяснява на Сталин, че той е повикал Хрушчов. И така се разминава със смъртта. За признателност Хрушчов сваля Молотов от всички длъжности през 1957 г. и го изпраща в Урал. Това бягство на Микитка, както иронично са го наричали в Политбюро, не е първото. По време на гражданската война той е мобилизиран и изпратен в Царицин, където командващ е Сталин. Хрушчов се самоназначава за комисар  по агитацията и  бяга далеч от куршумите.

Доц. д-р Стоян ВЛАЙКОВ

(Следва)