nabore.bg

Бившите царски конюшни в столицата са подходящо място за експозиция на колекцията от картини на шампиона меценат

Боян Радев заслужава една сграда в столицата, където да се приюти неговата колекция

Неговият живот е като приказка, като роман, като филм! Едва 14-15-годишен е каруцар, товари 70-килограмови чували с жито от комбайна направо на каруцата и не му се виждат тежки. После работи в рудник, където с 12-килограмов чук разбива големи буци  въглища, преди да пълнят с тях вагоните.Разказва как подложил под струята от чешмата почернелия си от въглищния прах гръб и помолил непознат мъж да му отмие чернилката, а той му казал:

--Много си як, момче! Страшно си як! Ела довечера на стадион „Мир” в Перник да те срещна с треньора по борба – борба да тренираш.

   Мъжът е Тодор Иванчев, бивш борец – той е откривателят на Боян Радев в спорта. И все едно пада  шестица  от тотото с безпогрешния му избор, защото само след няколко години Боян вече е световен шампион по борба, златен медалист от олимпиадата в Токио през 1964 г., а четири години по-късно отново печели златен медал на олимпиадата в Мексико! Боян Радев е истински феномен - първият българин два пъти олимпийски шампион! Но Господ има още по-велики планове за него и както го е качил на върха в борбата, така го качва на върха и в … изкуството, защото по-късно Боян става страстен и компетентен колекционер на картини!? Ако искате – вярвайте, но и това става по същия фамозен, мистериозен начин, както преди години, когато се хваща с борбата. С художника Стоян Илиев чакат пред кабинета на тежък началник да им урежда проблеми с жилищата и тогава Боян му казва:

--Е, щом си художник, подари ми една картина. Каквато избереш, аз не ги разбирам тия работи.

Боян шампионът

Ей тъй, на шега, Стоян Илиев му подарява своя картина с момиче и птичка. В този момент като че ли  птичка  каца на рамото на Боян Радев.  Отваря се  нова страница в живота му.Сетне Боян отива при бай Дечко Узунов, с когото често си пият заедно кафето, и му казва, че е решил да става колекционер, та и бай Дечко да му даде своя картина. Професорът не само му дарява картина, но призовава  Светлин Русев, Енчо Пиронков, Димитър Киров и други наши известни художници също да му подарят свои творби. И   колекционерството на Боян  тръгва, както се казва, по вода. Пак ще кажа – ако щете вярвайте, защото днес  той е един от най – големите ни колекционери! Нарежда се сред Светлин Русев, Богомил Райнов, Васил Божков, Димитър Инджов, Гриша Ганчев, Димитър Иванов и неколцина още. Боян  е най-големият дарител на Националния исторически музей, където има две свои зали. Всичките си медали, почетни знаци, купи и многобройните си награди  също е подарил на музея.  Удостоен е с много титли, звания, притежава най-големите наши и олимпийски ордени и медали. Наградите му са много – има ги в интернет!   Идете и ги вижте на живо – това му дължим като българи, защото той за нас, за България ги е печелил! А в дома си спи на едни диван, заобиколен от картините на прочути български и световни  художници. По преценка на Светлин Русев днес Боян Радев притежава  „другата наша национална галерия”! 

Радев на почетната стълбичка с поредния златен медал в борбата

Е, кажете сега, в един живот два пъти да те целуне Бог,  не е ли  голям късмет!? Ама,народът ни казва, че късметът трябва и да се накъсмети! Как го е направил това Боян? Той  има изключителна сбирка от картини и артефакти и с богатата си душа той винаги е готов да сподели с другите онова, което изпълва сърцето му с духовна наслада. Затова често прави изложби в София и из страната. Тази година, по случай 70 годишнината на Националната художествена галерия, той подреди портрети на Златю Бояджиев в Двореца, а на 2 август, пак там, се откри и изложбата с 91 картини - шедьоври от родните ни майстори. Тази „златна” изложба Боян Радев бе посветил на златната си 50- годишнина  от получаването на втория си златен олимпийски медал през 1968 г. в Мексико.  Посланията му на откриването на изложбата в „златната” зала на Двореца бяха кратки и  призивни:

--Бъдете горди, че сте  българи! Уважавайте се и си помагайте!

Втори месец не спря потокът от посетители, които идваха да почерпят очите  и душите си  с красотата, която ни дарява Боян Радев. Дошла съм нарочно по-рано от уговорената ни среща с Боян, пак разглеждам картините, надничам и в книгата за посетители. Чета какво са написали зрителите: „Боян Радев – гордост за България!”, „Хвала на такива родолюбци като Боян Радев!” , „Шампион е Боян Радев в любовта си към България, към нейните таланти!”, „Браво, браво, г-н Радев! Направихте ни щастливи и горди, че сме българи! Прекрасни платна, запазили всичко, което сме обичали от люлката!”, „Бъди жив и здрав и да показваш изкуството на поколенията!”, „Поклон към Боян Радев! В Мошино бяхме съседи. Още успехи и здраве, Бояне!”, „Истинска наслада за душата!”, „Национално богатство, съхранено от спортист!”

 Спортист  и то какъв! Голям,класен, изключителен, елитен, борбен, неустоим  е Боян! Почва с нечуван  щурм – още в първата си поява в залата за тренировки в Перник направо смачква борците.Треньорите  са поразени! Боян  хваща един  и го вдига надолу с главата, удря в земята борци от класа,  побеждава четири пъти шампиона  на целия Софийски окръг,  а се е борил само по поляните с каруцарите и говедарите. Така шеметно навлиза в спорта Боян Радев. Природата го е дарила със сила, красота, с ярко очертани релефни мускули, но следват усилените тренировки, всекидневните натоварвания,  на които той се отдава предано и дисциплинирано. Говорим за стимулаторите, за допингите, а той клати отрицателно глава и е категоричен:

--Това за „рънъта и борбъта” никой борец не го е казал. То е фолклор. Истината е,че ако искаш да имаш успех, трябва да бъдеш общ работник! А Боян Радев нито се продава, нито се купува!

 Като се посвещава на борбата,Боян й се отдава всецяло. Приема я като религия, става почти отшелник, отказва се от всичко друго и целта му е една – напред, все напред и победа! Упоритостта му е пословична,  последователността му е трудна за разбиране даже от другите борци! Сам се натоварва повече от това, което е за него,за  килограмите му, сам  търси трудностите и не се спира пред нищо.   Готви се само  за победата. А победите му не са една и две – много са! С тях предизвиква възхищение, понякога и завист, ама нея  я отминава. Помни как противниците му го вдигат на ръце и така правят две обиколки на олимпийската зала. Преживял е от всичко по много, но е останал верен на истинския, на честния спорт, останал е предан на България, на треньорите си.Славата си Боян Радев носи  с чест, достойнство и със скромност. Предупреждава ме:

--Пиши кратко за мене. Не ме хвали много. И сега, на диванчето, където спя, се завивам с одеяло – да не забравям от къде съм тръгнал.  

 Седнали сме на пейка до Градската галерия. Боян ме заведе там -  да ми покаже картината на Златю Бояджиев, която е дал на изложба за Елиезер Алшех. Говорим си един до друг, а край нас се върти полицай. Оглеждам се. Дали не сме направили нарушение?! А човекът клекна и целуна ръката на Боян като на светец. Смутен той се дръпна и му рече:

--Не, бе! Недей така!

И  ми казва:

--Където и да ходя ме разпознават и все така ме посрещат.

Боян Радев сред картините си

--Как няма да те познават! Колко пъти са те виждали на почетната олимпийска стълбица! И те като тебе са се  просълзявали, като са слушали нашия химн! Пък и ти остана верен на  стил си: мустак, спортно облечен, карирано сако, шалче, пура в ръка…

-- Преди да направя 20 години станах шампион. Борил съм се и опериран  в Букурещ.Извадих дренажа, отидох на състезанието  и победих! Е, днес имам дископатия, трудно ходя, ама казвам, че е от течението, щото секретарката отваряше прозореца…

Смеем се. Боян има неподправено чувство за хумор.

--Слизаш от тепиха, когато си на върха на славата си.

--Така трябва, докато си силен да те запомнят с победите…

--И се захващаш с колекционерството. Трябва да си имал и вродено чувство към красотата, защото около тебе всичко е красиво – жена, деца, внучки…

--Те са три, най-малката е ей толчава /показва с ръка до къде му стига/, а голямата се върна от Алпите, там има сняг и тренира.

 Тя се казва Бояна и не само носи името на знаменития си дядо, но има и неговия хъс - да бъде първа! Вече е шампионка! Боян е бил  добър спортист и като кънкьор, и като   скиор, и като плувец!

--Сега да си поговорим за колекционерството. Повече от 40 години събираш най-различни артефакти: картини, икони, църковна утвар… Много български исторически  ценности си спасил. 

-- Като млад колекционирах часовници – най-различни, и джобни, с ланци и други. И в колекционерството съм пак общ работник. Гоня до победа! Радвам се на картините си, ама съм им роб - все до тях съм и като видя хубава картина, не мирясвам докато не я придобия. Аз съм доволен, че попаднах  сред художниците. Те са особени хора, а  аз  за тях съм се  грижел  като приятел, като син, купувал съм им храна, питиета, бои…Дал съм пари, за да се направят гробовете  на Васил Бараков, на Тодор Иванчев, който ме откри за борбата, щото човек не бива да забравя доброто, трябва да е благодарен.

Спортистът с председателката на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова

--Как откриваш ценната картина? Сега има и много фалшификати.

--Усет имам, но съм се и съветвал със Светлин Русев, с братовчеда  Иван Вукадинов. Трудно е, но кое е лесно? Работа трябва! Братовчедът и днес, на тия години, над 85, работи всеки ден.

--Когато през 2010 година се видяхме на премиерата на книгата „Борбата” на Райко Петров, на шега ти казах, че бях „отредила” една много хубава къща за твоя галерия! Тогава се шегувахме, но наистина в София има много стари и стилни къщи, които могат да се  реставрират и да се превърнат  в  центрове  за духовна култура! Ама не стана!   Сега  съм намислила  друго!  Имам сериозно предложение: Бившите Царски конюшни, дето се чудят как да ги палят и унищожават, да станат едно артистично пространство!  Там да се експонират  стари  коли, царски возила, да има място за постоянни изложби на картините от твоята колекция и от другите наши частни колекционери, да могат да се правят най-различни изложби на художествени творби, да се провеждат празници, семинари, учебни часове по изкуствата за деца, ученици, студенти, граждани, защото в България има голямо изкуство и то не само дава наслада, но и възпитава.

 На Боян му харесва тази идея и казва:

--От твоите уста в ушите на големците от Министерство на културата и на управниците в Столичната община! Хубаво е предложението  ти и мястото е подходящо! Дано да го приемат и да го направят!  

     Петра ТАШЕВА

     Богдан ИВАНОВ