Тежката дума
- search
- Всички
Срам! Голям срам!
Какъв парадокс - хем сме в криза, хем наоколо ни се мотаят безработни млади хора
Не съм и предполагала, че в зрелите си години ще изпитвам толкова често и такъв голям срам! Срамувам се от управниците ни, от тяхната некадърност, от това, че доведоха страната ни до това плачевно състояние. Сега, преди изборите, пък се срамувам от това, че имаме толкова много кандидати за президенти и още безкрайно голям брой - за депутати. Срам ме като ги слушам с обещанията си. Това са само голи приказки! И се гневя, и се възмущавам от големия брой на партиите у нас. Може ли такава малка страна с такъв голям брой партии?! Плачем за забрана на партиите. Да останат толкова, колкото са цветовете на националния ни флаг – бяла партия, зелена и червена. Който иска партия, да си избере една от тях.
Срамувам се от вида на страната ни – от нейната разруха, от изоставените й ниви, от руините на многобройните фабрики, заводи и предприятия, от жалките останки на стопанствата ни. Срамувам се за многото българи, които водят мизерно и жалко съществувание, ровят се в кофите за отпадъци. Срам ме
от горестния вид на възрастните ни хора,
в чийто очи се чете непреодолима безнадеждност и огромна мъка.
А какъв срам изпитвам от външния вид на много от младежите, на доста от децата ни! Душата ми се раздира от болка, когато виждам млади хора, които са неприлично облечени или направо са безсрамно съблечени! А когато ги чуя как се отнасят помежду си, с какви груби, простовати и даже с цинични изрази се обръщат един към друг, как ругаят гражданите, обиждат и нараняват възрастни хора, изпадам в отчайващ гняв и в раздираща жал. Поведението на младите българи все повече ме убеждава, че ние отглеждаме едно НЕБЛАГОДАРНО ПОКОЛЕНИЕ! То няма елементарно възпитание, няма гражданско съзнание, не умее да общува нито с другарите си си, нито с по-големите от тях.
Знам, че все още имаме достойни млади хора, които се представят добре, даже блестящо на конкурси и състезания у нас и в чужбина, че печелят призове и награди. Но те не са общата маса от младежите на България. И все по-малко стават поводите да се гордеем с млади и достойни българи! Много повече са случаите, в които наши сънародници се провалят, проявяват се като лоши хора, като измамници, като използвачи…
Когато прочетох в новините, че гърците са разочаровани от българските туристи и летуващите в страната им, отново сърцето ми болезнено се сви, душата ми почерня, облях се в пот, че се слага грозно петно на името ни като БЪЛГАРИ! Гърците недоволстват, че българите не плащат такси за плажа, че хитруват, мамят, че оставят след себе си купища от боклуци и целта им е само да използват туристическите екстри. Те се проявяват като недобросъвестни туристи и невъзпитани летовници. Оставят лошо впечатление за всички ни, рушат ни имиджа, провалят ни реномето като съвременни и интелигентни европейци.
Как да кажеш, че си българин?
Как да се представиш, че си от една от най-древните държави с достойни представители в науката, културата и изкуството, като толкова често българите се показват с недостойни постъпки, със срамно и даже с позорно, осъдително поведение?!
Срамувам се и от вандалите, които оставят „подписите си по прясно ремонтирани и боядисани стени, по превозните ни средства, по обществени сгради, даже и по новото ни и красиво метро.Защо се продават тези пакостни спрейове? Кой дава пари на безработните деца, че да си купуват спрей и да пакостят? Всичкото това говори, че ние отглеждаме ЗЛОСТОРНИЦИ! Хрантутим деца и млади хора, които нямат гражданска и синовна отговорност. Ако продължаваме така да не възпитаваме младите българи в труд, ако не ги научим, че най-важното е да имат гражданско съзнание, ние сами ще си отгледаме собствените гробокопачи! Те ще се отрекат напълно от нас, от Родината ни, защото ще бъдат родоотстъпници без отечество, без род, без близки и семейства! Колко се намножиха такива „българи” извън страната ни! За колко от тях най-важни са празните приказки на пълни маси! И то на пълни маси, отработени, спечелени и наредени не от тях, а от други, от честни и работливи хора! Кой иска на трапезата си готованковци?! Кой иска натрапници и използвачи?!
Знам, че мнозинството от гурбетчиите са принудени да работят тежък труд. Знам, че много от специалистите ни търсят по-високо заплащане, търсят професионалната си реализация. Но знам и това, че те малко се интересуват,че са били отгледани, възпитани и изучени от БЪЛГАРИЯ! Днес младежите ни не знаят,
че са длъжни да се отблагодарят на държавата!
Затова малки градчета и селца у нас са без лекари, без зъболекари. И никакви грижи на управниците ни за решаването на този жизнено важен проблем!
И какъв парадокс се роди от „новото” ни време. Хем сме в криза, хем наоколо ни се мотаят безработни млади хора. Повечето от тях са с високо самочувствие, неотговарящо нито на образованието им, нито на познанията им, нито на възможностите им като специалисти.Те се шляят, не се захващат с каквато и да е работа, защото искат прекалено високо заплащане. Целта им не е да си изкарват хляба, а да печелят лесно и бързо много пари. Те шмекеруват, пакостят и се проявяват по най-срамен и даже по престъпен начин. Лъжата и кражбата са рожба на безделието на много от българите. От там една е крачката до престъпността! Така станахме износители и на престъпници! Жалко, болно е да го признаем, но е факт! Затова ни трябват два неотложни закона – един за защита на възрастното поколение и втори - за задълженията на младите хора. Не за правата им, а за техните изконни задължения. Защото много от младежите ни само спекулират с правата си, а не изпълняват гражданските, синовните и ЧОВЕШКИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.
Петра ТАШЕВА